Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Из летния дневник на една интелектуалка

Смятах на фона на музиката да чета сонети на Шекспир в оригинал и така те да станат органична част от ДНК-то на децата ни, но този имбецил, мъжът ми, пусна радиото на някакъв футболен мач... Снимка: Getty Images
Смятах на фона на музиката да чета сонети на Шекспир в оригинал и така те да станат органична част от ДНК-то на децата ни, но този имбецил, мъжът ми, пусна радиото на някакъв футболен мач...

Август, в навечерието на пътуването

Аз не съм маргинализирана като преобладаващата част от социума. Тълпите, когато не са скрепени в единен елемент поради обща идеологическа заедност, ме фрустрират. Затова и предпочитам дните за релакс да прекарвам в извънординерни пространства, където реалността може да ме сюрпризира с най-различни ивенти и инспириращи персони.

Искам да кажа, че медиократските почивни бази или ризорти за мен са спиритуално табу. В този смисъл предпочитам нормалността на малките китни морски селца, където все още духът на българския характер резонира в семплата честота на битието.

Вътрешното ми Аз няма търпение да загърби битовостта на отредената ни реалност и да изгуби себе си по пътя към село Варвара, Синеморец, Резово...

Със семейството ми обичайно избираме за почивка периода след август, защото тогава човекопотокът започва да се минимизира и пространственият уют на пейзажната цялост необезпокоявано изпълва клетките на телата и душите ни. Тази година обаче по неконтролируеми от рациото обстоятелства заминаваме точно през август, най-натоварения ваканционен месец...

Аз обаче няма да се отдавам на негативизма и както е казал Балзак, ще си повтарям, че "Човекът е човек, когато е на път"... Балзак ли беше?... Да проверя!

Август, денят на пътуването

Цяла сутрин подреждаме куфари в семейния автомобил. По принцип не носим много багаж, защото, както казва Зигмунд Фройд, Omniea mea mecum porto (Всичко свое нося със себе си), така че еквилибрирах истинските ни нужди и успях да синтезирам багажа до четири куфара. В моя съм сложила две-три рокли, един бански костюм и двайсет книги за четене.

Съпругът ми прояви инициативност и сам дефинира персоналните си необходимости. Видях само, че си е взел цялата екипировка за риболов, екипа за фитнес, но... нищо за четене. Всъщност не съм сюрпризирана - интелектуалните активности не са генерирани бай дифолт у него. Потвърждава го и фактът, че без да съм видяла е локализирал между куфарите и две бутилки домашна ракия от селото на свекърите ми.

Ненавиждам тази елементарна пошлост, подчинена на телесното! Но той всеки път, когато дегустира алкохол, твърди, че посредством материално-спиритуалното достига до най-висшите трептения за ирационалното, в което намирам известен резон.

Багажът на децата също се състои предимно от книги, които те следва да прочетат през лятото. Към училищния списък съм прибавила и заглавия, които според мен всяко дете на 8 и 16 години следва да е усвоило, като например "Братя Карамазови", "Записки по българските въстания", "Парфюмът", "Въведение в будизма", "Аюрведическа пулсова диагностика", "Необичайни погребални практики" и други.

Въпреки това синът ми, предвид на нематуризираната си натура, си взе айпада, където, доколкото видях, играе някакви пошли игри. Надявам се скоро да израсте тази своя потребност и да целеположи по-трансцедентални идеологични полета, в които да се конструира.

... NB! Дали беше Фройд, който беше казал онова за какво носиш със себе си?!...

Август, по време на пътуването

Със съпруга ми се разминахме относно някои мерки за създаване на амбианс по време на пътуването и сега сме в статус на въздържане от разговори. Настоявах в колата да слушаме класическа музика, защото според сугестопедията трептенията на нейните звуци резонират директно в мозъчните центрове и така усвояваме напълно всяка докоснала се до корпусите ни информация.

Смятах на фона на музиката да чета сонети на Шекспир в оригинал и така те да станат органична част от ДНК-то на децата ни, но този имбецил, мъжът ми, пусна радиото на някакъв футболен мач. А после ми даде експлицитно резюме за постъпката си, като пред децата ни обяви, че не съм била знаела английски език. Както е казал Нострадамус обаче, "Аз знам, че нищо не знам, но другите и това не знаят.", така че като интелигентен човек отстъпих в дискусията. Което не значи обаче, се съм капитулирала от позицията си.

Впоследствие континуитетно не инициирах конструктивни дискурси в негово присъствие, но това като че ли съвсем го либерализира от респонсабилност и всъщност не съм сигурна дали перцептира квазиагресивната ми модалност. За мой тих ужас децата подкрепиха баща си, което при дъщеря ми си обяснявам с комплекса на Електра, но за сина ми нямам репрезантитавна обосновка (да потърся в гръцката митология комплекс, който да отговаря на поведението на сина ми).

Междувременно посредством наблюдение установих, че вместо да чете "Антична философия" на айпада си (точно затова му го купих с хонорарите от БАН от последните двайсет години, който си взех преди месец), синът ми е обсесивно привързан към някакво нещо, което се казва Tinder.

Доколкото успях да видя, там беше влязъл в активна обменна взаимовръзка с някакви креатури от женски пол, най-често образно презентирани посредством изявена и максимизирана своя корпорална част, намираща се предимно около горната част на торса. Синът ми ме увери, че контактите, които инициира, са изцяло с лингвистична цел - да си упражнява английския - така че, следвайки модерната практиката за парентно-инфантилни корелации, реших да му се доверя.

NB! Това за Нострадамус също да го проверя в гугъл, че май не го беше казал той.

Август, на плажа

Семпла е лингвистичната ми база, за да имплицирам в слова емоционалния дискомфорт, който изпитвам на този плаж... Мъжът ми, този примат, ни инсталира в девет сутринта до водата, разпъна чадъра, донесе ми сака с книгите и отиде за риба. След като в живота им липсва фигурата на бащата, децата интуитивно деструктираха функцията ми на авторитет и от четири часа са във водата с някакви простовати средностатистически елементи на дефинитивно проблемна възраст.

Позиционирала съм се върху хавлиите и обзервирам поведенческите им модели. Дъщеря ми е обсебена от надуваемо розово фламинго, върху което се е алонжирала континуитетно с тенденции към перманентност.

Синът ми очевидно е атрактиран от един индивид от женски пол, чиято гръдна презентираност е впечатляващо извънлимитирана, и с експресивно слюноотделяне я следва, независимо от ясните сигнали за финализиране на състоянието, които му изпращам. В това емоционално вертиго не мога да се концентрирам върху Дерида, Киркегор и Емпедокъл, затова ще се опитам да се дестрактирам с "Докладът на Гавриил" на Жан Д'Ормесон.

Ситуацията е още по-невъзможна, защото наоколо гравитират всякакви представители на контемпоралния плебс, които утоляват страстите на телесната си долница чрез високо изразяване на емоционални пикове, храноприем и алкохолна обсесия. Страшно ме децентрират вариативните им безконтентни занимания от сорта на картоиграене, плажен футбол и инфантилното конструиране на пясъчни обекти с имагинерни функции по брега.

Чувствам се извън минисоциума си!

Август, все още на плажа

Часът е 19. Мъжът ми, този елемент с впечталяващо лимитиран спектър на когнитивно-аперцептивните процеси, не се появи цял ден. Преди час наруших имагинерното си спокойствие, за да го локализирам наоколо и го открих на недалечните скали в корпорални отношения със същество с женски полови белези, чиято видима възраст се равнява на половината на моята собствена.

Въпреки неоспоримата доказателственост на визията, на която станах свидетел, те и двамата изложиха пред мен версията, че са обсъждали на експериментално ниво смислите на телесната близост като субреален конструкт на джендър съзнанието.

Щях по-целенасочено да навляза в проблематиката, но точно в този момент пред нас се материлизира дъщеря ни, която истерично изпадна в обяснителен дискурс как брат й, това перфидно имитативно копие на баща си, напуснал хотела ни заедно с креатурата с извънлимитираната гръдна презентираност на розовото фламинго. Тази информация едва ли щеше да наруши интелектуалния ми баланс, но цялостното усещане за съдбовна обреченост дойде от факта, че заедно с тях в неизвестна посока отпътувал и семейният ни автомобил.

Като се концентрираме върху конкретиката, както е казал Паолу Куелю, можем да резюмираме съ-битието като присвояване на чужда собственост и бягство с неидентифициран жив обект, поради логичен естествен нагон от сексуален характер. Което сума сумарум потвърждава тезата, че фруктовият елемент не се приземява по-далеч от своя дървесен носител, както е регистрирала и нацията ни.

...NB! Да проверя дали Паолу Куелю беше казал също, че дисбалансът на реципрочното се неутрализира с мета компетенцията на хиперсъзнанието!

Август, късно вечерта на същия ден

Почивката ни е истинска инкарнация на хоръра. Нервната ми стабилност е на път да се трансперира в хистеричност, затова индивидуално взех решение да се отстраня от ситуацията, като се възвърна към изконната топография на физическия си Аз в дома ни.

Наложи се да се транспортирам посредством волунтарно стопиране на произволно траверсиращи магистралата автомобили, което се оказа твърде пожелателно. Отдавам го на факта, че обичайно зад воланите на превозните средства стоят индивиди с критично нисък интерес към интелектуален възход и неусвояемост на висока лингвистика, които просто не перцептират това, което им казвам.

До този момент нито един не е успял да дешифрира простото съобщително изречение "Изпаднала съм в необходимост да бъда транспортирана про боно до обичайното си обиталище в административния и културен градски средищен център на държавата", с което учтиво ги умолявам да ме откарат до София.

Неустановяване на когнитивна връзка усещам по погледите им и форсираното напускане на топоса посредством максимално активиране на потентността на двигателя. Така че, както са казали Хосе, Ортега и Гасет, ситуацията си е осъществила насилствен коитус с феминалната половина от родителската дуалност.

... NB! Непременно да проверя дали това го бяха казали тия тримата или Тенес и Уилямс!

Август, дни дни по-късно, някъде около Пловдив

Вече седмица се придвижвам към къщи пеша. В тази интровертна география на емоциите си стигнах до извода, че ваканциите са за низшите духом. Резюмирам, че догодина ще осъществя единствено духовен релакс, оставайки телесното да тлее, докато духовното се възвисява.

 

Най-четените