Как един журналист с "бомба в раницата" отключи аерофобията на Денис Бергкамп | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Как един журналист с "бомба в раницата" отключи аерофобията на Денис Бергкамп

Sportcafe
11.02.2019, 12:38 (обновена 14.02.2019, 00:10)
денис бергкамп

Натъпкан с успокоителни, Бергкамп някак издържаше в самолетите до 1995-а. Но преди един мач във Флоренция нещата излязоха извън контрол.

Денис искаше да опъне краката си, но самолетът беше толкова тесен и нисък, че дори не можеше да ходи изправен на пътеката между седалките. Само след няколко часа започваше мачът с Наполи, но Бергкамп не бе в състояние да мисли за нищо друго освен за проклетия полет.

Успокоителните не помагаха. Машината беше толкова стара и раздрънкана, че пасажерите имаха чувството, че всеки момент ще се разпадне. Бергкамп сграбчи подлакътника и погледна през прозореца, но през него не се виждаше нищо друго освен сива мъгла. Затвори очите си и се опита да не мисли за нищо. Особено за факта, че на следващия ден щеше да пътува обратно на борда на същия самолет.

***

Паник атаките на Денис започват още през 1989-а след самолетна катастрофа, в която загива приятелят му от академията на Аякс Върджил Юманхан.

В годините си в амстердамския гранд обаче Бергкамп лети рядко и някак си превъзмогва тревогите си, когато това е неизбежно. След трансфера в Интер през 1994-та обаче проблемът се задълбочава. "Нерадзурите" използват въздушен транспорт за почти всяко гостуване, а машината е старият витлов боклук от началото на разказа. Холандецът оцелява в първия си сезон в Интер единствено благодарение на хапчетата.

Ситуацията се влошава след Световното първенство през 1994 г. в САЩ.

"Лалетата" летят от Орландо към Далас, а Бергкамп се е натъпкал с успокоителни, както обикновено. Всичко се развива нормално до момента, в който холандски журналист решава да се пошегува с една от стюардесите. А шегата му е доста неуместна.

Репортерът казва, че има бомба в раницата си и в миг на борда настава паника.

Докато злополучният шегаджия успее да убеди останалите пътници, че се майтапи, е наредено аварийно кацане. Журналистът е арестуван и депортиран в родината си, където е изправен пред съда и моментално уволнен от медията, в която работи. Виновникът си отнася заслуженото, но това по никакъв начин не помага на Денис да преодолее преживения стрес.

Все пак Бергкамп успява да се стегне и прави добър турнир с три гола в пет мача и помага на холандците да достигнат до четвъртфиналите, където отпадат от бъдещия шампион Бразилия.

Преди отпътуването за родината обаче нещата излизат извън контрол.

"Пристигнах в хотела и се чувствах адски зле. Треперех и бях много нервен преди прибирането у дома. Наистина се случваше нещо нередно с мен. Беше ме завладяла паниката, краката ми бяха като пълни с олово, а тялото ми отказваше да ме слуша. Някак си успях да се домъкна до самолета", разказва звездата.

Вкъщи паниката утихва, но футболистът е на ръба на силите си от психическо и физическо изтощение. Ляга и не става от леглото почти две денонощия. "Пълна почивка", нарежда лекарят на "лалетата" и Бергкамп и съпругата му резервират къща в Южна Франция. И по време на ваканцията обаче футболистът не успява да се отпусне. "Не бях на себе си. Не ме интересуваше нито плажът, нито морето. Даже не се чувствах добре в къщата", спомня си той.

Играчът звъни на шефовете на Интер с молба да продължи отпуската си, но треньорът Отавио Бианки категорично отказва.

В крайна сметка Денис няма избор и почивката му продължава едва 10 дни.

През новия сезон кошмарът продължава. Поне 2-3 полета месечно изострят аерофобията му докрай. Страхът от летене започва да го измъчва още предишната нощ - задължително безсънна.

По време на гостуванията често гледа към небето с надежда, че времето няма да се развали.

В допълнение отключва и тежка форма на клаустрофобия. И едва ли ще се учудите, че през втората си година в Интер отбелязва само пет гола.

Кулминацията на страха му е преди полет до Флоренция в края на сезон 1994/95, когато паническата атака го връхлита на пистата.

При вида на самолета Денис едва не се свлича на земята и категорично отказва да се качи на борда. И на отиване, и на връщане от столицата на Тоскана го вози съпругата му с личния им автомобил, а Бергкамп взима решение, че повече не може да живее в постоянен страх и никога повече няма да лети.

В Интер това не им се харесва особено и решават да се разделят с нападателя. Не стига, че рядко бележи, а и отказва да лети със съотборниците си.

Спасителят на Денис се казва Арсен Венгер, който убеждава ръководството на Арсенал да плати солидните 13 милиона евро за холандеца. А босът на италианците Масимо Морати е на върха на щастието си. "Ще извадят огромен късмет, ако успее да вкарва по 10 гола на сезон", убеден е бизнесмен.

Решението да преустанови полетите обаче се отразява изключително добре на нападателя, който казва: "Отново се чувствам свободен и мисля само за футбол и новото предизвикателство в Англия."

***

На "Хайбъри", разбира се, са наясно с фобията на играча и намират компромисен вариант - Бергкамп пътува с автомобил, автобус или влак за по-близките гостувания и пропуска мачовете от евротурнирите на дълги разстояния.

Това обаче се отразява на заплатата му и от лондонския клуб му удържат по около 10 процента от възнаграждението за това, че не могат да разчитат на него за всеки мач.

Аерофобията на Денис е обект на подигравки от някои от новите му съотборници. Започват да го наричат Нелетящият холандец и тръгва лафът: "Къде е Бергкамп? Тръгна за мача преди седмица". Рей Парлър пък изпъква с находчиво предложение: "Натъпчете го със сънотворни и го донесете в самолета."

Естествено, не се стига до такива крайности, а освободен от стреса холандецът процъфтява и бързо става основен играч на Арсенал, отбелязвайки 16 гола още през първия сезон.

Положителната промяна у него не остава незабелязана и от съпругата му Хенита: "Фобията му не е изчезнала, но вече не му причинява никакви проблеми и можем да живеем с нея. Когато реши, че повече няма да лети, той се успокои вътрешно. И това спокойствие е много по-скъпо от няколкото часа, които се печелят в самолета."

Първоначално от Арсенал прикриват истината за отсъствието на Денис от мачовете в Европа, твърдейки, че е контузен, но през 1996-а в интервю за "The Independent" холандецът публично признава за болестта си. "Не съм летял вече две години. Не мога да направя нищо по въпроса. Това е психологически проблем и мисля да потърся помощ."

Така и не се чу да е провел някакво лечение, но беше спокоен и щастлив, а пътят на колела не го притесняваше.

През 1999-а Арсенал имаше мач с Фиорентина в Шампионската лига, а Бергкамп измина над 3000 километра с автомобила си

"Арсен Венгер смята, че дългото пътуване ще ме умори, но това не е така. Предпочитам да пътувам с кола, защото така си господар на времето си. И не на последно място е много удобно. Колата ми е с чудесно купе и има всички условия за нормална почивка на пътя", казва Денис, който залага на огромен Range Rover Sport, чийто интериор наистина е просторен и комфортен.

С течение на времето обаче Венгер започва да роптае срещу дългите пътувания на основната си звезда.

През март 2001 г. на Арсенал му предстои мач с Лион във втората групова фаза на Шампионската лига, а както обикновено, холандецът планира воаяжа си с кола. Мениджърът обаче решава да го остави извън групата. "Притеснява ме, че Денис изразходва толкова много време и енергия на пътя. Нужен ми е свеж", отбелязва треньорът. Холандецът е много разочарован, но и през ум не му минава, че може да се жертва и да се качи в самолета с останалите.

С феновете беше малко по-сложно. Те обичаха холандеца истински, но понякога отсъствието му за важните мачове ги караше да се ядосват.

През есента на 1997 г. Арсенал игра с ПАОК в първия кръг на турнира за Купата на УЕФА. Англичаните загубиха първия мач в Гърция и в крайна сметка бяха елиминирани, а запалянковците обвиниха за това Бергкамп, който отказа да тръгне за Солун (2725 км от Лондон).

Но с течение на времето свикнаха, а Денис не се отметна от думата, която даде на самия себе си през 1995-а и никога повече не се качи на самолет.

Разреденият му график в евротурнирите пък не му попречи да се превърне в една от най-големите легенди на Арсенал и да прекара 11 сезона в клуба.

За националния отбор изигра последното си голямо първенство на Евро 2000, тъй като за Мондиал 2002 нямаше как де се придвижи с автомобил до Япония и Южна Корея.

След завършването на кариерата си, Бергкамп често бе питан дали съжалява за пропуснатите мачове заради аерофобията си, а холандецът видимо се забавляваше на такива въпроси: "Напротив, решението да спря да летя беше възможно най-доброто за мен. Трябваше да се подложа на дълга терапия или просто да се откажа да лети. Избрах второто и не съжалявам."

Oще: аерофобия  арсенал  арсен венгер  бергкамп  денис бергкамп  история  масимо морати  ретро  самолети  фобия 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео