Webcafe

Какво крие Борис Джонсън под маската на клоуна? Нищо.

Webcafe по Foreign Policy
03.06.2019, 15:49 (обновена 05.06.2019, 12:31)
Борис Джонсън

Снимка: © Getty Images

Рошавият Борис ли е най-добрият избор за торите сега?

Още преди изборите за Европейски парламент да минат и да донесат една от най-унизителните загуби на консерваторите от над 100 години насам, лидерът на партията и премиер на Великобритания Тереза Мей обяви оттеглянето си от поста.

Истината е, че това беше неизбежно на фона на цялото недоверие, което торите събраха под нейното управление. От "Силни и стабилни" - мантрата, която Мей проповядваше на свиканите от нея предсрочни избори, на практика остана само един нищожен резултат от 9% подкрепа на вота за евродепутати и изключително ниска за страната избирателна активност.

И макар европейските избори да не са национални и да има много специфика в случая, логична развръзка за всички неуспехи на Мей беше подадената оставка.

Сега торите търсят нейния наследник, който да поведе, да възроди партията и да донесе така отлагания Брекзит. Списъкът от възможни заместници нараства с всеки изминал ден, но един кандидат продължава да се откроява - Борис Джонсън.

Дори и британските букмейкъри се спират на депутата и бивш кмет на Лондон. Той е лицето, което от партията искат да застане на позицията, откъдето се вземат всички по-важни решения.

И това може би е за добро. За да е стабилна Великобритания, управляващата партия трябва да е стабилна. А при Мей подобна стабилност беше мираж с всичките допуснати от нея грешки и провали.

За разлика от нея Джонсън е истински поддръжник на Брекзит и дори беше едно от лицата на кампанията за напускането на ЕС. Той не се притеснява да заложи на по-твърда сделка с ЕС и има влиянието в парламента да я прокара, карайки съпартийците си да преглътнат няколко компромиса повече.

В известен смисъл това повишение за Джонсън щеше да е естествена кулминация на една дълга политическа кариера. Проблемът е, че при едно по-сериозно вглеждане в тази богата политическа кариера се вижда, че като цяло тя показва един човек със сериозна популярност, но въпреки това със сравнително малко реални лични успехи в работата си, с които да може да се похвали.

Да, на повърхността Борис Джонсън изглежда като подходящият човек за работата. Рошавият депутат, бивш кмет на Лондон и бивш външен министър, преди това е учил в най-престижните училища и е завършил Оксфорд. Преди политическата си кариера работи като журналист в известното списание The Spectator.

През целия си политически път печели популярност и името му придобива известност, макар и противниците му да го критикуват като популист, особено след кампанията за Брекзит и големия автобус, с гръмки, но напълно неверни твърдения. Истината е, че Борис Джонсън има историята и опита, за да бъде председател на консерваторите.

Освен това той има в себе си и нещо, от което торите отчаяно се нуждаят в момент като този - той е интересен. Нещо, което съвсем не може да се каже за Консервативната партията, обвинявана често, че е скучна. С Джонсън обаче нещата не стоят по този начин.

През цялата си политическа кариера той се е доказал като талантлив шоумен, който макар да се поставя в нелепи ситуации (например да си затваря ципа пред публика, да пише неприлични стихотворения за турския президент Реджеп Таип Ердоган или да събаря малко японско момченце в демонстрация на ръгби мач), умее да привлича вниманието върху себе си и да кара хората да го слушат (дори и това да е само очакване за следващата глупост, която БоДжо ще изтърси).

Сред по-известните му публични изказвания например попада тържественото обещание: "Гласувайте за торите и това ще направи гърдите на жена ви по-големи и ще увеличи шанса да карате BMW M3".

Днес Джонсън се радва на одобрение от 32% - нещо не кой знае колко високо в световен мащаб, но напълно достатъчно да го превърне в най-популярния политик в цяла Великобритания. А в условия на упадък това е нещото, което консерваторите търсят.

И все пак ако се вгледаме малко по-дълбоко в професионалния му път, ще се видят доста дупки в него. За почти две десетилетия на обществени постове той е постигнал забележително малко. Това отчасти се дължи на факта, че той винаги се е стараел да балансира политическата си кариера с кариерата в журналистиката, още откакто влезе в парламента през 2001 г.

През ранните си години като депутат той също така успя да достигне до поста на главен редактор в The Spectator и стана колумнист на The Telegraph - позиция, която пази и до днес. В допълнение към тези две професии, той също така е зает да публикува и широка гама от книги и есета за Рим, Лондон, Уинстън Чърчил и... за себе си.

Тези отклонения няма как да не се отразят и в работата му като политик и по-специално в протокола за присъствие в парламента. За първия си мандат като депутат Джонсън е присъствал на 52,1% от гласуванията на закони в парламента. Във втория си този дял дори спада - 44,6% от всички гласувания.

Личи си и от записа на законодателните предложения, които той е направил. През времето си в парламента той не е показал кой знае каква активност по този параграф. Участвал в е законови предложения в подкрепа на войната в Ирак, за намаляване на данъците и срещу екологични регулации. Извън това неговото име не е прикрепено към почти никакви други законопроекти.

По-обещаващо изглеждат осемте години, които той прекарва като кмет на Лондон - един от най-либерално ориентираните градове във Великобритания - успех, сам по себе си за един консервативен политик.

Той спечели широко и заслужено признание за въвеждането на програмата за велосипеди в града - Santander (известна и "Велосипедите на Борис"). Тя помага за справяне с проблемите на замърсяването, задръстванията и здравето наведнъж. Той бе похвален и за други инвестиции и подобрения в обществения транспорт, откриване на нови линии на метрото и нови велоалеи.

Междувременно обаче друга негова значима политика - "Автобусите на Борис" - не се радваше на такава подкрепа и отнесе множество критики за това, че не работи и че е твърде скъпа.

След като се върна в Парламента, проектите, с които се захвана той бяха по-скоро за трупане на рейтинг, отколкото за прекарване на действителни политики. За да дойде накрая и кампанията за Брекзит, която въпреки успеха си, сега му носи обвинения и призовки за явяване в съда за лъжи пред избирателите.

На този фон идват и откровено неверни изказвания, които той отправи. След като през 2016 г. Барак Обама изрази несъгласието си с Brexit, Джонсън отхвърли позицията на американския президент като "наследствена неприязън към Британската империя", произтичаща от това, че Обама е "кениец по рождение".

Най-голямата неравност в политическата кариера на Джонсън дойде и най-скоро. В двете си трудни години като външен министър, от 2016 до 2018 г., той най-вече създаваше проблеми на "Даунинг стрийт 10" с гафове, непремерени изказвания и нарушения на протокола.

На всяка крачка от преговорите за Брекзит рошавият политик използваше колонката си в The Telegraph, за да критикува премиера Тереза Мей и да внася напрежение в правителството, събуждайки по този начин слухове за възможен "преврат" в партията. Този преврат така и не дойде, но Джонсън все пак нанесе не малко щети върху стабилността на правителството.

А веднага след като Тереза Мей разкри първата си чернова по сделката с Brexit, той даде тона на оставки от кабинета в знак на протест.

И макар че някой ще кажат, че е изразявал яростно позицията си, именно това му поведение през времето на министерски пост показа БоДжо в светлина, в която нито един лидер не би искал да бъде виждан - като пакостник, създаващ проблеми, но не и решения. То събужда и сега съмнения, че той е правилният човек, който би могъл да изведе страната си от сегашната криза и да я постави на заслуженото й място в международен план.

Още по-лошо е, че Джонсън създава истински и трайни спорове между Великобритания и нейните съюзници, както и между самите граждани на страната. Това се виждаше най-ясно в редовните му интервенции в преговорите за Брекзит, където коментарите му послужиха за изострянето на двустранните отношения в първите дни на преговорите.

През годините всички тези гафове и грешки станаха част от типичното за Джонсън поведение - нещо, което може да се очаква от него. А това, в сегашните условия, пред които е изправена както партията на торите, така и самата Великобритания, това би поставило страната пред сериозно изпитание.

Може ли един популярен политик шоумен, който досега не е показал особено много истински работа, да свърши всички тези нелеки задачи? Никой не може да каже със сигурност.

Oще: борис джонсън  брекзит  великобритания  консерватори  провал  тереза мей  тори 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.