Webcafe

Гърция се готви за избори: 5 неща, които почти сигурно можем да очакваме

Webcafe по BIRN
05.07.2019, 17:54 (обновена 07.07.2019, 17:17)
проправителствен протест в гърция

Снимка: © Getty Images

Спад за радикалите и възход на опонентите на Ципрас

Изборите за парламент в Гърция може и да са чак в неделя и още да не е пуснат нито един глас в урните, но някои неща изглеждат вече доста сигурни, когато става въпрос за крайня резултат. И едно от тях е, че почти сигурно след вота властта ще падне в ръцете на друг.

Резултатите от изборите трудно могат да се предскажат, но редица социологически прогнози за настроенията в Гърция преди вота тази неделя бяха направени и човек може да подходи към тях с доста голяма степен на доверие.

Тимиос Цалас - журналист и политически коментатор, автор за издания като EUobserver, вестник Та Неа и др, както и на книгата "Брекзит, Европа и Гърция", пише своите прогнози за изборите в неделя за сайта на Балканската мрежа за разследваща журналистика BIRN.

1. Алексис Ципрас почти със сигурност няма да бъде следващият министър-председател.

Неговото ляво правителство претърпя тежко поражение през май, изоставайки от дясноцентристката опозиционна партия „Нова демокрация“ с почти 10%. Това е най-голямата разлика, която някога опозиционна партия е отбелязвала на европейските избори в Гърция. Прогнозите за националните избори в неделя предвиждат подобен резултат.

Ципрас беше сред символите на радикалната левица в Европа, но по време на управлението си той в крайна сметка се съгласи с исканията на Брюксел и наложи „Меморандума” на кредиторите.

Същеврменно с това на дипломатическия фронт той подписа смелото, но също така и доста противоречиво в Гърция споразумение с Македония за смяна на името й на "Северна Македония". С това беше решен един 27-годишен проблем, но Ципрас си навлече гнева на националистическите маси, които далеч не бяха доволни от това признаване на Македония правото да носи самата дума "Македония" в името си.

Към края на мандата си Ципрас дори си спечели похвалите на същия човек, с когото се сблъска остро по време на драматичните преговори през 2015 г. покрай финансовата криза в страната - бившият финансов министър на Германия Волфганг Шойбле. Сегашният президент на Бундестага Шойбле описва Ципрас като “държавник”, който успява да разреши трънливия спор за името на Северна Македония въпреки значителните политически разходи.

Наред с популизма, който никога не е спирал да проектира, гръцкият премиер също така се опитва да култивира и образа на умерен политик, готов да търси широк консенсус.

На изборите през 2015 г. неговата партия СИРИЗА, съкращение от Коалиция на радикалната левица, постигна забележителен политически успех, печелейки изборите, след като преди това бе достигнала само 4,6% на европейските избори. Сега след един мандат във властта СИРИЗА вече се утвърди като една от двете големи партии в страната.

За жалост на Ципрас обаче не и водеща според прогнозите. Всички тези тежки решения оставиха своя отпечатък върху доверието и отношението спрямо него. Сега на изборите разликата, с която ще загуби спрямо Нова Демокрация на Кирякос Мицотакис, е от решаващо значение за бъдещето на Ципрас. За СИРИЗА нейната еволюция в партия с лявоцентристки профил толкова важна цел, колкото и добрия резултат от неделните избори.

И все пак опитите на премиера да привлече на своя страна членовете на старата лява партия в страната ПАСОК обаче срещнаха провал. Малцина отговориха на неговия призив за обединение. И защо, когато се знае, че СИРИЗА е на път да загуби изборите?

2. Подкрепата за крайно дясната "Златна зора" ще отбележи грандиозен спад

През 2009 г. това нео-нацистко движение спечели едва 0,29% от гласовете, но през 2015 г. тя се превърна в третата по големина партия в парламента с 18 от общо 300 места. По време на европейските избори през май обаче гласовете за "Златна зора" паднаха до под 5% спрямо 9,39%, отбелязани по време на европейските избори през 2014 г.

Що се отнася до крайно десния сегмент от политическия спектър, "Гръцкото решение" - новата националистическа партия, която спечели едно място на последните европейски избори - сега може да повтори успеха си и на националните избори.

И все пак няма никакво съмнение, че "Златна зора" така и не успя да се превърне в значителен политически фактор в Гърция.

3. Славните дни на малките партии, които процъфтяват по време на кризата, свършиха.

"Независими гърци" - националистическа популистка партия, която доскоро беше коалиционен партньор в правителството на СИРИЗА, и "Потами" ("Реката"), центристка партия, еквивалентна на испанската Сиудаданос ("Гражданите"), дори нe влизат в сметките за изборите в неделя.

За разлика от тях, бивш министър-председател Янис Варуфакис и неговата партия радикално лява партия Day25 са във възход. Той не се включи на европейските избори, но сега ще се опита да премине прага от 3%, необходим за влизане в парламента.

4. ПАСОК все още не се е възстановила от срива в годините на меморандума.

Традиционната  лявоцентристка партия, която управлява Гърция от 1981 г. до 1989 г. и от 1993 до 2004 г., спечели 44% от гласовете през 2009 г., но се срина до едва 5% през 2015 г., след прилагането на непопулярния Меморандум за икономическото възстановяване на страната.

Сега тя изглежда ПАСОК има ново име КИНАЛ (съкращение от Kinima Allagis, или „Движение за промяна“) и изглежда е възстановила част от силите си. Дори се очаква тя да финишира като трета политическа сила в парламента. Въпреки това обаче тя остава далеч зад големите две парти, а пътят пред нея изглежда достатъчно трънлив и труден.

Социологическите проучвания й отреждат около 8% и по всичко личи, че тя ще остане по-скоро малка партия, която трудно би разбила двупартийната доминация на Нова Демокрация и СИРИЗА.

5. Кирякос Мицотакис от Нова Демокрация е явният фаворит да стане следващият министър-председател.

Мицотакис идва от политическа династия. Неговият баща, Константинос, е бил министър-председател от 1990 до 1993 г., в интервала между правителствата на ПАСОК, докато неговата сестра, Дора Бакояни, беше кандидат за лидер на партията през 2009 г., а освен това е служила като кмет на Атина и като външен министър на страната. Неговият племенник, Костас Бакояни, синът на Дора, стана кмет на Атина през май.

Парадоксално е, че членовете на това политически вездесъщо семейство на практика са политически аутсайдери в Нова демокрация. Произходът им е в либералния център и те имат малко общо с консервативните политици, които съставляват основните редици на партията. Така че победата на Мицотакис на вътрешните партийни избори в Нова Демокрация през 2016 г. беше по-скоро изненада.

Шойбле може да похвали политическата смелост, проявена от Ципрас в договора със Северна Македония, но няма съмнение, че един от мотивите на гръцкия премиер беше насочен именно към борбата с новия лидер на "Нова демокрация" и неговите либерални възгледи. Левият политик прецени, че македонският въпрос ще създаде затруднения за Мицотакис, което само ще надгради вътрешнопартийните проблеми, които той си има с националистическата фракция в собствената му партия.

Въпреки това лидерът на Нова демокрация успя да заобиколи капана. Той не подкрепи договора, но не призова за демонстрации или крайни реакции. Сега той казва, че ще изчака и ще види дали другата страна спазва споразуменията. Това е неприсъща позиция, която по същество позволява да се ползва от съмнението по отношение на договора със Северна Македония.

Със своя умерен профил Мицотакис привлича избиратели от центъра, но също и от реформисткото крило на бившия ПАСОК. В този момент способността му да се ангажира с различни части от избирателите е много удобна за неговата партия. Но рано или късно след изборите популистката националистическа фракция в Нова демокрация ще се превърне в проблем за партийния лидер. Лесно е да се заобиколят споразуменията, които не сте подписали. Но отговорностите на министър-председателя са различни.

С отпадането на македонския въпрос, СИРИЗА прехвърли своята критика към Мицотакис на икономическия фронт. Те изобразяват Мицотакис и неговите либерални реформи като заем от британската десница на Маргарет Тачър и чилийския диктатор Пиночет.

Най-големият проблем за Мицотакис, обаче, не е неговата омраза от страна на опонентите, а неудобния му личен стил и липсата на особена харизма. Огромната му победа на европейските избори и статутът му на фаворит за спечелване на парламентарните избори обаче увеличиха доверието в него и му помогнаха да изглежда по-спокойно.

Ключовият въпрос е дали той ще може да сформира правителство на мнозинството. Ако не, той ще трябва да наложи някаква форма на сътрудничество след изборите, което изглежда трудно на общия план.

Мицотакис вече е заплашил, че ако се стигне до подобна ситуация, той е готов да свика нови избори, дори и те да са през лятото, или на 15 август (навръх християнския празник Голяма Богородица, изключително уважаван в Гърция). А това само по себе си е заплаха, по-голяма за мнозина, дори и от угрозата да се озоват в държава, управлявана от наследника на Тачър и Пиночет.

Oще: алексис ципрас  гърция  златна зора  избори  кинал  кирякос мицотакис  нова демокрация  пасок  сириза  ципрас  янис варуфакис 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.