Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страни на ръба на предизборна истерия

Онова, което изнервя Турция и Холандия всъщност са предстоящите избори - и в двете страни.

Протест пред холандското консулство в Истанбул, 12 март 2017 Снимка: Getty Images
Онова, което изнервя Турция и Холандия всъщност са предстоящите избори - и в двете страни.

Протест пред холандското консулство в Истанбул, 12 март 2017

През последните два дни отношенията между Турция и Нидерландия рязко се обтегнаха и стигнаха дори до степен, наричана на медиен език "дипломатически скандал".

Съвсем неслучайно, истерията, която се развихри във връзка с посещението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, на чийто самолет не беше разрешено кацане, както и след отказа за достъп на министъра на семейството и социалната политика Фатма Бетул Саян Кая в турското консулството в Ротердам - съвпада с разгорещените предизборни битки в Холандия.

Изборите в страната са след няколко дни - на 15 март - и заиграването с имиграцията е единствената печеливша карта, която доказано дава резултати.

Особено силен тази година е фокусът върху имиграцията от мюсюлмански страни и крайнодесният Геерт Вилдерс, основател и лидер на Партията на свободата, се възползва толкова добре от това, че вече "диша във врата" на настоящия премиер от либералната Народна партия за свобода и демокрация Марк Рюте. Социологическите проучвания в Холандия сочат, че е възможно неговата формация да спечели изборите, но вероятно с твърде малка преднина, за да има стабилно мнозинство.

Именно "малка преднина" е ключовият израз, за да си обясним и "твърдата ръка" на холандското правителство на Марк Рюте към Турция. Той също очевидно е наясно колко много се харесват на избирателите ясните антимигрантски послания и показването на силна политическа воля по този въпрос.

Крайната позиция на холандското правителство към агресивната кампания, предприета от Турция за агитация сред турската диаспора за подкрепа на референдума, насрочен за 16 април - предизвика още по-крайната реакция на Геерт Вилдерс, който буквално прогони всички турци - не само от Холандия, но и от ЕС - или поне на запис, разпространен в социалните мрежи:

В нажежената предизборна обстановка в Холандия сблъсъкът с интересите на турския президент Ердоган изглеждаше неизбежен.

Нещо повече: самият турски президент се нуждае от силна реторика за вътрешна употреба и холандското решение да не допусне неговите министри на своя територия се оказа добре дошло за прокарване на анти-европейски настроения. Така в събота Ердоган описа холандците като "отломки на фашисти и нацисти", покрай отказаната визита на турския министър.

В неделя той доведе истерията до нови висоти, като заяви, че Холандия "ще плати за своето отношение" и призова международните организации "да надигнат глас" срещу страната.

На митинг пред поддръжници турският президент допълни и че няма да иска помирение със съюзничката си в НАТО.

Най-живописният израз на Ердоган беше сравнението на Нидерландия с "бананова република".

За Турция привиждането на "двоен стандарт" и "упражняването на псевдоценности" също са добре дошли метафори. Сега партията на Ердоган може безнаказано да убеждава Запада в потъпкване на свободата на словото, като не допуска неговите министри да агитират на събиране пред общността. Това отклонява вниманиетото от обвиненията за натиск над медиите в Турция и представя президента в добра светлина.

Погледнато по този начин се оказва, че "дипломатическият скандал" между Холандия и Турция обслужва еднакво добре вътрешнополитическите интереси и на двете страни.

Колкото до говоренето за "фашизъм" и "нацизъм", то не е от тази събота.

Турският президент вече имаше възможност да се убеди колко успешно действат тези обиди миналата седмица, когато заяви, че "практиките на Германия не се различават особено от тези на нацистите". "Когато казваме това, те се разстройват. Защо се разстройват?", попита Ердоган своите поддръжници.

"Мислех, че нацизмът е приключил в Германия, но изглежда, че той продължава", заяви той по повод отменените митинги в Германия, целящи привличането на турските гласоподаватели в западноевропейската страна. Само в Германия турците, които имат право да гласуват, са 1.5 млн. души по данни на Анадолската агенция.

Ердоган е наясно, че в Германия също предстоят ключови избори за Бундестага и въпреки че те ще се проведат чак наесен - на 24 септември, Ангела Меркел не може да си позволи да губи подкрепа заради мекото си отношение към човека, който се кани да наложи тотална диктатура в родината си.

След скандала с Холандия, в неделя депутатът от Християндемократическия съюз на Ангела Меркел Ханс Михелбах дори призова Европейския съюз да спре помощта за Турция и да бъде изключена всяка надежда страната да се присъедини към блока. Причината? Да не се прахосват парите на данъкоплатците - любим предизборен рефрен навсякъде по света.

Единствено Франция, за която също предстоят много важни избори през май месец, засега запазва трезво отношение към опитите на Ердоган да влияе на турската диаспора в страната.

В неделя френското външно министерство призова за успокояване на напрежението между Турция и другите страни-членки на ЕС. Засега на турския външен министър Мевлют Чавушоглу му беше позволено безпрепядствено да говори на публично събрание в източна Франция.

"При липсата на доказана заплаха за обществения ред нямаше причина да забраняваме събранието", заяви в декларация френското външно министерство.

А предвид факта, че Чавушоглу говори пред едва около 100 души в източния френски град Мец, вероятно наистина не може да се говори за заплаха.

 

Най-четените