"Отвращава ме това, което направихте" R.I.P Купа "Дейвис" | sportcafe.bg
Sportcafe logo

"Отвращава ме това, което направихте" R.I.P Купа "Дейвис"

Sportcafe
27.11.2018, 09:30 (обновена 30.11.2018, 12:16)

1 от 4 снимки Назад Напред

пуй

Пуй не успя да сдържи сълзите си. Не беше само той...

Водопад от сълзи и няколко проклятия.

Ако турнирът за Купа "Дейвис", както го познават всички съвременни фенове на тениса, наистина трябваше да умре, най-добре беше това да се случи във Франция - страна с огромни традиции в аристократичния спорт.

В последното издание на класическия турнир "петлите" защитаваха трофея си на домашна сцена срещу Хърватия, след като през 2017-а прекъснаха серията си от три поредни поражения на финал и надделяха над Белгия.

Това бе юбилейна десета купа за Франция и пример за приемствеността на тенис поколенията в страната точно 90 години след първата титла на французите, спечелена от легендарните мускетари Рене Лакост, Жак Брюньон, Анри Коше и Жан Боротра.

През 1991-ва Ги Форже поведе "петлите" към първата титла от турнира в съвременната история на тениса. През 1996-а Ги Форже участва в мача на двойки, а през 2001-ва отново бе главно действащо лице, но вече като капитан на французите при спечелването на деветия им трофей от неофициалното отборно световно първенство. Година по-късно дойде разочарованието в "Берси" и загубата от Русия, а още девет след това (2010 г.) в Белград сърбите ликуваха. Новак Джокович може да разказва с часове за този финал, но това е друга тема. През 2014-а пък "петлите" бяха подчинени от Швейцария на Роджър Федерер, а през миналия сезон най-после бе извоювана Десетата с решаваща победа на Лука Пуй и Яник Ноа за капитан.

Французите, като цяло, са фанатици на тема Купа "Дейвис" и традиционно не познават трудности нито с окомплектоването на състава, нито с пълненето на залата, когато са домакини.

През годините те показаха, че "Дейвис" е с особен приоритет във френския спорт и фактът, че французин няма титла от Големия шлем вече повече от три десетилетия и половина, не е фактор, който влияе на самочувствието и жертвоготовността, с която местните тенисисти се хвърлят за отличието.

Френската история в турнира е история за силата на отборния дух, за отдаденост и национална гордост.

Съвсем закономерно, французите се оказаха най-яростните противници на идеята за трансформирането на Купа "Дейвис" и 3-милиардната реформа, предложена от звездата на Барселона Жерар Пике.

Затова и толкова отчаяно искаха да спечелят купата в последното й издание в такъв формат, и то у дома.

С двама представители на топ 15 в лицето на Марин Чилич и Борна Чорич обаче Хърватия бе големият фаворит. На всичко отгоре капитанът на домакините Ноа не можеше да разчита на контузените Ришар Гаске и Гаел Монфис, както и на Жил Симон, с когото имат конфликт.

Не помогна и клеят, който трябваше да е неудобен под краката на Чилич и Чорич, които току-що се бяха завърнали от финалния турнир в Лондон (на хард).

В резултат на това французите трябваше да се надяват на вдъхновение. Разбира се - от феновете. И както обикновено, верните почитатели на тениса в страната не разочароваха.

И през трите дни на финала всичките 20 000 места на стадион "Пиер Мороа" бяха разпродадени, а запалянковците на домакините празнуваха всяка спечелена точка все едно се печели титлата. Атмосферата беше наелектризираща, а Ноа и другите от отбора въобще не се опитваха да спират сълзите по време на "Марсилезата".

Емоционалният пик бе по време на мача на двойки в събота - единственият, в който французите (шампионите от Ролан Гарос Пиер-Юг Ербер и Никола Маю) изглеждаха като леки фаворити.

В края на четвъртия сет те стигнаха до първи мачбол и трибуните настръхнаха. Раздразненият Мате Павич поиска обяснение от съдията за шума в залата, но ефектът беше точно обратният - феновете започнаха още по-силно да дерат гърла. Хърватинът все пак възвърна самообладанието си и двамата с Иван Додиг удържаха гейма за 5:5 след изоставане от 0:40, но Франция остана във финала след като Ербер и Маю спечелиха с 3:1 сета след тайбрек.

В първия неделен сингъл Лука Пуй отново трябваше да е спасителят за "петлите", както и през миналата година, но не успя да вземе дори сет на Чилич, което означаваше втори трофей за "шахматистите" в историята.

Хърватите празнуваха дълго на корта, даваха интервюта и благодариха на феновете си, след което се прибраха за кратко преди церемонията по награждаването.

Камерите показаха как Яник Ноа поздравява индивидуално всеки един от тенисистите на съперника зад кулисите, а после се върна при своите момчета. Капитанът прегърна Пуй, който едва сдържаше сълзите си. Накрая се оказа безсилен да го стори.

Малко по-късно французите получиха призовете си от президента на ITF Дейвид Хагърти, който бе освиркан от феновете. Когато дойде редът на Никола Маю, той остана пред функционера и за няколко секунди му каза нещо в ухото. "Имах да му кажа нещо", обясни по-късно ветеранът. По изражението на Хагърти не изглеждаше да е било нещо кой знае колко приятно... Но Маю не разкри повече.

Капитанът Ноа обаче няма подобни задръжки и предаде своите думи към президента. "Казах му, че това, което направиха, е отвратително. Надявам се новото им творение поне да не носи името Купа "Дейвис".

Така след 118 години съществуване турнирът вече е в историята.

Да, вече беше доста остарял, провеждаше се мудно и неудобно за звездите. Определено, имаше какво да се желае. Но турнирът беше и велик, уникален и способен да разказва приказни истории. Нещо, което проектът на Пике със сигурност няма да умее. Било то с 3 милиарда бюджет, било с всичките пари на света...

Oще: дейвис  купа дейвис  лука пуй  тенис  яник ноа 


Още от Тенис

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.06.2013, 18:16

1 popleta | 27.11.201820:19

Жабарите у лево. Много щастлив
   

оценка

+1 -0


Видео