Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как сър Алекс затри баскетболните шампиони на Юнайтед

Фъргюсън започва трудно, но няколко години след идването си на "Трафорд" започва да изгражда внушителна империя, която с десетилетия ще помита всичко по пътя си и ще привлича армия от 70-80 хиляди екзалтирани футболни почитатели. Баскетболната мечта на града обаче безвъзвратно угасва...

70-те и 80-те години на миналия век са трудни времена за Манчестър Юнайтед. Три триумфа в турнира за ФА Къп (1977, 1983, 1985) са малка утеха за феновете, а "червените дяволи" са под ботуша на вечния си съперник Ливърпул, който громи наред.

Нужна е силна селекция и нова стратегия за вдигането на колоса на крака, но близо двайсетина години след последната титла, "червените дяволи" пренасочват енергията на клуба към нещо съвсем друго - шефовете на Юнайтед купуват... баскетболен отбор.

Решението им е доста неочаквано и предизвиква полемики сред запалянковците.

Противниците на проекта се питат защо трябва да се пилеят пари за нещо, което не изглежда много перспективно и най-вече - няма никакво отношение към просперитета на футболния отбор.

Все пак той е най-важната част в йерархията на клуба и не е ставал шампион от 1967-а, а "Олд Трафорд" спешно се нуждае от реконструкция и модернизация.

Пионер на идеята е директорът и дългогодишен адвокат на Юнайтед Морис Уоткинс, под чието давление се купува франчайза Warrington Viking, който е начело на баскетболния Манчестър Джайънтс. Тимът се настанява точно срещу "Честър Роуд" в скромния Stretford Leisure Centre - общински мултифункционален спортен обект с басейн и зала.

Съоръжението е типично за Великобритания от началото на 80-те - временни трибуни, бетонен под, покрит с паркет на кръпки, и дъх на хлор във въздуха от водата в басейна. Не са много феновете, които застават под баскетболните знамена на Юнайтед от първите месеци на клуба, но бързо отборът трупа все повече почитатели. До голяма степен заради бързия си прогрес и почти мигновените успехи.

Утвърдените американски играчи Джеф Джоунс и Уил Браун, които от години живеят в Манчестър, приемат веднага предложението на Уоткинс да подсилят тима, а след тях идва и мегазвездата Колин Айриш.

Бившият баскетболист от НБА е движещата сила на Юнайтед и под ръководството на треньора Джо Уелтън отборът печели титлата през 1985-а след 109:97 във финала над Кингстън. Едва ли е нужно да се споменава, че Айриш е над всички с внушителните 47 точки на сметката си.

След това Юнайтед поглъща Джайънтс, от който идват Том Браун и Дейв Гарднър и печели Националната лига през кампания 1985/86 след рекордните 23 поредни победи.

Успехът на родна земя извежда "дяволите" и до излаз в Европа, а в Stretford Leisure Centre стъпват Реал Мадрид и Цибона с бъдещата суперзвезда Дражен Петрович.

Но баскетболният експеримент на Юнайтед чезне почти толкова бързо, колкото и се появява.

През 1986 г. Аткинсън е освободен от служба на "Олд Трафорд", а в клуба идва за мениджър Алекс Фъргюсън от Абърдийн, за да отвори епохална страница в историята на "дяволите".

Едва ли ви учудва обаче, че на наперения шотландец изобщо не му е до баскетбол и денонощно мисли как да върне футболната слава на клуба.

Джеф Джоунс, който отдава 45 години на баскетбола в град Манчестър като състезател и треньор, с нескрита тъга твърди, че Фърги е една от причините за затриването на амбициозния проект.

"Мисля, че футболните хора в Юнайтед в един момент започнаха да се питат: "За какво ни е това?". Преди това имахме зад гърба си Рон Аткинсън в продължение на почти две години, а след него дойдоха Алекс Фъргюсън и Арчи Нокс - тотално различни характери и всичко се промени.

Разказват се редица градски легенди, но истината е, че баскетболният отбор беше наистина успешен. Спомням си, че правехме почетни обиколки с трофеите на "Олд Трафорд". И разбирам, че ако бях футболист, който не печели нищо, това щеше да ме притеснява по някакъв начин.

Не казвам, че това е било основното, но все пак имаше огромно въздействие като цяло върху развитието на нещата. Те имаха доста надвиснали проблеми, с които да се справят, като забраната за участие в европейските турнири и натиска най-после да се спечели шампионската титла. Иначе футболистите винаги се държаха страхотно с нас. Идваха да ни гледат и продължиха да го правят и след отделянето. И Пол Макграт, и Брайън Робсън... Много от тях идваха в залата и си прекарвахме страхотно", спомня си Джоунс.

Американецът прави всичко по силите си, за да убеди шефовете на Юнайтед да задържат под шапката си баскетболния клуб.

Среща се с архитекти, които изготвят план за 8-хилядна зала в близост до "Олд Трафорд", но първата копка остава несбъднатата мечта на него и още няколко ентусиасти.

"Това щеше да е революционно. Можехме да се превърнем в истински спортен клуб като Реал Мадрид и Барселона. Много жалко, но все пак бе страхотно преживяване, което не бих заменил за нищо на света", казва още той.

Юнайтед обаче го заменя. Естествено - за пари. Директорите продават франчайза през 1988 г. на консорциум от местни бизнесмени, които ребрандират баскетболния тим на Ийгълс.

А един от най-големите футболни клубове се съсредоточова върху това, което умее най-добре.

Фъргюсън започва трудно, но няколко години след идването си на "Трафорд" започва да изгражда внушителна империя, която с десетилетия ще помита всичко по пътя си и ще привлича армия от 70-80 хиляди екзалтирани футболни почитатели.

Баскетболната мечта на града обаче безвъзвратно угасва...

Stretford Leisure Centre съществува и до днес. А ако вятърът ви отвее в близост до него, отбийте се да го видите. Можете да поиграете бадминтон, да поплувате в басейна или да хвърлите няколко топки към коша, към който е стрелял и незабравимият Дражен Петрович.

 

Най-четените