Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Викингът, който съсипа Реал: Даже майка му и сестра му играят футбол и доведе 16 роднини на "Бернабеу"

Като малък мечтата на Сигурдсон била да играе за Арсенал и да покори Висшата лига. Не е изключено и това да стане, но засега се вписва перфектно в ЦСКА.
"След празниците борбата продължава. Шампионската титла все още е възможна и ще напраим всичко, което зависи от нас", категоричен е младокът.

Дръзко и смело - като играта на "армейците" на "Бернабеу". Снимка: Getty Images
"След празниците борбата продължава. Шампионската титла все още е възможна и ще напраим всичко, което зависи от нас", категоричен е младокът. Дръзко и смело - като играта на "армейците" на "Бернабеу".

- Обадиха се 100 пъти.

- Вероятно някой клуб от Швеция?

- Не, Арнор, ЦСКА.

След този разговор със своите родители Сигурдсон е най-щастливият тийнейджър на света. "Провървя ми", мисли си тийнейджърът.

Той е израснал в пристанищния град Акранес (на 20 километра от Рейкявик) с население от около 7000 души и винаги е знаел с какво иска да се занимава.

Родителите му през целия си живот са били във футбола: баща му е бивш младежки национал на Исландия, а майка му - бивша националка в женския тим. След края на кариерите си са назначени на работа в местния Акранес, в който Арнор започва да гони топката едва 4-годишен.

"Спомням си първата тренировка - казва той пред Sport24. - Треньор беше мама, а момчетата на терена до един бяха по-големи от мен. Въобще през целия си живот играя са по-възрастни. Помня, че имах една-единствена цел - да се добера до топката и да вкарам първия гол."

Сега баща му е директор на Акранес, а майка му ръководи школата на клуба. Семейната футболна колония се допълва от по-малкия брат на Арнон, Инги, който е на 14, но играе с една година по-големите (познато, нали?) и 10-годишната му сестра Суна, която тренира в училище.

Още на 14 Арнор помагал по време на тренировките на 6-7-годишните и дори получавал заплата.

На 15 се запознава с агента Бярки Гунлаугсон (всички исландци в руската Висша лига са неговите клиенти) по време на лагер-сбор на юношеския нацинален отбор, а мениджърът му урежда пробен период в Брюж.

В белгийския гранд играе с 19-годишните - цели 4 години разлика, но с качествата си успява да убеди треньора, че трябва да бъде привлечен. От клуба му предлагат след известно време да премине нови проби и евентуално след тях да подпише договор. Сигурсонсон обаче не е съгласен и решава, че е по-добре да се съсредоточи върху представянето си в Акранес.

През 2015 г., когато Арнор е само на 16 години, той дебютира в представителния тим. Играе силно, трупа самочувствие и започва да мечтае за по-силно първенство.

В началото на 2017-а кара проби в шведския Норкьопинг, където само за 5 дни очарова треньора и сключва договор.

Близките му са твърдо против да отиде в друга държава, но момчето не иска и да чуе семейния съвет. "Това беше стъпка на следващо ниво. В Исландия шампионът не е професионален, а Норкьопинг е традиционен отбор в Швеция."

Първоначално не му е леко и исландецът е изпратен под наем във филиалния ФК Силвия в четвъртия ешелон. 3 гола в 3 мача обаче го връщат много бързо в елита.

През сезон 2017/18 изиграва 25 мача, а през лятото е забелязан от скаута на ЦСКА Москва Андрей Подвисиан.

Съгледвачът се свързва с родителите му, като идеята му е момчето да остане още един сезон в Швеция, след което да поеме към Русия. "Бе важно Арнор да е в отбор, в който треньорът му има доверие. Очаквах да остане още един сезон в Норкьопинг, но от ЦСКА показаха толкова сериозен интерес, че не можехме да отлагаме повече. Освен това се убедих, че треньорът разчита на младите играчи. Преговорите вървяха перфектно и това ме убеди да действаме."

Моксовското приключение започва страхотно за тийнейджъра, който отбеляза срещу Рома в Шампионската лига миналия месец и получи първата си повиквателна за националния отбор.

Чувства се много щастлив в руската столица и вярва, че е взел вярното решение.

"Нещото, което ми прави огромно впечатление, е, че в Москва е много чисто. На улицата не можеш да видиш боклук, всичко изглежда перфектно. Още не съм се качвал на метрото, защото ползвям Uber. В Швеция нямах кола - само велосипед. Но за да стигне до стадиона даже не се нуждаех от него. Ходенето пеша бе въпрос на няколко минути. Сега пътувам около 40 минути с кола до базата. Моят апартамент е в центъра, не толкова далеч от Червения площад. Трудно ми е обаче да кажа точно къде, защото все още не се ориентирам добре."

Но на терена на "Сантяго Бернабеу" Арнор не се нуждаеше от компас. На един от най-митичните стадиони в света той бе като у дома си.

Исландецът асистира за гола на Чалов и сам отбеляза страхотно попадение за гръмкото 3:0 в полза на московчани.

А в Мадрид Арнор усети не само атмосферата на Шампионската лига в дома на нейния властелин, но и се наслаждаваше на подкрепата на семейна трибуна, след като цели 16-има негови роднини от Исландия пристигнаха специално за мача.

Едва ли са съжалявали...

От Испания Сигурдсон тръгна за Тенерифе, но не на почивка. Има ангажимент с дистанционното си обучение по връзки с обществеността. А и като цяло не си пада по купоните.

Като малък мечтата му била да играе за Арсенал и да покори Висшата лига. Не е изключено и това да стане, но засега се вписва перфектно в ЦСКА, където през настоящия шампионат се надява да спечели първия си трофей. "След празниците борбата продължава. Шампионската титла все още е възможна и ще напраим всичко, което зависи от нас", категоричен е младокът.

Дръзко и смело - като играта на "армейците" на "Бернабеу".

 

Най-четените