От два дни България има нов министър на отбраната, а пред него стоят много тежки и все истински проблеми. Страната в момента разполага с армия без войници, въоръжена с безнадеждно остаряло оборудване и оставена в плен на хаотични планове, тяснопартийни интереси и слаба заинтересованост на обществото към проблемите на отбраната.
За последните десет години през Министерство на отбраната са минали ни повече, ни по-малко от десетима военни министри - трима от тях бяха служебно назначени, по двама бяха кадрите на НДСВ и ГЕРБ и по един - министрите излъчени от БСП, Реформаторския блок и сега коалицията Обединени патриоти.
Това определено не е помогнало особено на въоръжените ни сили и ако се зачетем в последния доклад за тяхното състояние, ще видим, че те могат само частично да изпълняват конституционните си задължения.
Всъщност, това не е новина.
Въоръжените сили в момента страдат от над 20% некоплект, което казано с думи прости означава, че 20% от местата в армията стоят незаети или общо около 5000 души. Основната причина за това са смешно ниските заплати - стартовото възнаграждение на редник е точно 608 лева, а на лейтенант (тоест млад офицер, завършил военното училище) - 916 лева.
Излишно е да се споменава, че при тези смехотворни заплати опашка от желаещи кариера в армията няма.
Не само това, но и кандидатите за войници са с все по-ниско качество. Преди няколко месеца тогавашният командир на Сухопътни войски и настоящ началник на отбраната генерал Андрей Боцев призна, че все по-голям процент от кандидатите не се справят с тестовете по български език и много често те са със сериозни здравословни проблеми, което ги прави абсолютно негодни за военна служба.
Въпросът за сериозното повишаване на заплатите във Въоръжените сили виси от няколко години, но реални действия няма с баналното оправдание, че пари няма.
Не е изненада, че все по-често се флиртува с идеята за наборна военна служба на фона на празните казарми.
Красимир Каракачанов поема военното ведомство във времена, когато се очаква да се похарчат около 3,5 млрд. лева за трите големи модернизационни проекта на въоръжените сили - за нов изтребител, за патрулни кораби за ВМС и нови бойни машини за пехотата.
Най-напреднал е проектът за нов боен самолет за ВВС. Експертната междуведомствена комисия вече класира шведското предложение Gripen като предпочитано, но служебният кабинет „Герджиков" се въздържа да даде мандат за преговор на военния министър и тази отговорност остана в полето на „Борисов 3".
Финалното решение по казуса с новия изтребител ще дойде от премиера Борисов, но лидерът на ВМРО ще обере немалка част от активите и пасивите на това решение.
Не по-малко интересен е въпросът за другите две големи програми. Ясно е, че пари за мигновеното задвижване и на двете няма да има. Макар че преди почти година бе дадена „зелена светлина" на проекта за два нови патрулни кораба за ВМС, реалното развитие е почти нулево.
Каракачанов въобще не е привърженик на инвестициите във военния ни флот и многократно е заявявал, че според него този проект трябва да бъде спрян за сметка на модернизацията на Сухопътни войски.
Точно и такова развитие най-вероятно ще стане факт в следващите месеци, тъй като проектът за нови бойни машини за пехотата набира все по-голяма политическа и експертна инерция, за сметка на флотския проект. Едва ли този процес ще върви безболезнено и Каракачанов отново ще бъде „на топа на устата".
В предишните два мандата на ГЕРБ Министерство на отбраната бе по-скоро от третостепенно значение. През по-голямата част от управлението на „Борисов 1" МО се ръководеше от Аню Ангелов, който бе запомнен основно с тоталното си послушание, когато ставаше въпрос за орязване на парите за отбрана и с хаотични си действия, що се касаеше за модернизационните програми.
В кабинета „Борисов 2" военното министерство директно бе харизано на Николай Ненчев, чиито действия често граничеха с абсурда, а сред персоналните му заслуги е и конфликтът с командира на ВВС Румен Радев и последвалата му категорична победа на президентските избори.
Сега нещата изглеждат по-различни и ако съдим по подритванията по медиите, борбата за поста министър на отбраната е била сериозна. И нормално - след тежкото политическо наследство на Ненчев и перспективата през МО да минават милиарди за ново въоръжение.
Много интересен ще е и въпросът какви хора ще поемат постовете от втория ешелон в Министерство на отбраната. От ГЕРБ вече дадоха заявка, че в кабинета „Борисов 3" няма да има капсулирани министерства, което трябва да значи, че там където Обединените патриоти имат министър, той ще бъде „подпиран" от заместник-министри на ГЕРБ.
Точно такова развитие се очаква и във военното ведомство, където се чака завръщане на добре познати лица, а това поставя въпроса, доколко реално властта ще бъде в ръцете на Каракачанов и доколко той просто ще бъде оставен да изпълнява детската си мечта да е начело на политическото ръководство на въоръжените сили, докато реалните решения ще останат прерогатив на кадри на ГЕРБ.
Това обаче предвещава боричкания по етажите на МО, където задкулисно за гушите могат да се хванат кадрите на Обединените патриоти и ГЕРБ. За капак е много вероятно да има и трета фракция - тази на президента Радев. Като върховен главнокомандващ той има определени властови лостове в армията. Неговият предшественик Росен Плевнелиев бе абсолютно пасивен по въпросите на въоръжените сили, но такова нещо няма да се види от Радев.
Така дори и без ракетни бази в Южна България следващите месеци ще са твърде бурни за Министерство на отбраната, където ще видим поредните кадрови чистки, боричкания за власт, лобистки интереси към модернизационната програма и много вероятно твърде малко реална работа за подобряване на възможностите на Въоръжените ни сили.
