Пет начина да се скараш с приятел | webcafe.bg
Webcafe

Пет начина да се скараш с приятел

Мила Янева
26.02.2018, 10:33 (обновена 01.03.2018, 11:29)
скандал

Снимка: © Getty

Какво да отбягвате - от пари назаем до обща почивка

Не знам дали сте го изпитвали на гърба си, ама такова нещо като "най-добър приятел" няма. Или има, но в онези детско-младежки години, когато приятелството е по-скоро начин да си прекараш весело в компанията на хора, които ти се смеят на шегите, ще те приберат като си прекалил с алкохола и най-вероятно няма да свалят точно твоето гадже.

Това последното всъщност не е много сигурно, де, защото в младежка възраст "големите приятелства" често се разбиват точно като разбереш, че любовта на живота ти е преспал/преспала с най-добрата ти приятелка/приятел. И приятелката или приятелят, разбира се, или не знае как точно е станало това, или твърди, че "не е онова, което си мислиш", или просто те обявява за морална антика. И трите обяснения логично не се побират в представата за супер приятел. Просто защото приятелите трябва да правят добри неща един за друг.

Добри неща, добри неща, ама и това не е съвсем точно.

Сетете се например на колко приятели сте опитали да помогнете или да ги зарадвате, а пък се е оказало, че жестът ви става повод да си разтурите дружбата. В моето доста широко обкръжение от хора, които мога да нарека приятели, веднага се сещам поне за трима, които настоятелно ме отбягват именно защото съм се опитвала да им засвидетелствам приятелските си чувства. Благодарение на тях обаче днес съм един по-мъдър човек, който е наясно кои са петте основни неща, които могат да те скарат с уж стар другар. В името на истинското приятелство и неговата крехкост, ви ги споделям.

Да дадеш пари назаем

Ако има един сигурен начин да се разделиш с приятел от детинство, приятел от казармата, от родилния дом, университета или от първото страхотно море, дай му пари назаем. С каквато и сума да му услужиш, докато не ти я върне, е малко вероятно да го виждаш изобщо. А пък колкото повече са парите, толкова по-голяма е и вероятността да не може да ти ги върне, така че с по-едрия заем си плащаш по-сигурна приятелска раздяла. Знам, че е парадоксално, защото за едри суми можеш да се обърнеш само към наистина доверени приятели, а в същото време точно това се оказва причината и трайно да ги загубиш.

Имам един такъв горчив опит с другар от детските години, за когото изтеглих заем от четири хиляди лева, а после си го изплатих сама с всичките му лихви, рискове и лишения, защото той изчезна яко дим. Напоследък чувам, че работел в Дубай и хич не бил зле, ама нали онзи заем така и така си го върнах, той за какво да ми го връща на мен сега? Така де, "имал си бол пари, платил си", казваше Бай Ганьо.

На един от моите все още не компрометирали се приятели пък му се случи друго. Даде триста долара заем на една позната, тя замина за Москва, а там я обрали в метрото. И взели, ти да видиш, точно онези 300 долара от моя приятел. Това беше повод познатата да изрази дълбокото си съжаление за случилото се, но нито за миг да не се сети, че така или иначе тя тези пари ги дължи и най-нормалното нещо е да ги върне. Когато това й бе напомнено, логично, изчезна завинаги. Така че, когато ме питат за цената на приятелството, мога с ръка на сърцето да кажа, че то струва от два до неизброимо по два милиона, стига сумата да е трудна за връщане от този, на когото приятелски е предоставена.

Да дадеш каквото и да било назаем

Разбира се, че като приятел ти поиска нещо за временно ползване например, си готов да го дадеш. Дори и да не си от хората, които с радост си свалят новата риза от гърба да я метнат на гърба на най-добрия си приятел, правиш подобни саможертви, защото приятелството е по-голямо и по-важно от някакви си вещи. Така е, ама веднага посочвам и негативите от такава щедрост.

Година преди абитуриентския си бал бях поканена да съм дама на бала на тогавашното ми гадже. Нямах рокля, не беше време, в което родителите ми да правят генерална репетиция за този харч, така че поисках рокля от приятелка. Сдобих се с прекрасна винена рокля от сатенирана коприна, шита по кройка от "Бурда". Бях най-щастливата не-абитуриентка до момента, в който един младеж не ми шибна мощна дупка от цигара насред три четвърти клоша на роклята! Цялата ми вечер се спихна, но по-лошото беше, че се спихна и приятелството ми, когато седмица по-късно с кършене на китки върнах изгорената рокля.

Бях направила всички опити да намеря от същия плат и да ушия наново повредената част, ама пустата социалистическа оскъдица ме лиши от тази възможност. Покрай това съвсем естествено взех да се чувствам виновна пред приятелката, да я отбягвам и в крайна сметка да спра да я виждам.

Да правиш орташки неща

Само като чуя, че някой се готви да ползва кола, да дели къща или да живее дълго в общ имот с приятел, ми настръхва козината. Защото знам, че орташката работа е ничия работа и че ако не беше така, и Господ щеше да си има ортак. До виличката на родителите ми има една къща близнак. Когато навремето започнали да я строят, двамата съсобственици били първи приятели. Изкарвали горе-долу едни и същи пари, ходели на почивка по едно и също време, изобщо планът за две долепени една до друга половинки на къща в един двор изглеждал повече от изгоден.

С идването на капиталистическия дух обаче дойдоха и икономическите различия. Единият от приятелите взе да богатее и респективно му се дощя по-луксозен имот. Другият нямаше как да отговори на този мерак, така че при първия конфликт върху оста, разделяща двете къщи близнаци, поникна леха с рози. След още няколко години караницата се задълбочи и това веднага се отрази на  разделителната оградка - розите закоравяха в ниска телена мрежа, телената мрежа - в каменно зидче, каменното зидче - в стена от бетон, цигли и декоративни камъни, три метра висока и половин метър дебела. В същото време никой от двамата тотално мразещи се бивши приятели не иска да напусне мястото, така че съседското съсловие започна да говори за "българо-турска граница" в нашата вилна зона. Тръпнем дружно какво ще заварим това лято - може би стената между двете половини на общия имот ще се пази с въоръжена охрана.

Да назначиш приятел на работа

Разбира се, това е по-добрият начин да му помогнеш финансово да си стъпи на краката, отколкото да му дариш някаква сума пари. Прибереш ли стар другар под крилото си често рискуваш да се изненадаш неприятно от професионализма му. А когато се окаже, че трябва да направиш забележка за служебните му несериозности, с изненада да установиш, че всъщност точно той го играе наранен емоционално, обиден на достойнство и разочарован от ценностната ти система.

И обратната ситуация също клати приятелството – когато твоят най-добър приятел ти е шеф. Един път съм попадала в тази роля и си спомням как нарочно и двете страни отбягвахме да се виждаме, да не даваме повод на екипа да се чувства пренебрегнат или да сплетничи. Полека-лека спряхме да се виждаме, чувахме се само по работа, а когато заплатите закъсняха с два месеца, отношенията ни направо се обтегнаха до скъсване. Днес, когато той и аз не сме в работни взаимоотношения, може да се каже, че сме отново близки. Но не и най-добри приятели, каквито някога се наричахме.

Да отидеш на почивка

Всеки го е правил и всеки е стигал до извода, че понякога си почиваш по-спокойно и по-добре със сравнително непознати хора, отколкото със стари приятели. Да отидеш с другарска тайфа на екскурзия или на море си е сериозен риск да дръпнеш дявола за опашката. Един става рано и спортува, друг спи до късно и хърка, на трети му се ходи на плаж, ама четвърти иска да ходите на риба, докато пети се е скарал с шести и седми се опитва да ги сдобри, а накрая осми и девети го обявяват за основен виновник в спора.

Ей това е в общи линии картинката на едно "приятелско" ваканционно изкарване. Ако добавим към това и децата - кое реве, кое не яде, кое псува, бие или непрекъснато думка барабанче под умиления поглед на родителите си (твои детски приятели) - не само можете да си скъсате взаимно нервите и да се изпокарате, но и на бой да налетите по някое време. Историята познава доста такива случаи, така че не изпадайте в заблуждението, че при вас винаги ще е различно. Приятели - приятели, казва народът, ама сиренето е с пари.

Та, като казах пари… В крайна сметка основните лични или обществени проблеми идват по две причини - пари или чувства. Същото се отнася и до приятелското чувство, което най-сигурно можете да изгубите, заради пари. Затова вместо да се поддавате на фалшивите постулати на приятелството, поддържайте го истинско - почивайте само с проверени хора, търсете си работа сами и се старайте тройно, когато дължите работата си на приятел, не влизайте в орташки схеми и правете само услуги, за които не чакате нищо в замяна.

И много важно - взимайте кредити, а не другарски заеми! Правете го в сигурна и професионална компания като Easy Credit например, защото така хем ще имате пари при нормални условия за връщане, хем няма да преживеете приятелско фиаско. Казвам ви го като човек, който може да се похвали с много и ценни приятели. Разбира се, и с няколко другарски разочарования, дължащи се най-вече на игнорирането на горните отровни за старите дружби ситуации.

Oще: easy credit  животът  заем  кредит  отношения  пари  приятели  приятелство  работа  скандал  спор 


Още от Ad блок