Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Войната на близкото бъдеще: От дълбините на морето до Космоса - новите бойни полета

100 години от Голямата война - как се променя военното дело

Снимка: Getty Images
100 години от Голямата война - как се променя военното дело
UFP - американската идея за повдводни складове за оръжия и комуникационни системи. Снимка: darpa.mil
UFP - американската идея за повдводни складове за оръжия и комуникационни системи.
X-37B - военната космическа совалка на САЩ. Снимка: U.S. Air Force
X-37B - военната космическа совалка на САЩ.
Аврам Голан (третият отляво надясно) и войници от негоавата частна армия SPEAR Снимка: Buzzfeed
Аврам Голан (третият отляво надясно) и войници от негоавата частна армия SPEAR

Първата световна война определено успява да промени света и това как се водят войните. Сега, 100 години след нейния край, отново сме в такъв период. Вкарването на нови оръжия е само част от тази промяна. Паралелно с тях еволюира и самото мислене и възприятие за войната, бойните полета и начините, по които се водят сраженията.

Сраженията в близкото бъдеще вероятно няма да са напълно различни от това, което познаваме досега, но определено в тях ще има доста нови елементи. Развитието на технологиите, все по-голямата ни зависимост от тях в ежедневието, научният прогрес, борбата за ресурси се превръщат във все по-важна част от идеята за това как трябва да се води война.

Новите бойни полета са важна част от това. Не си представяйте вече големите поляни, на които две армии се разполагат една срещу друга, криейки се в изкопани окопи. Време е за новите хоризонти.

Под водата

Истината е, че в момента океаните на Земята са по-малко опознати от човека, отколкото е например повърхността на Луната. Екстремни и недостъпни за човека, морските дълбини през вековете досега са се утвърдили във военно отношение преди всичко като място, където да почиват останките на потопените кораби.

Това обаче все повече се променя. Подводниците продължават да играят съществена част в ядрената надпревара и като спирачка за волните помисли на вражеските държавни лидери.

С напредването на технологиите възможността им да остават за все по-дълго време под вода, а развиването на "маскировъчните" технологии позволява да се прикриват все по-добре от чуждите радари.

Допълнително с това вече започва развитието на подводните съдове без екипаж, които се управляват дистанционно. Подобни безпилотни подводници като проектът за руската програма "Каньон" представляват не само нов тип оръжие, но също така и възможност да се изследват самите океани и те да бъдат използвани възможно най-оптимално.

Американската армия вече мисли в тази насока. Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) гледа на океаните като на "обширни области за прикриване и съхранение" на "полезни товари" от типа Upward Falling Payloads (UFP) - (Падащи нагоре полезни товари - в груб превод от английски).

Разработваните от DARPA системи представляват оръжия и системи за комуникация, съхранявани в специални контейнери, които могат да се разполагат на морското дъно. Идеята е там те да могат да престояват с години и при сигнал да се "изстрелват" към повърхността, откъдето да могат лесно да бъдат достигани от кораби или подводници. Подобни UFP ще могат да бъдат контролирани от разстояние. Те ще бъдат разпръснати на редица ключови места из световния океан.

Реално това би позволило на американската флота (засега тя, впоследствие вероятно ще се включат и други) да разполага с множество скрити складове за оръжия по морското дъно, достъпни дистанционно и появяващи се в момент на нужда.

Космосът

Още през 1983 г. Роналд Рейгън обяви ракетна система за отбрана за "Междузвездни войни". Днес, 35 години по-късно, Доналд Тръмп вече нарежда разгръщането на американската армия с още един, шести клон (освен пехотата, военноморските сили, военновъздушните сили, бреговата охрана и военноморската пехота) - космическите сила.

"Не е достатъчно просто да имаме американско присъствие в космоса. Трябва да имаме американско господство в космоса", каза американският президент през юни.

Все още не е особено ясно как биха изглеждали тези космически сили на САЩ, макар че страната вече разполага има Boeing X-37B, известна като военната космическа совалка (макар и безпилотна), чиято цел никога не е била напълно обяснена.

Реалността обаче е, че космическата война вече е тук. Сателитите, които обикалят около Земята, имат решаващо значение за преноса на информация, която е необходима на командирите.

Затова и вече се работи по оръжия, които да поставят под заплаха сателитите. В момента Китай е сред водещите държави, които инвестират именно в такива анти-сателитните оръжия (до голяма степен лазери и ракети), с които да отговорят на разпространението на изкуствените спътници в Космоса.

Неизбежно западните държави реагираха на това и започнаха свои тайни програми за сателитна защита и изграждайки множество пластове разпределени спътници, които едновременно да служат за странични задачи, но и заедно с това да предпазват самите сателити.

"Космическото пространство вече е милитаризирано, просто все още не е въоръжено, макар че това може да се случи", казва Пол Шар, бивш офицер от специалните части,работещ в офиса на американския министър на отбраната. Той е автор и на книгата "Army of None: Autonomous Weapons and the Future of War" (Армията от никого: Автономните оръжия и бъдещето на войната").

"Във всяка голяма война между напреднали нации бихме видели атаки и декативиране на сателити. Те са от решаващо значение за командването и контрола", допълва още той.

Интернет и Хибридната война

Неотдавнашните конфликти, включващи Западни държави, поставяха софистицирани военни сили предимно срещу не особено високо развити в технологичен план бунтовници като талибаните в Афганистан. Днес нещата вече се променят.

Терористичната групировка "Ислямска държава" дължеше голяма част от силата си на представянето си в интернет и образа, който успя да си създаде посредством информацията, която разпространяваше. Терористичната организация притежаваше свои екипи от компютърни специалисти и хакери, които използваше и за разпространяване на зловреден софтуер, с който да извлича данни и да организира по-мащабни атаки.

Нещата стават още по-сериозни, когато погледнем към основните съперници на Запада - Русия и Китай (и Иран отчасти). Те са достатъчно технологични развити и разполагат с достатъчно средства, че да противостоят на САЩ в отношение на кибер заплахите. В някои отношения може да се каже, че дори и изпреварват Запада.

Една евентуална война, поставена изцяло в киберпространството би имала изключително тежки последствия, сравними с тези на тежки катаклизми и природни бедствия. Подобни атаки през интернет преминават в сивата зона на войната и оперират под обичайния праг за конвенционални военни ответни мерки (включително и Член 5 на НАТО), тъй като е почти невъзможно да бъдат свързани директно и еднозначно с дадена държава.

Такива атаки са дело на хакери към отделни правителства, но това не значи, че връзката на тези хакери с въпросните правителства може да бъде проследена и потвърдена на 100%. Съответно и нищо не пречи на въпросните правителства поръчители да заклеймят атаките и да се разграничат от тях.

Същевременно обаче подобни кибератаки могат да бъдат опустошителни за държавите жертви.

"Представете си война в сивата зона, която атакува системата на здравеопазването. Това може да причини опустошение. Но няма да как да реагирате с оръжия на подобна атака", казва Кен Пайн, автор на книги в областта на психологията на военните конфликти.

Китай и Русия обаче не са единствените държави, които разполагат с отряди за кибервойна. Подобни формации има и във Великобритания (Joint Threat Research Intelligence Group), както и САЩ, които използват мръсни трикове за дискредитиране и дестабилизиране на противника.

Както цивилната, така и военната инфраструктура се управляват все повече чрез електронни мрежи, капацитетът за разрушаване на тези мрежи, независимо дали открито или скрито, представлява критична част от офанзивния капацитет на една войска в днешно време. В бъдеще важността на тези екипи за кибер партизанска война ще нарасне значително.

И това е само в нападателната част. Много по-голямо внимание вече се отдава на чисто пропагандната част на войната - хибридна война. Широко коментиран вече е случаят с руската намеса в изборите за президент на САЩ, както и с пропагандната кампания на Кремъл за военния конфликт в Украйна. Няколко изследвания на неправителствени организации вече показаха и силна руска активност в българския онлайн и медиен поток чрез разпространяване на фалшиви новини.

В момента технологиите се развиват изключително бързо и пропагандата само може да се възползва от това. Пример тук е deep-fake технологията, която чрез наслагване на множество изображения на даден човек може да пришие лицето му на всевъзможни видеа. По подобен начин могат да се имитират цели речи на политици и да се произвеждат фалшиви интервюта, които впоследствие да се разпространяват в социалните мрежи.

Всичко това е подчинено на едната цел - объркването на самото население в противниковата държава, създаването на раздори и отслабването на съпротивителните й сили. Макар тактиката за дезинформация да е стара, колкото е стара самата война, като пионери в тази област действително могат да се посочат руснаците.

Доктрината "Герасимов" на ген. Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили и първи заместник-министър на отбраната на Русия, изгражда рамка за "новите оръжия" и застъпва тезата, че невоенните тактики не са спомагателни при използването на сила, а са предпочитания начин да бъде спечелена една война.

Подходът на Герасимов към войната е преди всичко партизански. Действия се водят на всички фронтове с разнообразни "актьори" и средства - хакери, медии, бизнесмени, информационни течове, фалшиви новини, както и конвенционални и асиметрични военни средства. А за организирането на всичко това интернет и социалните мрежи са от неизменна помощ. А модерното название на всичко това е "Хибридна война".

Частните армии и секретните операции

Самото определение "частни армии" е притеснителен момент за настоящето на начина, по който се водят войните. На практика това е следващата стъпка на познатите още от древността наемнически отряди, които не служат на нито една страна. В момента обаче подобни наемници са пришити към дадена държава - САЩ и Русия, а оттам (с позволението на правителствата) те вече могат да предлагат услугите си и на съюзници.

Най-пресният пример за това е частната военна организация SPEAR на израелеца с унгарски произход Аврам Голан, която беше намесена в сериозен международен скандал. Войниците са били наети да убият политически лидер и няколко духовни водачи в Йемен през 2015 г. Случаят беше разказан подробно в материал на Buzzfeed, където се показват подробности около действията на SPEAR и това как те отдават услугите си за политически нападения.

От няколко години насам в Русия също се поддържат подобни частни армии, които биват свързвани с Кремъл. Една от тях е групата "Вагнер", която си пробива своя път в Африка. Там войниците са използвани за охрана на различни стратегически обекти, както и за извършване на определени офанзиви и наказателни операции в региона.

Според някои експерти именно такива малки военизирани групи може да се превърнат в бъдещето на войната. Те са изключително добре подготвени, безмилостни и могат да бъдат използвани за налагане на сила на терен, както и за покушения на неудобни обществени лица и политици.

Всичко това говори за изменяне на самата идея за войната - с по-малко хора, но не по-малко свирепа и смъртоносна. Издигането на неконвенционалните оръжия, партизанската тактика и "новите оръжия" променят изцяло правилата.

 

Най-четените