Смесица между Брус Лий и Попай Моряка: Мениджърът, който беше по-здрав от футболистите си | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Смесица между Брус Лий и Попай Моряка: Мениджърът, който беше по-здрав от футболистите си

Sportcafe , Daily Mail
11.02.2018, 21:23 (обновена 15.02.2018, 01:02)

1 от 4 снимки Назад Напред

Рон Сандърс

Рон Сандърс - легендарният мениджър с физика на древногръцки бог

Годината е 1972-ра, а мястото е Норич. Всички в града завиждат на физиката на Рон Сандърс. Мениджърът на "канарчетата" подготвя момчетата си за живота в елита, а самият той изглежда като странна смесица от Попай Моряка, Брус Лий и Планината от Game of Thrones.

Сандърс е на 39 на снимката. Той е най-известен от периода си начело на Астън Вила, когато през 1981-ва донася първата титла от 71 години на "виланите". След това, през февруари 1982-ра, напусна клуба, когато Вила вече бе на 1/4-финал за КЕШ, който впоследствие спечели, но под ръководството на Тони Бартън.

Все пак, дори през 1972-ра Сандърс вече има опит като мениджър. Присъединява се към "канарчетата" през 1969-а, когато е на 36 и вече има опит начело на Йовил Таун като играещ треньор, както и като мениджър на Оксфорд Юнайтед, въпреки и само за 12 мача.

"Когато отиде в Норич, бе обещаващ млад треньор. Не се притесняваше да се съблече. Беше доста здрав", спомня си Дейвид Крос.

Крос се присъединява към Норич през октомври 1971 г. от Рочдейл за рекордните по онова време и за двата клуба 45 000 паунда. Крос е на 20 и е обещаващ нападател от третото ниво на английския футбол, но се развива бързо под ръководството на Сандърс, който също играе като нападател в дните си като футболист.

Години по-късно Крос разбира, че Сандърс дори не го е виждал в игра, преди да го привлече, но е бил типажът футболист, когото мениджърът е искал - млад, гладен за победи и готов да слуша и да се учи.

"Рон имаше план - продължава да разказва Крос. Аз пристигнах в третия му сезон начело на Норич. Той вече беше разчистил някои от старите играчи и построяваше тима около младоци. Взимаше млади футболисти от долните дивизии като Питър Силвестър от Рединг, мен от Рочдейл и няколко таланти от Първа лига - Греъм Падън от Ковънтри и Дъг Ливърмор от Ливърпул.

В началото на третия му сезон, когато пристигнах аз, разбрах, че вече е казал на момчетата, че ще спечелят промоция. Не беше арогантност, а просто вяра в собствените си възможности. И искаше да го направи като шампион."

Имайки предвид, че Норич никога не е бил елитен отбор в 67-годишната си история дотогава и че тимът завършва 11-и и 10-и в предишните му два сезона във Втора лига, обещанието на Сандърс звучи нереалистично.

"Първото нещо, което забелязах, когато влязах в съблекалнята, бе, че на стената бяха изрисувани следващите шест мача, а Рон беше написал колко точки трябва да бъдат взети от тях.

Всички мачове у дома трябваше да бъдат спечелени - по две точки за победа по онова време - а ако предстоеше тежък мач навън, беше планувал да бъде спечелена една точка. Изглеждаше реалистично. Когато пристигнах, момчетата бяха с четири точки пред графика. А той беше ясен: "Влизаме!"

Бяхме в много добра форма. Тогава научих колко тежка може да бъде предсезонната подготовка. Играехме на бързи обороти още от началото на всеки мач. Каквото прави Ливърпул в момента, ние го правехме преди 40 години.

Ако топката стигнеше до вратаря Кевин Кийлън, защитниците имаха шест или седем секунди, за да стигнат до центъра. Това щеше да накара халфовете да влязат по-навътре в противниковото поле. Ако топката биваше открадната, двама или трима играчи се изтеглят, за да оставят противник в засада. Всички играеха 4-4-2 тогава, но не и Сандърс. Неговата тактика беше 10-има атакуват и 10-има се защитават. Така работеше той.

А ние му вярвахме. Той беше впечатляващ и със силен характер. Някои дори се страхуваха от него, други не го харесваха. А той изискваше много, но беше честен.

Той казваше, че ще е мениджърът, който ще вкара клуба в елита за първи път и постоянно го повтаряше."

Сандърс удържа на думата си. Норич печели промоция за Първа дивизия за първи път в историята си през април 1972 г. Играчите обаче не празнуват, защото им предстои последният мач от сезона - гостуване на Уотфорд. А за да спечелят титлата на Втора дивизия, им трябва точка. И те я печелят.

Както сега, така и тогава - целта пред тима е просто да се задържи в елита. Норич е шести през ноември, но не печели нито един мач до април. Стига до финал за Купата на лигата през март, където губи от Тотнъм с 0:1.

През април на Норич му предстоят седем мача в рамките на 26 дни. Печелят три от тях, Крос вкарва победни голове срещу Челси и Уест Бром. Норич не изпада, оставайки на две точки над опасната зона. Шест месеца по-късно след скандал с ръководството Сандърс напуска и Норич отново се запътва към Втора дивизия.

Веднага след това поема Манчестър Сити, където издържа само четири месеца и половина. Идва ред на Астън Вила. Тогава отборът е във Втора дивизия. Скоро е спечелена промоция, а Сандърс отново започва да пише история.

Oще: 1981  астън вила  втора дивизия  история  норич  парад  промоция  първа дивизия  ретро  рон сандърс  титла 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео