Webcafe

Ескалацията в Персийския залив - тиха, но постоянна заплаха

Руслан Трад*
19.06.2019, 17:07 (обновена 21.06.2019, 13:31)
петрол

Снимка: © Getty Images

Средата на юни се оказа особено гореща за Арабския полуостров

Водите на Персийския залив отново предизвикват страхове за глобална криза с доставките на петрол и военен конфликт.

През последните седмици напрежението се засили някак необезпокоявано от новинарския интерес и между емисиите на агенциите се промъкваха все повече сигнали, че нещо се случва в Залива.

Средата на юни се оказа особено гореща за Арабския полуостров, Ормузкия проток, Оманския залив и... Япония.

Точно там, където Ормузкият проток навлиза в Оманския залив, бяха атакувани за втори път за последния месец танкери с доставки за Европа и Азия.

Единият от тези танкери се оказа японски, а инцидентът се случи на фона на посещение на японския премиер Шиндзо Абе в Иран - първото подобно посещение от японски премиер от Ислямската революция през 1979 година. Япония се озова в окото на бурята на ескалацията между САЩ и Иран без да желае това.

Шиндзо Абе предупреди след срещата си с иранския президент Хасан Рухани, че шансовете да се избегне конфликт намаляват с всеки изминал ден. Фактът, че ударените танкери този път не са собственост на иранските опоненти - Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), а принадлежат на норвежка и японска компания, увеличи страховете, че Ормузкият проток вече не е сигурно място.

През този район минават над една трета от доставките на петрол в света, включително към Европа. Ескалацията е сред причините да се очаква скок на цената на бензина.

За обикновения потребител новините от Персийския залив - ако изобщо стигнат до него, тъй като се говори изключително малко в българските новини - звучат екзотично и далечно, въпреки че го засягат директно.

Следващият път, когато зареди колата с поскъпнал бензин, едва ли ще разбере, че някъде там на няколко хиляди километра се разиграва политически театър, който скоро може да прерасне в трагедия с глобални последици. След като САЩ напуснаха договореното с Иран ядрено споразумение през 2015 г., администрацията на Тръмп поиска „максимален натиск" върху Техеран, който да го накара да изостави ядрената си програма и да прекрати спонсорирането на милиции из Близкия изток.

Вместо това, действията може би тласкат района към конфликт. Възможността за сблъсък е толкова реална, че в момента дипломатически мисии от ЕС, Китай, Русия и Арабската лига опитват да намерят общ език между САЩ и Иран. Засега обаче както в Иран, така и в САЩ на дневен ред са консервативните и радикални групи, които бленуват за отмъщение и военни удари.

Многобройните новини от района правят проследяването на потока от информация труден. След изтеглянето от ядреното споразумение администрацията на Тръмп наложи нови санкции върху Иран, които силно удариха икономиката му.

Тази пролет Вашингтон вкара в списъка с терористични групи Иранската революционна гвардия - най-мощния клон на иранската армия. Съвсем наскоро, САЩ прекратиха гратисния период за няколко държави за закупуване без проблеми на ирански петрол, в това число и Гърция. Целта на Тръмп е износът на Техеран да достигне нива, близки до нулата. Изненадващо, един от големите търговски партньори на Иран, Индия, също реши да спре вноса на петролни продукти.

Още не е ясно каква ще е политиката на България, след като бяха наложени нови санкции върху редица сфери на иранската икономика, в които страната ни има търговски отношения.

Изглежда, че засега София ще продължи търговията с Иран, макар това скоро да се окаже трудно начинание заради сигналите за промяна в политиката на ЕС. Досега Брюксел предпочиташе да остане страна по ядреното споразумение и да не се съобразява с американските санкции, но разкритията от миналото лято, че Иран редовно шпионира европейски официални лица и планира атаки на европейска територия, доведе до промяна на политиката в Берлин, Париж и Брюксел.

От своя страна Иран реагира на натиска от Запад със заплахи да прекрати ангажиментите си по ядрената сделка. През последните дни Техеран обяви точно това - че ще поднови усилията си в ядрената програма на страната. Иран също така заплашва от дълго време, че ще затвори Ормузкия проток за танкери.

Напрежението се засилваше през последните седмици след серия от експлозии, насочени срещу танкери и плавателни съдове в Оманския залив. Последната вълна от такива експлозии беше преди дни, а САЩ обвиниха Иран за саботажните действия. Твърдението беше посрещнато със скептицизъм от международната общност, включително американски съюзници.

Те изискват по-ясни доказателства, освен публикуваното от Държавния департамент видео, на което се виждат членове на Революционната гвардия, които премахват руднична мина от танкер в акт, който според американската администрация доказва, че Иран иска да замаже ситуацията и да прикрие следите си.

Междувременно, Великобритания реши да изпрати сто командоси от най-елитните си сили, които да охраняват британските плавателни съдове - нещо, което не се е случвало в Персийския залив от XIX век насам. Дори по време на войната между Ирак и Иран през 1980-те, когато са атакувани редица съдове, не се е стигало до подобни действия от Лондон. Вашингтон пък смята да изпрати още 1000 войници в Близкия изток.

Как се стигна до сегашната ситуация?

На 13 юни два танкера са атакувани в Оманския залив. Нападнатите съдове са собственост на Норвегия и Япония, и са превозвали метанол и нафта. САЩ обвиниха Техеран за тези действия, а държавния секретар Майк Помпео заяви, че Щатите имат разузнавателна информация, доказваща участието на иранската Революционна гвардия.

Помпео описа петте инцидента от средата на май до средата на юни, при които бяха атакувани няколко пъти танкери, като част от кампанията на Иран да наруши движението във водите на Персийския залив. От своя страна Япония смята, че танкерът е ударен от „летящ обект", вероятно боен дрон, а не с руднична мина.

Нападенията по танкерите идваt докато в Саудитска Арабия летища, включително граждански, са атакувани от дронове и ракети на подкрепените от Иран йеменски бунтовници. При последната атака са ранени 26 души. В отговор Саудитска Арабия извърши нова вълна от въздушни удари на територията на Йемен.

Атаките по танкерите в Персийския залив и ударите по летища в Саудитска Арабия са придружени и от атаки по петролопроводи и обстрел по американското посолство в Ирак.

В афганистанската столица Кабул крило на талибаните, подкрепено от Иран, изстреля ракета по американски конвой, при който загинаха четирима души.

На 15 юни ОАЕ също обвини Иран за извършването на серията от атаки. Емирствата като цяло запазиха мълчание през този месец, макар да имаше ударени и техни съдове. ОАЕ предпочитаха да извършват срещи със западни и други съюзнически дипломати, за да се обсъди ситуацията. В събота, външният министър Абдулла бин Зайед ал Нахян заяви, че неговото правителство смята атаките по техни съдове през май за „подкрепени от държава в региона".

На 16 юни Помпео заяви отново, че няма съмнение, че Иран стои зад експлозиите и атаката в Кабул. По-рано в същия ден пан-арабският вестник „Ашарк ал Аусан" публикува интервю със саудитския престолонаследник Мохамад бин Салман, в което той заявява, че вярва, че Иран стои зад серията от атаки.

Ден по-късно Иран оповести решението си да увеличи усилията си в ядрената програма в противовес с поетите по ядреното споразумение ангажименти. Заради това изказване европейските лидери призоваха за хладнокръвие, а Федерика Могерини заяви, че очаква Иран да изпълнява условията. ЕС от своя страна ще изчака доклада на Международната агенция за атомна енергия преди да предприеми действия.

Разбира се, Русия - през представителя си в ООН - обвини Вашингтон в агресивна политика и безпочвени обвинения, които „подсилват анти-иранските настроения".

Междувременно, ракетен обстрел беше извършен в близост до база около Басра, подслоняваща американски военни и служители на ExxonMobil. По официални данни ранени са трима души.

Няма поемане на отговорност за атаката, която беше извършена скоро след оповестяването от иракската армия, че е имало още три подобни нападения с ракети за последната седмица.

Тези събития увеличиха притесненията сред иракски официални лица и западни служители от потенциална ескалация в самия Ирак, в който са разположени мощни про-ирански милиции, част от обединението Хашд ал Шааби. Тези милиции участват и в политическия живот на арабската страна.

В момента в Ирак има около 5000 американски военни, които често участват в съвместни учения с иракските сили за сигурност.

В изявление във вторник, иракският премиер Адел Абдул Махди отправи завоалирано предупреждение към Вашингтон и Техеран, че няма да бъде позволено на "външни сили да използват иракска територия, за да се атакуват".

 

*Руслан Трад е журналист, анализатор и съосновател на журнала за актуални военни конфликти De Re Militari. Бил е лектор по теми, свързани с процесите в Близкия изток и тероризма, в Дипломатически институт към МВнР, СУ, НБУ и на събития на НАТО.

Oще: арабия  арабски полуостров  иран  оае  обединени арабски емирства  омански залив  ормузки проток  персийски залив  петрол  саудитска арабия  сащ  техеран  уран 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

5 Specifier | 20.06.201918:19

ТАКА Е!

А кой им е виновен на ЧервеноРуските, че техната матушка - Северната кочина, не е имперска сила, а?
Нема за какво да се сърдят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

4 Шамито | 20.06.201914:09

Великата Демократична Американска империя отвръща на удара.Ирак,Либия,Сирия и вече е време за Иран.Фондация дава награда на този който посочи място в света което е извън американските ИНТЕРЕСИ.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

3 Specifier | 20.06.201911:09

Коментарът не струва, защото не е балансиран и издава антиамерикански насоченост. Което не ни било чудно, ако евентуално се повярва на слуховете, че авторът генетично принадлежи към Корпуса на АБпФК
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

2 Harry | 20.06.201909:32

Американский беспилотник Global Hawk был сбит военно-воздушными силами Корпуса стражей Исламской революции (КСИР) в провинции Хормозган при нарушении границы Ирана, передаёт телеканал Press TV.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

1 Harry | 20.06.201908:21

Тонкински инцидент

(на английски: Gulf of Tonkin Incident) е общото име на две различни събития с участници военноморските сили на Северен Виетнам и САЩ.

На 2 август 1964 г., разрушителят „Maddox“ (DD-731) се сблъсква в Тонкинския залив с три виетнамски торпедни катера и им нанася щети, като претендира, че е бил атакуван. Два дни по-късно същият кораб, придружен от разрушителя „C. Turner Joy“ (DD-951), докладва за нов сблъсък със северновиетнамски съдове. Тези два инцидента са повод за първата голяма акция на въоръжените сили на САЩ в Югоизточна Азия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани