Уикенд „на зелено“ или наръчник за градски бягства | webcafe.bg
no name

Уикенд „на зелено“ или наръчник за градски бягства

Ели Пенева
12.07.2017, 20:14 (обновена 14.07.2017, 18:34)
Колоездач в планината

Снимка: © Getty Images

Да си седите вкъщи през почивните дни на юли и август - това е престъпление срещу човечеството. Да не се „гмурнете" сред природата в сезона, когато това е най-лесно и приятно - е просто непростимо пилеене на прекрасните летни дни. Затова преоткрийте красотата на света около вас- без алергии, без страхове, без оправдания, без „следващия уикенд ще се поглезя". Отделете време за вас и вашите сетива.

Независимо дали обичате походите из планините (да си признаем честно - не всички са фенове на многочасовото бродене по чукарите), или просто предпочитате да се наслаждавате на зелените корони на дърветата, песента на птичките, ромоленето на поточе и хапването на сандвичи върху тревата - единственото, което ви е нужно, за да напуснете удобството на дома си - е малко организация.

Останалото се подразбира - необходими са ви летни дрехи, плюс нещо за отгоре в случай на внезапна промяна на температурата, удобни обувки, вода и храна.

Но най-важното е да знаете къде точно отивате.

Ето няколко предложения за прекрасни и не особено трудни маршрути из страната за уикенда. До един изпробвани и до един доказали зареждащата си сила.

Половиндневна разходка до Кътинските пирамиди


Искате да видите някоя природна забележителност в близост до София? Добър вариант е да се метнете на колата и да отидете за половин ден до село Кътина. Това е сравнително близък маршрут - Кътина е едва на около 25 км от центъра на столицата, в района на град Нови Искър.

Когато влезете в самото село ще се ориентирате по табелите как се стига до Кътинските пирамиди. Улицата, която ви е необходима, се нарича „Пирамидите". В самия й край започва черен път, от който в един момент се отклонява еко-пътека между дърветата. Тя ще ви отведе точно до Пирамидите, скрити сред южните склонове на Стара планина.

Това не е място, където да прекарате цял ден, но пък природната забележителност си струва да се види. Кътинските пирамиди представляват съчетание от пясъчници, алевролити, аргилити и глини с жълто-червникав цвят на милиони години.

Легендата гласи, че Пирамидите всъщност някога били сватбари. В деня на сватбата си една булка не трябвало да поглежда назад към бащиния си дом. Когато веселбата свършила и всички поели към планината, на едно от възвишенията младото момиче не издържало и поискало за последно да погледне родното си място. Когато извърнало глава, всички присъстващи се вкаменили - и се превърнали в „пирамиди". Затова и пирамидите се наричат „Сватовете" от местните хора.

Еднодневна разходка до Драгоманското и Алдемировското блато за хора, които нямат страх от жаби


Разположено на 1,5 км източно от Драгоман в посока Калотина и на 38 км от София, Драгоманското блато е една от малкото възстановени влажни зони в България през 90-те години. Тогава спира да работи помпената станция в района и водата се връща, възстановявайки загубеното блато.

Днес Драгоманското блато, което е в подножието на планината Чепън, попада в две от защитените зони към Натура 2000 - Раяновци и Драгоман. Това е прекрасен маршрут за хора, които обичат природата и нямат страх от жаби и змии. Сред тръстиките има няколко вида риби, земноводни, поне 10 вида влечуги, 16 вида бозайници. Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците Via Aristotelis, затова могат да се наблюдават 180 вида птици, които спират в богатата блатна растителност, за да отпочинат преди да полетят отново. Тук се срещат над 140 растителни вида, включително водна линия, шахматовидна ведрица, ниска теменуга.

Изградено е дървено мостче с дължина 300 метра, което позволява навлизането дълбоко навътре в блатото. Има и кула за наблюдение на птиците.

На връщане от Драгоманското блато можете да посетите и още едно блато в близост - Алдомировското, което е в близост до град Сливница, много близо до главния път за Калотина и Сръбската граница. За него също си има указателни табели. Алдомировското блато се намира точно пред хълма с буквите от камъни „1985 - Съединението на България" и е доста по-малко, но също така интересно.

Кратко шофиране и невероятно приятна разходка до местността Живата вода и пещера Живата вода (носете си челник!)

Този маршрут е много удобен за разходка дори с деца, тъй като шофирането до мястото е сравнително кратко, а пътят пеша е сравнително равен. Трябва да стигнете до разклона за село Боснек, който е отбивка от АМ „Струма" след Перник. Селото е наричано още „белият дроб на Перник", а в него се намира 600-годишен космат дъб, който има огромен дънер.

Когато излезете на Витошката екопътека в края на селото, ви очаква приятен път по поречието на река Добри дол (приток на Струма), наричана от местните Криволица.

Екопътеката е добре маркирана и пътя за Живата вода е обозначен с табели. Има и места за почивки - дървени масички и заслони (носете си сандвичи!). След около един час ходене, пътеката ще ви отведе навътре в горите, докато стигнете до местността Живата вода. Там ще ви посрещне гранитен чучур с формата на драконова глава.

Хората вярват, че водата е лековита, както и че ако лош човек се приближи до чешмата, водата пресъхва. Всъщност водата понякога спира за около минута, а при много сухо време дори и за часове, но после потокът отново се възстановява.

На около 200 метра зад заслона, който е до чешмата, ще намерите входа на едноименната пещера „Живата вода", където се говори, че Иван Рилски идвал да размишлява.

Входът е нисък и е възможно да е кално, а вътре да капе вода. Ако си носите челник (светлината на телефона не е достатъчна) ще успеете да навлезете дълбоко в пещерата - до момента, където стесняването прави невъзможно продължаването напред.

Преживяването е интересно и е сравнително безопасен начин да добиете представа какви са пещерите в района.

Двудневна разходка до хижа Яна над Бобошево и разходка из Руй планина


Ако слезете от отбивката на АМ „Струма" към Бобошево и продължите към местност Свети Димитър с автомобил (около 4 км по асфалтов път със завои), ще се озовете при хижа Яна. Това е голяма постройка с капацитет от 55 места. Тук спокойно можете да останете за една нощ, като използвате двата оставащи дни за походи в района.

Съвсем наблизо е черквата „Свети Димитър". От хижата могат да ви ориентират до параклис „Св. Св. Петър и Павел", който е на 25 минути път. На час и половина е и параклисът „Св. Архангел Михаил".

Иначе връх Бобошевски Руен не е труден за изкачване и е само на час и половина. Това ще е много приятна разходка за вас, като можете да я направите дори с деца. Можете да посетите и мястото където е живял Св. Иван Рилски - пещерата над с. Скрино, както и Руенският манастир „Св. Иван Рилски". Изобщо - идеален уикенд маршрут за хора, които не обичат усиленото ходене. Е, сигурните обувки, връхните дрехи и водата ви са задължителни - в планината сте все пак.

Разходка до екопътеката на Златна Пенега


Маршрутът до „Геопарк Искър-Панега" е малко по-далечен и ще ви разкрие по-малко позната, но великолепна пътека по поречието на река Златна Панега.

Разстоянието е на около 110 км от София, на около 2 км от Луковит и на 55 км от Плевен. Ако тръгвате от столицата, трябва да поемете по АМ „Хемус" в посока Плевен-Русе. При Ябланица трябва да слезете от магистралата и да се насочите към село Златна Панега през Румянцево, Петревене и малко преди табелата за град Луковит вляво да спрете на обширен безплатен паркинг.

Оттам ще излезете на прекрасно направена и поддържана екопътека, която има множество мостчета, пресичащи изключително красивите синьо-зелени води.

Екопътеката е добре поддържана и снабдена с беседки и места за почивка и е подходящ маршрут и за хора с деца.

За мързеливи софийски туристи, които разполагат само с половин ден


Ако имате нужда от зеленина, но не разполагате с достатъчно време, за да напуснете пределите на столицата, паркът на резиденция Врана е прекрасен и си струва да се посети събота или неделя - той е достатъчно голям за поне двучасова разходка, но е и подходящ за пикник на някоя от десетките пейки. Независимо колко посетители има, няма да ви е трудно да намерите усамотени местенца, където да поседнете с приятели или семейството.

Пътят до Врана е препоръчителен с кола (по-бързо е), но през уикенда е възможен и със специалния автобус номер 505, който тръгва от спирка „Орлов мост". Разписанието му е на сайта на резиденцията. За парка се плаща вход от 5 лв. а билети могат да се закупят между 10 и 16 часа. В 17:30 вратите затварят.

Ако не сте ходили досега, ще останете доволни от факта, че сте посетили парк с толкова редки растителни видове и голяма ботаническа градина.

Разходка до езерото Панчерево и Щъркелово гнездо


Вариант за излизане сред природата отново за хора, които предпочитат да не се отдават на далечни пътешествия, е ходенето до Панчерево. То спокойно може да се съчетае с разходка до резиденция Врана, тъй като двете не са кой знае колко отдалечени едно от друго.

На Самоковския път, на мястото, където е най-лесен подхода към езерото, е направен голям паркинг. Сравнително нова и добре поддържана пътека прави обход зад езерото, като мястото е супер както за разходки, така и за каране на ролери и колела. Минус е, че уикендите това любимо на софиянци място е буквално претъпкано.

Ако ви се шофира малко по-надалеч от Панчерево - продължете по Самоковския път, подминете Кокаляне, Пасарел и следвайте извиващия се път покрай Искър. На около 30 км. от Панчерево ще стигнете уширение, от което можете да слезете до брега на язовир Искър. Макар че оттук има достъп до много малка част от водата, ако сте рибар - все ще може да хвърлите въдицата някъде наоколо. Ако не - има много симпатично заведение на брега на язовира, където, разбира се, предлагат риба.

Oще: дворец врана  драгоманско и алдемировско блато  живата вода  златна пенега  кътинските пирамиди  панчерево  планини  поход  почивка  почивни дни  природа  руй планина  хижа яна  щъркелово гнездо 


Още от Summercafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.