Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Един красив (несъстоял се) романс

Изглежда, на всеки писател някой ден сърцето му трябва да бъде разбито.
Снимка: Колибри
Изглежда, на всеки писател някой ден сърцето му трябва да бъде разбито.

Горд като моята котка Кокошка,
когато носи в леглото ми разкъсано врабче,
окървавено, но все още дишащо,
полагам тази книга,
както и закоравялото си сърце
в нозете на госпожа Лара Мишели.

Госпожа Мишели е не просто съвременничка на Бегбеде, тя е другата му голяма любов (и надежда) в тази книга, вдъхновена от личността на Уна О'Нийл. И от фикционалната или „факционалната" връзка на последната с автора на „Спасителят в ръжта".

През 1940 година Уна О'Нийл, дъщеря на мрачния драматург и Нобелов лауреат за литература Юджийн О'Нийл, чийто отблъскващ характер тя никога не прощава, е влюбена в Джери Селинджър. Такива слухове кръжат.

Джери е своенравен и твърде амбициозен. Тя е болезнено свенлива - прелестната й сдържаност е почти митична.

Джери е суетен, раздразнителен мегаломан със силно развито чувство за собственост. Тя има само един порок - прилича на ангел.

Глория Вандербилт, Уна О'Нийл и Каръл Маркъс, са спрягани като първите it-girls в историята на Западния свят.

Привлекателни момичета, чиито жестове служат за материал за светските хрониките на таблоидите. Уна е най-непохватната от тях, но и най-обаятелната. Когато среща Джери, тя е на 15, той на 21. Тази любовна история е обречена по рождение, защото Джери вече е избрал войната.

Можел е да избегне касапницата, защото е имал здравословен проблем, но решава да се отдалечи от Уна. Или да предизвика копнежа й? Малко по-късно Уна се запознава с Чаплин и се жени за него, а Джери й изпраща писма, които звучат почти жлъчно, той е геронтофоб, сигурно заради избора й да се посвети на големия актьор.

„Уна&Селинджър" е апотеоз на човешката крехкост и нейното радикално превъплъщение - неподозираната човешка сила. Колкото и банално да звучи, това е най-неочаквано сантименталният и вълнуващ роман на Бегбде, един напълно осъзнат и поради това затрогващ поклон пред волята за обич, пред любовта, имунизирана срещу предразсъдъци.

Признание, че любовта, също като изкуството, е най-непредсказуемата интермедия в надчовешката „електрическа игра" на Съдбата.

Уна избира уюта и сигурността с мъж, чието име е символ на неизчерпаема артистична енергия. Тя ражда осем деца на Чарли Чаплин, най-великия комик на всички времена.

Мъж, който е скандално по-възрастен от нея, егоцентричен, вманиачен, нарцистичен и свадлив.

Любовта не търпи обяснения. Все едно да питаш един писател защо е предпочел да разкаже тази история, а не друга. Историята на Уна, Селинджър и Чаплин става повод за написването на потресаващи страници за Втората световна война, за травмите, които се множат с мълчанието, за мълчанието, което ражда призраци, за дълга ни към бъдещето, което с всеки изминал ден се доближава към миналото.

Младежката драма на Уна и Селинджър разнежва иначе циничното, безутешно сърце на автора. Освен че постига близост с госпожа Мишели (която започва да го ревнува от Уна), Бегбеде документира отказа да получи достъп до писмата на Джери.

Тази реакция вместо да го разочарова, го облекчава. Защото майсторски пресъздадената епистоларна „полулюбов" на Джери към Уна навярно нямаше да отеква с такава проникновеност, ако беше окопана с повече факти.

И най-измисленият роман е само повод авторът му да разкаже собствената си история. Не е ясно дали психоанализата лекува неврозите, но е доказано, че драматургията на Юджийн О'Нийл не върши работа. Виж, с истории като „Уна&Селинджър" нещата стоят по-различно.

Изглежда, на всеки писател някой ден сърцето му трябва да бъде разбито.

„И колкото по-рано, толкова по-добре, иначе е измамник", настоява Хемингуей. Писателят има нужда от една съкрушителна, разбита любов, за да му послужи като откровение. После му трябва мила съпруга, която да му попречи да се самоунищожи:

Копнеж да послужиш за нещо, да се бориш за идеал, да избереш своя лагер, да рискуваш живота си и да станеш герой. Нищо чудно, че някои стават терористи: какво друго е тероризмът, освен единствен шанс за антигероите да си организират война в мирно време? Периодът на затишие, който преживява Западът, е най-продължителният в цялата му история и може би е на път да приключи. Страхувам се от героите. И въпреки това пиша книга за един от тях.

 

Най-четените