Sportcafe logo

Венгер в евротурнирите - 34 години низ от предвидими провали

Sportcafe , Goal.com
04.05.2018, 02:43 (обновена 05.05.2018, 20:48)

1 от 2 снимки Назад Напред

Атлетико Мадрид - Арсенал 1:0

Снимка: © Getty Images

Арсен Венгер в момент от последния си мач начело на Арсенал в евротурнирите

Ако Реал Мадрид е отборът, който винаги намира начин да печели в Европа, независимо как, то Арсенал на Арсен Венгер е пълната противоположност.

През 22-те години на французина начело на тима, той и неговите футболисти винаги откриваха начин да загубят в евротурнирите - затова отпадането от Атлетико Мадрид снощи на полуфинал в Лига Европа може да е тъжно, но няма как да е изненадващо.

С гол аванс и човек повече в първия мач на "Емирейтс", "артилеристите" трябваше да разгромят съперника, но вместо това пуснаха небрежен изравнителен гол към края след серия кошмарни грешки в защита. В реванша те нямаха идея как да преодолеят желязната защита на Атлетико, а в продължението на първото полувреме заспаха в защита и Диего Коща им вкара фаталното попадение за крайното 0:1.

Елиминирането на Арсенал означава не само, че отборът няма да играе в Шампионската лига през следващия сезон, но и че няма да вземе европейски трофей в ерата "Венгер". Всъщност напускащият в края на кампанията мениджър остава без злато в Европа след 34 години на треньорската скамейка.

Разбира се, на три пъти той беше изключително близо.

През 1992 г. Венгер водеше вълнуващ млад тим на Монако с таланти като Еманюел Пти, Джордж Уеа, Лилиан Тюрам и Юри Джоркаеф, но загуби финала за КНК от Вердер Бремен с 0:2.

С Арсенал той изживя болезнено поражение с дузпи от Галатасарай на финала за Купата на УЕФА през 2000 г., а шест години по-късно отстъпи на Барселона с 1:2 във финала на Шампионската лига.

След онази паметна загуба от Барса в Париж, дошла с два късни гола, Венгер заяви: "Ще се върнем по-силни". Но това така и не се случи, в следващите 12 години Арсенал остана далеч от финала в турнира. Само веднъж успя да стигне до полуфинал, но го загуби категорично с общ резултат 1:4 от Манчестър Юнайтед (2009).

Ако трябва да посочим една водеща причина Арсен Венгер така и да не успее в Европа, вероятно трябва да погледнем към защитната линия на Арсенал през годините.

Французинът от над 10 години така и не успя да изгради дефанзивен вал от топ класа, заради което му убягва и триумфът в Премиършип. Мнозина твърдят, че ако не беше наследил брилянтната защита, състояща се от Лий Диксън, Найджъл Уинтърбърн, Мартин Киоун, Тони Адамс, Стив Боулд и Дейвид Сиймън, нямаше да ги има и ранните му успехи във Висшата лига.

Едва ли е съвпадение, че две години преди Венгер да поеме отбора, неговият предшественик Джордж Греъм надви с 1:0 един много силен отбор на Парма, за да спечели КНК, и през следващия сезон беше много близо да защити трофея, но загуби финала от Реал Сарагоса с 1:2 с фатално допуснат гол минута преди края на продълженията.

Венгер несъмнено направи революция в английския футбол откъм тактика, хранителен режим и подготовка, но когато Висшата лига навакса изоставането си от неговия Арсенал, той се провали тотално в задачата да придаде някакво разнообразие на игровия стил.

Затова и последната спечелена титла е от 2004-а, затова и последните шест отпадания от Шампионската лига бяха лесни за предвиждане - футболът на "топчиите" радваше окото, но те бяха и лесни за побеждаване.

Треньорът е защитавал липсата на евроуспехи в Арсенал с аргумента, че и преди него отборът никога не е печелил КЕШ. Това, разбира се, е вярно, както е вярно и че без него "артилеристите" може би имат по-голям шанс да я спечелят.

Трябва да се отбележи още нещо: Венгер рядко е разполагал с ресурси, съизмерими с тези на Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид или Барселона. Същото обаче важи за неговия съперник вчера, Диего Симеоне, който за 7 г. в Атлетико изведе тима до два финала в Шампионската лига и ще опита да спечели за втори път Лига Европа.

За тези 7 г. Симеоне направи повече в Европа, отколкото Венгер успя за 34 като треньор, 22 от които като треньор на Арсенал. Просто кариерата на французина в евротурнирите не е нищо по-различно от един голям провал.

Oще: арсенал  арсен венгер  артилеристите  атлетико  атлетико мадрид  барса  барселона  галатасарай  грешки  джордж греъм  диего симеоне  европа  европейски трофей  евротурнири  емирейтс  ерата венгер  защита  история  кариера  кеш  кнк  купа на уефа  лига европа  монако  низ от провали  отпадане  предвидим  провал  ретро  скамейка  спомени  тактика  топчиите  треньор  трофей  финал  финалист  шампионска лига 


Още от Uefacafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

1 Latrell Spencer | 05.05.201811:20

Защитата, най-ключовият момент! Именно затова 2006та година Арсенал стигат финал- поставят (и държат все още) рекорд в Шампионската лига за най-много минути без допуснат гол- от 2рия или третия мач на груповата фаза, чак до финала! Защитниците бяха Коло Туре, Сол Кембъл, Ашли Коул и Лаурен Майер. Вратар- Йенс Леман. На финал се изправиха с 10 човека срещу не кой да е, а великия отбор на Барса на Франк Рийкард. Една ужасна дъждовна вечер в Париж, която никога няма да забравя като фен на Арсенал.

Време е Арсен Венгер да си иде. Не може винаги да гледаш назад, когато се опитваш да вървиш напред!
   

оценка

+1 -0