Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

След потопа

SMS-ите никога няма стигнат, а и обществото не може да бъде непрестанно в кампания за спасяване на едни или други пострадали Снимка: Facebook: Народна гражданска защита
SMS-ите никога няма стигнат, а и обществото не може да бъде непрестанно в кампания за спасяване на едни или други пострадали

Това, че бедствията и потопите продължават да се случват, а страната е видимо в ръцете на природата, е достатъчно драматично. Ако обаче след всичко, което ни сполетя през последната година, не сме в състояние да се захванем и пооправим нещата, работата е наистина към закриване.

Картината като цяло е ясна, системно безхаберие, което руши и убива според метеорологическия късмет. Институционален бъркоч, в който не е ясно кой какво и кога го прави. Медийна неспособност да се показва в дълбочина и проследява във времето темата, истерия около прогнозата за времето, която вече се третира едва ли не като инструмент за информиране на населението и превенция.

Видяхме и хубави неща. Къде от страх, къде от възникващо и несигурно чувство на солидарност и ангажимент, хиляди българи помогнаха по различни начини на пострадалите. Видяхме поне няколко граждански организации, които реално помагат в тежките моменти, немалко фирми направиха собствени кампании за подкрепа и изпратиха доброволци. Но ако искаме да престанем да бъдем катастрофична DMS държава, е решаващо да видим какво да променим след края на този сезон на потопите.

И тъй като сме все още в предизборна кампания, нека започнем от политиката

Вярно е, че смисълът от четене на предизборни програми в България е все по-малък, но ако гражданите и техните структури ще се опитват да притискат непрестанно държава и политици, те трябва да се въоръжат с подходящи инструменти. Един от тях все пак остава предизборните обещания.

БСП е сигурно най-честна, защото откровено дори не е включила и дума по темата за бедствията и необходимите мерки за намаляване на тежката катастрофичност в страната. Но пък „Южен поток" и блокирането на евросанкциите спрямо Русия си заемат дължимото място. ДПС също очевидно е над темата, може би защото не предполага чак толкова високонаративен дискурс. Реформаторският блок също не е смогнал да се занимае с темата, макар че формално се занимава с новите си политики още от миналото лято.

Оказва се, че ГЕРБ са единствените сред водещите партии, които имат какво да кажат по темата като ангажимент. Дори са го направили в 12 доста еднозначни позиции, вариращи от създаване на катастрофичен пул до подготовка и обучение на постоянни доброволчески формирования във всяка община до края на 2015 година. Вярно е, че прекалиха с драматичните впускания „на терен", а и надали са много хората, които имат илюзията, че Борисов няма винаги да е по-склонен да се качи на БТР, вместо да се занимава с институции.

Но партията поне сложи на хартия някакви ангажименти и ако бездейства, в случай че отново стане управляваща, може ежедневно да й бъде припомняно.

В рамките на изпълнителната власт тръгнаха някакви дейности

Министерството на околната среда и водите започва да изготвя карти на рисковите зони с последващи препоръки за забрани на строеж и промени в сегашната инфраструктура. Незнайно защо обаче срокът за тази задача е чак края на 2015 година. Заговори се за законови промени в дефинициите, макар да не става много ясно как перфектното разписване на едно или няколко понятия ще ни помогне. Чуват се гласове за по-добра координация на различните служби, които имат отношение към метеорологичните прогнози. Постоянно се подхвърлят идеи за по-съществено участие на армията при реакцията на бедствия, но досега няма никакви ясни идеи и планове.

Всичко това е обаче в жанра „побутване" и не вещае някаква сериозна промяна. Темата за бедствията е „пресечна", засяга твърде много институции, изисква законови и структурни промени, допълнително финансиране и т.н. Затова без далеч по-мащабна операция по изработването на нужните промени нищо няма да се случи.

Гражданските организации също трябва да използват вълната от съпричастие и активност, за да направят следващи стъпки

Например - голяма част от доброволците могат да бъдат регистрирани и използвани не просто като „тела на фронта", а да бъдат обучени и да рекрутират още хора. Тези структури могат да се свържат с немалкото фирми, които не просто стимулираха свои служители да помагат, но и правиха собствени вътрешнофирмени кампании за подкрепа. Много от тях могат да се окажат склонни да си сътрудничат по-дългосрочно с гражданските структури. Те следва да систематизират собствения си опит и наблюдения от последните месеци и да го представят пред обществото, със сигурност са видели доста неща, които трябва да бъдат коригирани оттук нататък.

Разбира се, самите ние има много неща, които да променяме. Да станем по-предвидливи и да си правим нужните застраховки, да не подминаваме безобразията, на които често сме свидетели в природата, да изискваме от местната власт да решава множеството инфраструктурни проблеми, които често допринасят за бедствия и т.н. Подобни пожелания са обаче само допълнение към необходимите промени, които политици и администрация трябва да инициират и впоследствие направят. Без да изискваме и налагаме промяна ще продължаваме просто да се молим рулетката на бедствията да ни подмине.

SMS-ите никога няма стигнат, а и обществото не може да бъде непрестанно в кампания за спасяване на едни или други пострадали. И ако културата и уменията ни са все още недостатъчни за сложната задача, дано поне недоволството и страхът свършат някаква работа.

 

Най-четените