Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Една кръв, един живот

"Никой не се спасява сам" на Маргарет Мацантини
"Никой не се спасява сам" на Маргарет Мацантини

Емблематичната песен на U2 задава атмосферата на този роман. Заслуга имат и хапливите подмятания на Гаетано. Да не говорим за фикс-идеите на Делия. „Болката е преходна, а забравата вечна", твърди любимият й Тагор. Освен ако не си го е помислила тя.

Живели са заедно десет години, имат две деца. Нея пустотата на благополучието я отегчава, а той се е чувствал длъжен да го осигури. Тя прекарва времето си в критики на абсурдните консуматорски модели, той се развлича с второразредни филми. В началото всичко е било по-така. Щуро, стремително, вечно.

„Не бяха на висотата на това, което се канеха да предприемат. И двамата хвърчащи в небесата, изтъкани от емоционални липси. Двама срамежливци, които жадуваха реванш и си играеха да си подхвърлят един на друг като митомани въображаемото си единство. Смъртоносен пример за съвременна двойка."

Гае е начинаещ писател - сценарист, чиято работа вместо да насърчава креативността му, постепенно деморализира хумора му. Делия е бивша анорексичка, по професия нутриционист, олицетворение на женската неопределеност - красива и настоятелна, чувствителна и безутешна. Не помнят в кой момент са престанали да се грижат за чувствата си. Нима човек се развежда заради един халат, захвърлен на пода?

Накрая ги боли до смърт от едно - че са пропуснали възможността да бъдат заедно като самите себе си. Че компромисите в името на някакво публично приличие са пресушили спонтанността. От това най-много ги боли. Истински пропуснатата възможност, която дори онази вечер в ресторанта на улицата ги държи заедно.

„Никой не се спасява сам" не е просто историята на една съвременна двойка, тя е твоята и моята история, тя е нашата история. Резонира с толкова много интимни страхове и надежди, предизвиква цяла глутница от спомени. Маргарет Мацантини следва безпогрешен творчески инстинкт - и тук писането й е честно. Едновременно рязко и затрогващо, уж лесно за поглъщане, а трудно за преглъщане.

Писателката е позната у нас и с емоционално смазващия, покъртителен сюжет „Да дойдеш на света", а през 2006 г. излезе първият й голям бестселър - „Чуй ме", с оригинално заглавие „Не мърдай". И трите заглавия са увенчани с престижни награди и са филмирани сполучливо - заслуга за рождението им на големия екран има съпругът на Мацантини, Серджо Кастелито.

„Да дойдеш на света" среща читателя с чувствителната Джема, чиято съдба се оказва свързана със Сараево, с безумията на войната там. Една ранна утрин звънва телефонът. Стар приятел внася смут в подредения делник на семейството, възкресявайки загадъчните спомени на Джема. Тя потегля към Босна със своенравния си син Пиетро - едно разтърсващо пътуване, което ще се опита да я помири с миналото й.

В „Чуй ме" изневярата на щастливо женен мъж, уважаван хирург, започва с изнасилване, неочаквано се трансформира в интензивно, дълбоко чувство и завършва с трагичен случай. Тимотео се изповядва наум пред тялото на дъщеря си Анджела в болницата, докато то се бори за живот след тежка катастрофа. Покосен от тревога, баща й се изправя лице в лице с тайната си, взирайки се в образа си на егоист и насилник. А тайната носи смущаващото име Италия.

Маргарет Мацантини наследява усета за детайла от майка си, която е ирландка. Баща й е италианец и това обяснява нуморната експресивност на нейните творби, превърнали я във фаворит както на широката публика, така и на критиката. Заклетите почитатели на книгите й знаят, че преди да я връхлети славата на писател, по образа й полепва звездният прашец на голяма актриса.

Относно стила си на писане самата Мацантини споделя в едно интервю: „Казвали са ми, че пиша като мъж - заради отношението ми към символите. Истината е, че понякога езикът просто не ми достига и разтягам границите му докрай, насилвам го. Все едно го измислям отново".

 

Най-четените