Webcafe

Има ли как да се пречупи "Парадоксът на популистите"

Саймън Джонсън, Balkan Insight
04.06.2019, 18:13 (обновена 06.06.2019, 15:11)
Герт Вилдерс, Матео Салвини Йорг Мойтен и Марин льо Пен

Снимка: © Getty Images

Има изход от спиралата на гняв и икономически разочарования

Популистките политики имат склонност да вредят на икономическия растеж и работните места. И все пак колкото по-сърдити стават хората, толкова по-лесно е да бъдат убедени, че медиите са предубедени, експертите грешат, а фактите... просто не са факти.

Да победим популизма означава да приемем фундаменталната реалност: лошите икономически политики вече не значат задължително, че правителството губи власт.

Всъщност днес е напълно възможно безотговорните популисти дори да усилят шансовете си да бъдат преизбрани, правейки по-диви и по-невъзможни обещания, и причинявайки по-големи икономически щети.

Как стигнахме дотук и какви стъпки можем да направим, за да избягаме от това възможно най-бързо?

Мощните структурни икономически фактори от последните десетилетия - включително автоматизацията, търговската и финансова криза - оставиха много хора с усещането, че са пренебрегнати или зле третирани от тези от дясно и ляво, които са имали контрол върху икономическите политики.

Когато антисистемните популисти се възкачат на власт обаче, те прилагат редица политики, които създават несигурност и обезкуражават инвеститорите. По-малко инвестиции значат по-нисък икономически растеж и по-малко добри работни места.

Обичайно това би довело до механизъм за отговор, при който виновното правителство е държано отговорно чрез гласуване на избори.

Популистите обаче ефикасно заобикалят този механизъм, насърчавайки вярването, че медиите са предубедени, а експертите са винаги в грешка, засилвайки по този начин идеята, че фактите не са факти, а са свободни за интерпретация твърдения.

И Колкото по-ядосани са хората, толкова по-лесно е да бъдат убедени да приемат този наратив.

Брекзит е добър пример за това. Ако игнорирате икономическата дата или не й се доверите (също и на онова, което който и да е достоверен анализ показва), тогава личното ви преживяване в Обединеното кралство през идните 12 месеца може да бъде следното: новото правителство на Консерваторите се оттегля от Европейския съюз без споразумение, което подрива търговията и разубеждава фирмите от инвестиции във Великобритания.

Или безработицата ще нарасне, или ще има по-малко добри работни места, или и двете.
Дали обаче избирателите ще обвинят правителството? Вероятно не, тъй като гневът ще нарасне като директен резултат от скока в икономическата и финансова нестабилност.

По тази причина за правителството ще е по-лесно да обвинява ЕС, експертите, академичната общност, пресата и имигрантите. Политиците най-виновни за бедствието на Брекзит, биха могли дори да извлекат ползи на изборите.

В Индия хиндуистки националисти на премиера Нарендра Моди всъщност увеличиха парламентарното си мнозинство при последните избори въпреки провала на правителството да изпълни обещанията си към избирателите.

Преизбирането на президента Доналд Тръмп в САЩ може да мине по сходна патека. Тръмп изглежда решен да разруши американската икономика, влизайки в пълна търговска война с Китай.

Обичайно бихте очаквали, че това ще навреди на имиджа му пред избирателите, които се вълнуват от достъп до външни пазари - като високопроизводителните американски фермери. Вместо това подкрепата на Тръмп именно в селските райони изглежда се задържа, както и сред други представители на електоралната му база.

Митата са такса върху потребителите, но вредят и на местните фирми, които използват чуждестранни ресурси. Например местната стоманена индустрия може да има ползи от митото върху стоманата, но има много хора, заети в индустрии, които използват стомана и се оказват ударени от същите тези мита.

Въпреки това популистите в САЩ и навсякъде другаде приветстват различни форми на протекционизъм. Ако това забави икономиката, както почти винаги се случва, избирателите стават ядосани и затова - по-лесни за объркване.

Единственият начин този цикъл да се разруши е чрез политики, които стигат до сърцевината на проблема - създавайки повече добри работни места там, където са необходими.

В книгата Jump-Starting America Саймън Джонсън и Джон Грубер предлагат увеличаване на публичното финансиране на научноизследователската и развойна дейност и създаването на нови иновационни центрове в цялата страна. Тези дейности създават нови продукти и иновации, които непрекъснато поддържат икономическия растеж.

Вариации на тази идея биха сработили в много други относително богати държави като Великобритания или Западна Европа. Съгласуван тласък за подсилване на научната инфраструктура може и да увеличи продуктивността, и да създаде база за по-широко споделен просперитет.

Разбира се, това не е единствената конструктивна мярка, която правителството трябва да предприеме. Инфраструктурата може да бъде актуализирана и укрепена. Резултатите могат да бъдат адресирани директно чрез повишаване на минималната заплата и подсигуряване, че богатите все пак плащат данъци.

По-добро обучение трябва да бъде направено достъпно както за младите хора, така и за всеки, който има нужда да се прехвърли в друга индустрия като резултат от автоматизацията и търговията.

Да преодолееш парадокса на популистите и да предотвратиш навлизането в свързаната с него икономическа спирала изисква политики, предназначени да създават повече добри работни места навсякъде.

Изработването на такив аполитики е обещание, което политиците лесно могат да изпълнят, а защитниците на либералната демокрация не могат вече да си позволят да не правят.


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.