Главният редактор на "TENNIS Magazine" Питър Бодо посвети материал на Григор Димитров, в който се отбелязва постоянството на първата ни ракета през изминалия сезон. Бодо е категоричен, че лично за него българинът е най-прогресиращият играч в ATP тура.
Ето и статията на специалиста:
Окачиха му прякора Бейби Федерер преди около 5 години, най-вече заради прекрасния бекхенд с една ръка. Но понякога трябваше да се чудим дали соченият като наследник на могъщия Федерер някога ще направи нещо повече от бебешки стъпки към славата.
Бебешкото олюляване свърши за Димитров. Вече на 23, през 2014 г. той направи някои гигантски крачки към елитния статут. Лично за мен той беше най-прогресиращият играч в тура.
Други тенисисти също могат да си приписват честта. Станислас Вавринка спечели турнир от Големия шлем, Мастърс и Купа "Дейвис", Кеи Нишикори стана първият азиатец на финала в Шлема, а Чилич бе коронован на US Open.
Но всички те имат история далеч преди настоящата 2014 г. До този сезон Димитров никога не бе стъпвал в топ 20, а през изминалите месеци се изкачи до №8 и ще посрещне новия сезон на 11-а позиция в ранглистата. Но по-важното е, че той има платформа как да осъществи финалния скок към върха.
Димитров спечели титли на три различни настилки: твърди кортове (Акапулко), клей (Букурещ) и трева (Куинс). Изводът е, че Григор е достатъчно гъвкав, за да бъде фактор на всички големи събития.
Универсалността му не би означавала толкова много, ако не беше това постоянство, което изгради Димитров. През сезона записа баланс от 50-18 и в течение на последните единадесет месеца разви надеждността и фокуса, които са нужни за топ 10 и задържането в него.
Да се научи да печели - ден след ден независимо от условията, е важна мисия за всеки млад играч. Но двойно по-важна за Димитров - един много находчив талант, чийто удар е съчетание от интуиция и качество.
Димитров - тъмнокос, строен и жилав - проби дълбоко в таблоидната култура, след като стана гадже на Мария Шарапова през 2013 г. Ясно е, че тази връзка е повече разсейване, отколкото източник на мотивация.
Но най-впечатляващото нещо през годината за Димитров е, че той отпадна само два пъти на старта на турнирите през целия сезон. Това е изключителна демонстрация на постоянство, включително за мнозина от шампионите от Големия шлем. За сравнение - Вавринка загуби първия си мач на турнири четири пъти през 2014 г.
Други акценти от сезона на Димитров през сезона бяха победата над Раонич в Австралия, двата успеха над Анди Мъри - единият на полуфиналите в Акапулко, а другият на Уимбълдън, където Димитров шокира действащия шампион на четвъртфиналите.
След това Димитров стигна до финала в Стокхолм, където спечели през 2013-а, но не успя да защити трофея си след поражение от Томаш Бердих.
Може би, изминалият сезон бе последният урок, който трябваше да научи Димитров. И сега вече изглежда, че е готов да влезе в панталоните на голямо момче.
TennisKafe.com
Ливърпул 0:1. Или - колко е сериозно 21 пъти да се спънеш в един и същ камък?
