Иван "Бам-бам" Саморано: Футболната експлозия с 1+8 на гърба | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Иван "Бам-бам" Саморано: Футболната експлозия с 1+8 на гърба

Sportcafe , PlanetFootball
09.01.2019, 13:41 (обновена 13.01.2019, 15:03)

1 от 3 снимки Назад Напред

Саморано

Във футбола има много велики играчи, но далеч по-малко лидери. Саморано беше и двете!

Иван Саморано е трети във вечната листа на голмайсторите за Чили. Спечели трофеи като играч на Реал Мадрид и Интер и донесе на скромния тим на Кобресал единствената купа в историята му. Но титлите, които вдигна, и головете, които вкара, разказват само половината от историята.

За да се докосне човек до величието на Саморано, трябва да го гледа.

В книгите името му винаги ще се споменава с уважение и признание, но статистиките не обясняват всичко. Най-малкото - няма как да опишат страстта, желанието и невероятната непоколебимост, която показваше нападателят при всяка своя поява на терена.

Дори прякорите му - Бам-бам и Иван Грозни - бегло загатват за характера му.

Само си пуснете видео как бе изпратен от тифозите на Интер през 2003-та...

41 гола в 149 мача могат и да не ви звучат толкова внушително, но Саморано знаеше какво означава да си футболист на този велик клуб и като отплата за това разбиране и уважение феновете му отвръщаха с много любов.

Джиджи Симони, който бе треньор на чилиеца в края на 90-те, го описва като "душата на отбора".

"Още помня как надъхваше останалите преди да излязат на терена. Всеки мач беше като война за него. Но не ставаше въпрос само за решителност и биткаджийство, той беше и много добър футболист", казва Симони, който в началото на века за кратко бе начело и на софийския ЦСКА.

Заради контузии южноамериканецът записва само 20 мача с 4 попадения в единствения цял сезон на Джиджи (1997/98), но той винаги е бил нещо много повече от играч, от когото се очаква да поразява противниковите врати. Саморано бе мечтаният партньор в атака, който увличаше бранителите на съперника и освобождаваше пространство за хора като Роналдо. Само ще споменем, че през въпросната кампания Феномена завършва с 34 гола, много от които с безценното съдействие на чилиеца.

Двамата си пасват като дялани камъни, но през лятото на 1998-а на "Джузепе Меаца" е привлечен Роберто Баджо, който иска "десетката" на Роналдо, а бразилецът от своя страна взима "деветката" на Бам-бам.

Така се стига до един от най-паметните куриози във футбола в края на миналия век.

Саморано се бе борил и отстоявал всяко свое желание в живота и не бе никак изненадващо, че намира решение и в тази деликатна ситуация.

Иван Грозни взима номер 18, а между двете цифри слага "+". Южноамериканецът отлично проумява какво значи да си "деветка" на Интер и си я връща, макар и с помощта на математиката.

Освен с Роналдо и Баджо, чилиецът трябва да се конкурира още с имена като Адриан Муту, Алваро Рекоба и Кристиан Виери по времето си в Милано, но съумява да се задържи сред титулярите до декември 2000 г., когато, само седмици преди 34-тия си рожден ден, преминава в мексиканския Америка - неговият седми и предпоследен клуб в кариерата.

Професионалният път на Саморано започва в скромния Кобресал през 1985-а, когато е едва на 18.

Първоначално е преотстъпен, а през 1987-а, в дебютния си сезон като титуляр за тима, е с основна заслуга за първия и единствен и досега трофей в клубната витрина - Купата на Чили. Иван Грозни вкарва 13 гола в 14 мача в надпреварата.

През споменатата година прави и дебюта си за националния отбор, а на следващата е привлечен от Болоня. Чилиецът обаче веднага е даден под наем на Санкт Гален, а впоследствие швейцарците го купуват, без да запише нито един мач в Серия "А".

Две години и 34 гола по-късно Саморано е продаден на Севиля, а с екипа на андалусийците вкарва 21 попадения в 59 мача.

През 1992-ра е купен от Реал Мадрид, а тогавашният президент на "кралете" Рамон Мендоса го описва като "изключителната "деветка", която липсваше на клуба".

Именно на "Бернабеу" е най-златният период в кариерата на Иван Грозни, който реализира 101 гола в 173 мача за белия гранд. Чилиецът помага за първата титла на тима от пет години през сезон 1994/95, в който завършва и като голмайстор на Ла Лига с 28 гола.

Партньорството на Саморано с Давор Шукер в Севиля е великолепно, но в Реал има до себе си Михаел Лаудруп и тандемът им и до днес е сред любимите на по-старото поколение привърженици на мадридистите.

Най-паметният момент на Бам-бам, без съмнение, е рециталът му в Ел Класико срещу Барселона през януари 1995-а, когато отбелязва хеттрик през първото полувреме и изработва следващите две попадения на Луис Енрике и Амависка след почивката.

Постепенно обаче започва да изгрява звездата на младия Раул и през 1996-а южноамериканецът е продаден на Интер. По това време вече е сформирал убийствен дует и в националния отбор с Марсело Салас. През споменатата година двамата записват общо 11 гола в 19 мача за Чили.

Две години по-късно те блестят на Световното първенство във Франция, а незабравим остава споменът от начина, по който Саморано изпя химна на родината преди сблъсъка с Бразилия.

Във футбола има много велики играчи, но далеч по-малко лидери. Саморано беше и двете!

Иван Грозни приключва кариерата си в Коло Коло, прибавяйки към сметката си още осем гола за славния чилийски тим, преди да окачи обувките на пирона през 2003-та.

"Просто исках да играя футбол и нищо друго нямаше значение за мен", връща се с носталгия към миналото Иван Саморано - голмайстор, лидер и душа на отбора.

Oще: иван грозни  иван саморано  интер  примера дивисион  реал мадрид  ретро  саморано 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео