Webcafe

Фреди заслужава повече

webcafeАнтон Биров
08.11.2018, 12:36 (обновена 10.11.2018, 16:36)

"Бохемска рапсодия" е като филмирана Wiki-страница

Тропане с крак, последвано от още едно, и завършващо с пляскане с ръце. Отново и отново. Стотици хиляди души в синхрон извършват този сякаш митичен ритуал. Пред тях – една от най-легендарните групи в музиката, а най-отпред – един от най-харизматичните вокалисти, раждали се някога.

"We will, we will rock you!", пее той, а публиката пее с него.

Да, Queen до ден-днешен могат да разтърсят всеки човек със своята музика.

Филмът за бандата (който по-скоро е за нейния вокалист Фреди Меркюри) обаче не успява да rock-не зрителите. "Бохемска рапсодия" става жертва на очакванията към него – че филмът ще носи онази "по-голям от живота" аура, която Фреди притежава.

Вместо това обаче получаваме филм, който прилича повече на филмирана Wikipedia страница. Една поредица от факти, илюстрирани с помощта на актьори и филмова камера, които се изреждат пред очите ти, носят ти някаква информация, но не и емоция.

Тук е необходимо едно важно уточнение - "Бохемска рапсодия" не е лош филм, но не е и велик филм. Ако от училищните ви години сте почитатели на оценяването по шестобалната система, той се нарежда някъде между "Среден" и "Добър" като личните предпочитания могат да го тласнат по-близо до едната или другата оценка.

В никакъв случай не е напълно лишен от емоция. Тази емоция обаче идва в голяма степен от музиката на Queen, която пропива филма и го спасява от посредственост.

Всеки знае, че творчеството на групата е разтърсващо и впечатляващо в своето многообразие. От забавни почти танцувални мелодии, през посветени на публиката химни до докосващи сърцето балади. Филмът се опитва да задържи вниманието на зрителя с десетина от песните на бандата, но вместо да гледаме оригинални клипове, виждаме как актьорите в ролите ги претворяват пред камера.

Ако отделиш тези записи, то "Бохемска рапсодия" остава без тежест. Все пак това не е мюзикъл, а биографичен филм. Без песните биографичния елемент не е достатъчно ангажиращ – оставя те с усещането, че филмът често препуска от един момент на друг, рядко давайки време на зрителя да открие истинската емоция в сцените. Постният на места сценарий и семплите разговори също не помагат.

Сравнението с Wikipedia страница също не е напълно уместно, защото филмът бяга от някои факти и от хронологията на някои събития, за да нагоди историята към представите на създателите.

Да, всички говорят за актьора Рами Малек и неговото превъплъщение във Фреди. Малек наистина е и най-голямото качество на филма след песните на Queen. 37-годишният актьор се нагърбва с нелеката задача да влезе в кожата на една от най-харизматичните и уникални личности в музикалната индустрия – женствените му жестове, мимиките, с които крие проблемните си зъби, начинът, по който се рее не само на сцената, но и във всяко помещение, което влезе.

Това, което може би е спънка за Малек, отново са слабостите в сценария. Ще го номинират ли за "Оскар"? Най-вероятно. С оглед на фетиша на Филмовата академия на САЩ към биографични роли нищо чудно и да спечели. Но това ще е успех за самия Малек, а не толкова за "Бохемска рапсодия".

Филм, който в твърде малка степен е посветен на бандата Queen, а почти изцяло на самия Фреди – на таланта му, сексуалността му, неговата ексцентричност, макар само да се плъзга по повърхността на тези теми. Това акцентиране върху Меркюри в голяма степен е обяснимо, тъй като голяма част от зрителите в залата ще са там заради този конкретен човек и неговата житейска история.

Проблемът е, че останалите членове на бандата на места дори не са второстепенни персонажи, а просто фон – актьорите са избрани така, че възможно най-много да приличат на оригиналите, а в голяма част от времето участието им е ограничено около някоя шега – как песента на барабаниста Роджър Тейлър "I'm in love with my car" не е добра или колко смотан е Дийки (басистът Джон Дийкън).

Виждаме толкова много за Фреди, а във филма дори няма момент, в който да чуем целите имена на останалите членове на бандата. Ако не сте запознати с тях преди филма, до финалните надписи няма и да ги разберете.

Във филм за Queen Роджър Тейлър и Джон Дийкън са по-скоро комедийни персонажи, за да може публиката да разпуска с техните сцени.

За сметка на това "Бохемска рапсодия" ще ви покаже как са дошли идеите за легендарни песни като едноименното парче, "Love of my life", "We will rock you" и "Another one bites the dust". Любопитно е, но дотам.

Не бива да пропускаме и колко захаросана е цялата история, дори в моментите, които са най-мрачни. От репликите, сякаш сложени там, за да предизвикат смях, до десетия кадър, в който Брайън Мей гледа Фреди с възхищение. Всичко, разбира се, за да бъде разказано случилото се по по-"филмов" начин, макар и в разрез с реалността, тонът да е по-лек и да си тръгнеш от киното, зареден с добри емоции. Или без такива – важното е да не си тъжен или недоволен.

Не е много добра утеха, но не трябва да забравяме, че положението можеше да е много по-зле – все пак говорим за филм, чието създването беше изключително проблемно, режисьорът беше уволнен в средата на снимките, а в ролята на Фреди можеше да е Саша Барън Коен ("Борат", "Бруно").

В крайна сметка "Бохемска рапсодия" едва ли ще остане във филмовата история, така както самите Queen са си осигурили челно място в музикалната такава.

Може би единствената полза от този филм е, че ще послужи като мост между творчеството на бандата и хора, които са само бегло запознати с него.

Същите тези зрители може и да са напълно апатични на излизане от киното, но от чисто любопитство могат при прибирането си вкъщи да напишат "Queen" в търсачката на YouTube и да (пре)открият истинската магия на групата.

А това ще е един немалък успех.

Oще: bohemian rhapsody  lifecafe  queen  биография  бохемска рапсодия  брайън мей  джон дийкън  знаменитости  кино  музика  рами малек  роджър тейлър  фреди меркюри 


Още от Видео

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2012, 11:18

5 IRCPoliceman | 09.11.201823:15

Предният коментар е към драскача на статията, не към коментиращите!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2012, 11:18

4 IRCPoliceman | 09.11.201823:14

Слоган на филма "The only thing more extraordinary than their music is his story "!

Вие малоумни ли сте? И преди да се види филма става ясно, че е за Фреди! Вие за кого очаквате да е след такъв слоган...може би за Бон Джови?

Филмът е уникален! Точка!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.09.2010, 13:38

3 d0ni | 08.11.201819:10

"Как пък да не е добра?"

Предвид, че Брайън и Роджър са участвали в направата на филма предполага, че наистина е имало дискусии и шеги дали песента заслужава да влезе в албума. Все пак в песента става въпрос за любов към автомобил Усмивка

Иначе филмът е интересен, жалко че събитията в него свършват с live aid.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

2 sim4o | 08.11.201816:06

.." песента на барабаниста Роджър Тейлър "I love my car" не е добра"..
----------------
Как пък да не е добра? Шокиран Шокиран
To остава да кажат, че и Ride the wild wind не е добра, щото е на Тейлър?

https://www.youtube.com/watch?v=vTx7MmLp48Q

Тоя филм, май няма да го гледам, щом в него има такива неистини! Тъжен Тъжен
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

1 Latrell Spencer | 08.11.201815:29

Да, напълно съгласен съм с написаното. Горе-долу това си мислих и аз на излизане от кино- салона.
Очаквах филм за бандата, а не 80% Фреди. Всички любопитни истории около песните им са сякаш сбити и сценария прескача от една интересна случка на друга. Режисьорътси е представял филма всякак, но не и бавен и протяжен. Нелоша идея за завършека.

Като цяло и аз съм на мнение, че по-скоро филма ще ограмоти откъм музикални вкусове хората (младеШта), не толкова да остави трайна следа в киното Чуди се
   

оценка

+0 -3

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.