Webcafe

За исляма идва време за вятъра на промяната. По-важно обаче е какво ще донесе тя след себе си

Webcafe
19.04.2019, 15:27 (обновена 21.04.2019, 15:43)
Мюсюлмански братя

Снимка: © Getty Images

Либерализиране на религията или строги канони и шериат - едно е сигурно - промените ще засегнат целия свят

"Ислямът, в ситуацията, в която се намира в момента, не представлява това, което навремето е оплодило нашата европейска цивилизация – когато се раждат университетите. Арабският халифат ни е дал това.  Те са в криза. Те преживяват своето Средновековие и ние трябва да им помогнем." Така архиепископ Христо Писаров коментира пред Нова телевизия ситуацията с исляма в момента като религия.

Неговата позиция е проста - християнството, което отдавна се предполага, че е изживяло своите тъмни векове на насилие, недоверие към науката, абсолютна власт върху морална в обществото сега трябва да помогне на исляма - религия, която някога е дала на света университети, учени, поети и т.н. - да преодолее своите сегашни тъмни моменти, свързани с джихадизма и религиозния тероризъм.

Въпреки това обаче масово коментарите под различните публикации във Facbook за изказването му, че християнството трябва да помогне на исляма, бяха повече от негативни - обвинения в национално предателство, напомняния за петте века турска власт, сравняване на Корана със сатанизъм и даване на акцент върху терористичните групировки като "Ал Кайда" и "Ислямска държава".

И това са само по-леките обиди.

Тази реакция до голяма степен отразява насъбраното напрежение и антимюсюлманските настроения в България. Това у нас обаче (макар и изключително силно като интензитет) не е изолиран случай, а показва една видима тенденция като цяло в Европа, а и на много други места по света.

Още през 2001 г. след атаките от 11 септември идеята за ислямската омраза срещу западните ценности започна да намира все по-голяма и по-голяма почва. Покрай мигрантската криза в Европа след 2013 г. пък нещата само се засилиха и идеята за толерантност и приемане на различията в Обединена Европа се изправи пред най-голямото си препятствие досега.

Така за последните вече близо 20 години все повече и повече набира сила идеята за сблъсъкът на цивилизациите, според която в новия век религията и културата - а не идеологиите като комунизма и капитализма - ще бъдат първичните източници на международни конфликт. И всичките джихадитски терористични атаки се приемат за доказателство за тази теория.

Като изключим обаче действията на отделни терористи - били те джихадисти или бели националисти - тази война между културите не се случва въпреки насъбраното напрежение. Вместо това наблюдаваме кървави сблъсъци вътре в самата цивилизация на исляма.

В по-голямата си част жертвите на терористични нападения по света са цивилни мюсюлмани, убити или ранени от радикализирали се ислямисти. Въпреки всички атаки в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия, най-големият брой жертви на тероризъм остава в мюсюлманското население в Близкия изток и Северна Африка.

За да може светът успешно на този тероризъм, трябва да се създаде по-добро разбиране както за самия ислям и сегашното му положение, така и за демографските перспективи пред мюсюлманите.

През този век ислямът ще формира много от най-важните въпроси пред цялото човечество - от борбата срещу бедността и масовата миграция, през бъдещето на Африка и Близкия изток, до това как да се подготвим за промяната в стотици милиони работни места, налагана от дигиталната революция.

Също така е възможно светът да види и нови трагедии като тези в Сирия и Йемен или като тази на малцинството Рохинга в Мианмар.

Днес по света живеят 1,8 милиарда мюсюлмани като те са най-бързо развиващата се религиозна група. До края на този век на земята ще има повече мюсюлмани, отколкото християни, а до 2050 г. 10% от европейците ще бъдат мюсюлмани, показват различни прогнози.

До края на 90-те анализът върху ролята на исляма в световен мащаб беше оставян предимно на теолози, социолози, културолози и политолози. Днес обаче все повече икономисти прилагат най-новите теории и методи, за да ни помогнат да разберем въздействието на тази религия.

Тимур Куран, професор в университета Дюк, наскоро публикува цялостен преглед на връзката между исляма и икономиката. Обхватът на тази работа е обширен и невъзможно да се обобщи, но пълният текст е в научното списание Journal of Economic Literature.

Един от най-критичните въпроси е дали ислямът може да се приеме за фактор, който забавя икономическото развитие, след като страните с преобладаващо мюсюлманско население са средно по-бедни от останалия свят.

През 2017 г. средният годишен доход на човек от 57-те страни членки на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИК) е 11 073 долара, докато в останалата част на света средните приходи на човек се падат 18 796 долара - с над 7000 долара повече.

Паралелно с това в страни с преобладаващо мюсюлманско мнозинство се наблюдава и по-ниска продължителност на живота, както и по-високи нива на неграмотност. В страни като Индия, където има много различни религии, мюсюлманите са най-бедните. Относителната бедност на мюсюлманите се среща както в страните, където те са малцинство, така и в тези, в които те представляват най-голямата религиозна група.

Според професор Куран обаче тези данни, разглеждани извън контекста на света, могат да доведат до твърде прибързани изводи.

Най-малкото държавите от Южна Азия и Латинска Америка също показват хронично ниски икономически резултати - което прави подобен сорт проучвания неубедителни.

И според учения е от критична важност да се провеждат още подобни изследвания, които да дадат повече информация за реалното състояние на исляма, мюсюланското население и културните им особености, предвид цялостната роля, която тази религия ще играе до края на века.

Оттам идва и важният въпрос, който и българският архиепископ Писаров повдига - трябва ли самият ислям да търси промяна и известна либерализация в името на вярващите и тяхното благосъстояние?

Със сигурност подобно нещо би било прието добре в Европа и САЩ, където антимюсюлманските настроения и страха от агресивните форми на исляма е голям.

За самите държави с преобладаващо мюсюлманско население обаче далеч не е сигурно, че подобен ход ще се радва на такова приветствие, особено на фона на последните тенденции.

Все повече политически лидери от тези държави търсят дивиденти в проповядването консервативния и строг ислям. Пример за това е султанът на Бруней, който след един дълъг период на разгулни партита и личен харем, сега проповядва затягането на законите в страната, така че те да отговарят на шериата.

Междувременно на изборите в Индонезия и Пакистан залагането на религията излезе печеливша карта за спечелването на избиратели.

Макар САЩ да обявиха победа над групировката "Ислямска държава" нейният дух продължава да витае в Близкия изток и да задава твърд тон навсякъде из мюсюлманските държави. Повечето лидери приемат по-консервативен, религиозен подход в случая, за да се подсигурят срещу това подобни джихадистки групировки да проникнат в държавите им.

Това обаче води до риска от капсулиране на тези населения в един все по-отворен свят, където всичко е свързано взаимно. И всичката тази канонична строгост може да се превърне в катализатор за още по-големи промени в световен мащаб, засилвайки вече съществуващите миграционни процеси.

Едно е сигурно - настъпват интересни времена и ислямът и неговата култура ще са в центъра на идващите промени. Дали ще е за добро, или за лошо обаче никой не може да каже.

Oще: ислям  канони  консервативен ислям  либерализация  мюсюлмани  промяна  религия  светско лице  шериат 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

10 Дракон с кисело зеле | 20.04.201923:06

В НРБ атеизмът се отглеждаше още от детската градина и училището
---
Глупости.
Тъй нареченият "атеизъм" от онова време се характеризира с храмове, обичаи, догми, приписване на свръхестествени способности на ключови фигури и други признаци на религия. С други думи, тъй нареченият "атеизъм" от онова време не е никакъв атеизъм, а замяна на една религия с друга.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2018, 18:01

9 To | 20.04.201918:26

неща да се чете като НЕКА, а не като Мека
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2018, 18:01

8 To | 20.04.201918:25

Задавам ? в ср.р. към Спесифайър:
- какво друго пише в спец, спец, спец...уф, спецИфикацията /извинявам се за заекването, не е съзнателно/, освен надлежното, хм - перефразирам - че атеизъма на възрастните индивиди произхожда от семейства на комунисти...с какъв доход, вече забравих - край на скобата) ?
- неща бъдем конкректни - имена, дати, адрес, заплата, пол...не - пола ще го прескочим, днес не е време за избиране
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2018, 18:01

7 To | 20.04.201918:19

Абе...погледнете ги тия на снимката - какво общо имам АЗ с тях!
...освен да си плюя на пръста, за да видя откъде духа вятъра... Бесен на промяната !
...сега сериозно:
1/ Алоо...не ви чух какво казахте...алоо...пак повторете, абе Кафе, няма да питам нито кой ви пие, пардон, пише статиите, но все пак, преди да ги публикувате ги четете беее.! Защо изпускате цели думи - да не мислите, че съм ...как беше оня предател..ох, гадател, забравих му името.
"...за да може светат успешно...нанана...на този тероризъм..."
Бели полета ли имате в паметта или се мъчите да ни/ми/ вкарате в една група под общ знаменател - борци срещу тероризма...хм, щото може да вкараме и друго в белите/черните полета или там дупки :-)
Надценявате читателите си - те просто четат, а не си въобразяват...квото и да е
2/ и второ /незнам колко знака са ми останали, затова ще бъда поКратко/
"...сега повече икономистите ни помагат да разберем причините за...преди били социолози, теолози и сие..."
Ами просто е: то като ножа опре до кокала не мислиш за кокала, а дали ще оцелееш или перефразирано - БИТИЕТО определя СЪЗНАНИЕТО...ще се върнем назад не в миналото, а в бъдещето с Марсовите, ох МарКсовите /запазена марка/ принципи, независимо от това дали Комунизмът ще победи или ИслямизмЪ.
3/ хм, кой се бил КАПСУЛИРАЛ в един все по-отворен свят...абе, Кафе, да ти обяснявам ли принципа на кафе-МАШИНАТА - вече не са нови капсулите...иначе преди ги нямаше, но вода ще тече от нея, а не БОЗА...
и там, където е текло, пак ще тече - ВЪПРЕКИ КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ :-)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

6 Specifier | 20.04.201916:28

ОМРАЗАТА, ГЛУПОСТТА И НЕВЕЖЕСТВОТО

са характерни в еднаква степен за атеизма и за религиозния фанатизъм. В НРБ атеизмът се отглеждаше още от детската градина и училището, но постепенно загуби почва след 1989.
Наличието понастоящем на злостен и агресивен атеизъм сред възрастни индивиди, значи само едно - произход от комунистически семейства ( АБпФК или Слугите на АБпФК)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

5 violatоr | 20.04.201909:24

Мюсюлманството и християнството на практика са едно и също нещо. Две издънки на юдаизма с абсолютно еднакви корени. По своята същност не представляват нищо повече от първоизточника си и на практика са просто едни организирани и институциализирани суеверия.
Единствената причина за това, глупостта "християнство" да е по-либерална, по-светска и по-еволюирала към днешна дата от глупостта "мюсюлманство", е това, че е съществувала с 600 години по-дълго и съответно е имала повече време да се променя.
Неизбежно е да се изравнят по отношение на либерализма, а и в почти всички други отношения. И този процес няма да отнеме толкова много време заради катализатора научно-технически прогрес.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

4 Specifier | 19.04.201919:39

1.
Ето някои полезни сведения за ученолюбивите относно Исляма:

Мюсюлманите вярват, че Учението е достигнало до хората чрез божествено откровение предадено (низпослано) чрез Пророка, откъдето произтича и юридическия характер на Исляма, определян преди всичко като Закон (Шериат или Шариат). Извори на Шериата:
Първият е Свещения Коран (на арабски – „четиво“). По същество Коранът представлява не само религиозен, но и социален и юридически кодекс, който регулира поведението на вярващия мюсюлманин от люлката до гроба. Смята се, че в него е казано всичко. Той е свещен не само като мисъл, идея и съдържание, а и като предмет – всяка книга, която съдържа Корана е свещен предмет и посегателството срещу този предмет е посегателство срещу Бог. Текстът на Корана не е установен приживе на Мохамед. След смъртта му, проповедите се разпространявали, както и дотогава - словесно и чак след няколко опити били кодифицирани през 650 г. при халифа Осман. Така установения текст на Корана е разделен на 114 глави (сури), съдържащи 6666 стихове (аяти). В основата на учението си Мохамед се базира на истории от Стария Завет, често апокрифни, които той познава само от преразкази, тъй като се смята, че не е бил грамотен. Затова библейските истории в Корана са неточни, непълни и фрагментирани, а често и апокрифни. Но пък сърцевината и догматиката на неговото учение са напълно оригинални и уникални. Редакцията от 650 г. оставя доста спорни въпроси, породени и от несъвършенството на тогавашното арабско писмо, което предизвиква съществени грешки, избягвани единствено благодарение на устната традиция за установен прочит на текстовете. Освен това в Корана има много смислови, хронологични и граматични противоречия. Като цяло той представлява сбор от архаични текстове, изпълнени с мистицизъм и иносказателност и затова позволява широко поле за тълкуване (смята се, че сам Пророкът не е обръщал внимание на противоречията, казвайки: “Онова, което ви смущава, приемайте го с вяра“). Повече от 1000 години усилията на поколения ислямски теолози са съсредоточени върху тълкуване на явните противоречия в текстовете.
Вторият е Сунната (Предание, араб. – ас Сунет). Той не може да противоречи на Корана, а само прецизира ислямската религиозна мисъл. Това са събрани предания – Хадиси (хадис, араб.: едно предание, изречение). Свещените Хадиси са основа на ислямското право. За разлика от Корана, който е едно хаотично изложение със слаба конкретика, Сунната, като сбор от Хадиси, представлява практическото ръководство за прилагане на Закона, създава стабилните основи на ислямското право и превръща Исляма в едно монолитно цяло. Това са преразказани случки от решения, които е взел Пророка за конкретни казуси от живота на мюсюлманската общност. Появата на Хадисите е предизвикана от практическа нужда. В общността всички проблеми – религиозни, стопански, социални, граждански, военни, муниципални и т.н., трябва да се решават в пълно съответствие с Вярата. Това било лесно докато бил жив Пророка (защото той получил откровенията от Бог) – за всеки казус се допитвали до него. След смъртта му се допитвали до Сподвижниците (първите четири праведни халифи), които били общували непрекъснато с Пророка. Те си спомняли, как е отсъждал той във всеки конкретен случай. Във времето броят на лицата препредаващи случките нараснал до 13 (степени), същевременно неимоверно нараснал и броя на самите препредадени случки (казуси). Затова по-късно, в IX век били създадени сборници, с прочистени и одобрени Хадиси. Известни са шест сборника от това време. За най-авторитетен поради високата степен на достоверност се приема сборникът, съставен от имам Сахих Ал-Бухари (810-870 г.) и съдържащ 7275 хадиси, подбрани от него сред съществуващите тогава, както се предполага, шестстотин хиляди хадиси. Видно е, че Хадисът представлява нещо като юридически прецедент създаден от Пророка или Сподвижниците и препредаден по верига от свидетели през поколенията…Естествено свещените Хадиси не могат по никакъв начин да противоречат на свещения Коран
Третият извор на Шериата са решенията на законотворците, араб. - Иджм (той също не може да противоречи на Корана и Сунната, а само прецизира ислямската религиозна мисъл, като тълкува разширително, в юридически категории, неясните и неразработени казуси от Сунната). Те регулират структурата на Света на Исляма (Умма). Тук основа са юридическите решения на сподвижниците. Признати в Исляма са четири юридически школи: на Малик ибн Анас, на Абу Ханифа, на аш Шафии и на Ахмед ибн Ханбал. Между четирите школи няма особени догматични различия. Всяка от школите има преимуществено влияние в отделна част на ислямския свят, но като цяло и четирите са равнопоставени. Те тълкуват Закона (Шериат), който регулира всички страни на обществения живот, дейността на самата ислямска държава, както и живота на всеки отделен мюсюлманин.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

3 Specifier | 19.04.201919:37

2. Ислямът е възникнал в пясъците на Арабия преди близо 1400 г.. Ислям на арабски има смисъл на „подчинение“ и най-добре предава същността на най-младата монотеистична религия. Подчинение на Бог (Аллах), който е единен, вечен и всемогъщ и определя еднолично битието, събитията и причинните връзки в света. Съдбата на всеки човек е в негови ръце. За разлика от християнина, мюсюлманинът е лишен от свободна воля и божествена душа, а пък Пророкът е един обикновен смъртен човек, който се явява само глашатай на Бог. Всъщност, по всичко личи, че Мохамед е действителна историческа личност. Роден нейде в Арабия (единствената меродавна дата в неговия личен живот е тази на смъртта му) в могъщото племе на корейшитите, през 570 или 571г. от Р. Хр.. Според легендата, той от малък остава сирак и е отгледан от своя дядо, а по-късно от чичо си, Абу Талиб, комуто дължи много. За да подобри материалното си положение, на 25-годишна възраст Мохамед постъпва на служба при богатата вдовица Хатиджа, за която не след дълго се жени и докато тя е жива не взема друга жена. От този момент Мохамед започва да се занимава с търговия и керванджийство, поради което няма материални грижи. Изглежда, че по време на пътуванията си се е запознал (от разкази) с основите на християнството и юдаизма. Смята се, че когато започва да проповядва, Мохамед е на 40 години…
Ислямът се е разпространявал по света изключително „с огън и меч“. Първият завоевател и халиф ( религиозен и военен водач на всички мюсюлмани) е бил самият Мохамед. В ислямското право е утвърдено още по негово време, че в света съществуват две Области - на Правоверните (Дар ул ислам) и на Неверниците (Дар ул харб – област на войната). Главната задача на ислямската държава е да води Свещената война (джихад) срещу неверниците, докато Исляма завземе целия свят (Свещения Коран, гл./сури: 2, 4, 5, 8, 9, 16, 22, 47, 48, 58, 66)… Вътре в „Умма“-та отношенията между мюсюлманите са изградени, съгласно Шериата, на базата на взаимното уважение, братството и взаимопомощта. Тези взаимоотношения, както и поддържането на самите основи на Вярата се гарантират от шест основни персонални и обществени задължения за вярващите (в по-нови времена шестият стълб – джихадът, не се включва, за да не се дразнят немюсюлманите), наречени „стълбове на вярата“, а именно:
- Символът на вярата (шахада, араб. - засвидетелстване). Канонична формула,
която се приема от всеки вярващ мюсюлманин и с която се утвърждава
единосъщността и безграничното могъщество на Аллах……………….

- Молитвата (салат, араб.).Извършва се ПЕТ пъти дневно (в Корана е записано три пъти, изискването за пет молитви произлиза от Сунната……………….
- Постите (саум, араб.).Те са единствени и задължителни (освен за болните и за пътуващите, при известни условия) за месец Рамазан. ……………………..
- Милостинята (закят, араб. - задължителна милостиня).Тази милостиня е задължен да отдава всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, притежаващ някакво имущество и минимален доход (eстествено, получателите са само мюсюлмани).
- Поклонничество (хадж, араб.).Това е основно задължение за всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, който може да си го позволи поне един път в живота. Освободени са бедните, душевно болните и жени, без роднини мъже, които да ги придружават. Целта на поклонението е светилището в Мека, и най-вече свещената постройка Кааба………………..
- Свещената война (джихад, араб.).В по ново време Свещената война не се включва, като шести стълб на исляма, както е било дотогава. Причината е да не се дразнят немюсюлманите (неверниците) и да може да се представя мюсюлманската религия, като миролюбива и неагресивна. Освободени са само най-бедните, жените, децата, болните. Бедствията понесени в свещената война, както и получените рани се зачитат на вярващите, като особени заслуги към Исляма. Падналите във войната с неверниците се признават за мъченици за делото на Исляма и тутакси са пренесени в Рая, където стават участници в небивали наслаждения. Обявяването и воденето на Свещената война се подчинява на детайлно разписани правила. …………
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

2 Specifier | 19.04.201919:35

3. Ненавистта към друговерците е документално обоснована във всички догматични съставки (извори) на Исляма: Свещения Коран, Сунната (Свещените Хадиси) и постановленията на Четирите юридически школи (осъждането на неверниците и призивите да бъдат тероризирани, преследвани и убивани се среща на десетки места (изброени са само главите - сури, понеже често стиховете - аят не съответстват по разположение на оригинала, вследствие на превода) - виж следните сури (глави): 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 14, 16, 19, 22, 41, 42, 47, 5Кул. Но от друга страна тези Извори представляват единният и истински Ислям. Нещо повече, тези извори, приети от основното направление в Исляма – сунизма, не се отричат от никоя от съществуващите ислямски секти, както и от най-голямата „секта“ (условно казано) - шиизма . От горното непосредствено следват изводите, че ислямът е само един (писаният, от Свещения Коран и Сунната) и че негова реформация практически не е възможна, дори и да има желание за това (въпреки, че дори мисълта за реформа е нечувано кощунство в ислямския свят). Защото това би означавало основна преработка на Трите извори: Свещения Коран, Сунната и Постановленията на Законотворците. Което, разбира се е невъзможно, защото Свещеният Коран е даден (низпослан) на Пророка от Бог, а пък Сунната е вдъхновена от деянията на Пророка. Следователно при Исляма, за да се извърши Реформация с цел например очистване от ненавистта към друговерците, трябва да се предприемат действия, които биха унищожили самите основи на Вярата и биха ликвидирали самата нея. С други думи реформацията на исляма е един нонсенс6. Ясно е впрочем, че ненавистта към друговерците е вложена в самата същност на исляма, в неговите основи. От друга страна обаче, голяма част от мюсюлманите по света (особено живеещите от поколения в страни, където не господства Шериата) изповядват една опростена разновидност на Исляма, т. нар. „битов Ислям“, където тази ненавист е доста заглушена, а и в много случаи изобщо липсва. Това се наблюдава в случаите, когато мюсюлманите живеят в обкръжение на чужда религия (напр. християнството), а също и когато с околните друговерци ги свързват общи езикови и кръвни връзки (характерно за голяма част от помашкото население в България).
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

1 Specifier | 19.04.201919:02

САМО КРЪГЪЛ СИМПЛИЗАНТ

или съзнателен заблудител могат да твърдят, че Ислямът е в състояние да се реформира, по какъвто и да е начин. Защото такава е същността му.
От друга страна невежеството по същността на Исляма (генезис, разцвет и упадък) е ОГРОМНО. Ярък пример за това е твърдението на горепосочения епископ...
   

оценка

+0 -0