Webcafe

Заради Венецуела да си военен в Латинска Америка отново е модерно

Webcafe, по Worldcrunch
06.02.2019, 18:48 (обновена 08.02.2019, 13:40)
военни във венецуела

Снимка: © Getty Images

Кризата в страната накара лидерите в региона да преосмислят ролята на армията

Геополитическите конфликти, политически кризи и постоянната заплаха от организираната престъпност повдигат един стар въпрос - променя ли се коренно ролята, която въоръжените сили играят в Латинска Америка от 1980-а насам?

Първият фактор, който трябва да бъде взет предвид, е нарастването на геополитическите спорове на континента.

Борбата между САЩ от едната страна и Русия и Китай - от другата, влияе върху региона, както и върху останалата част от света.

Амбициите на Латинска Америка са в областта на търговията, технологиите и геополитиката, а рисковете включват напрежение и потенциални конфронтации. Администрацията на Доналд Тръмп изказва на глас опасенията си от засилващото се влияние на Китай в района в областта на инвестициите, търговията и финансите.

Същото е отношението на Вашингтон и към руско стратегическо и военно присъствие в някои определени държави. Кризата във Венецуела доказва добре това. Белият дом подкрепя обявилия се за временен лидер Хуан Гуайдо, докато Китай и Русия отказват да признаят неговата легитимност.

Случващото се в Каракас засилва напрежението в региона и показва кои са тримата значими играчи в Латинска Америка.

Това са Венецуела с нейната 97-хилядна армия, Колумбия с 265 хил. войници и Бразилия с 340 хил. войници.

Тези три държави концентрират 70% от всички войници в Южна Америка и евентуален конфликт е най-вероятно да се случи в техните граници. Съветникът по сигурността на Тръмп - Джон Болтън, е на мнение, че са вероятни всякакви сценарии, дори и военна намеса срещу Николас Мадуро.

Освен това ако кризата продължи, са възможни и други сценарии. Възможно е да се наложи пращането на хуманитарна помощ, която се разпространява само с помощта на войници. Има го и рискът от въоръжена съпротива, която може да принуди временното правителство да потърси помощ от интернационални сили за мир.

Вторият елемент е политическата роля, която военните придобиват в подобни кризисни ситуации. Във Венецуела опозицията преследва ясна стратегическа цел - да наруши военния монопол в страната в своя полза. Тук военните сили са решаващ фактор за изхода от ситуацията.

В други държави в региона ситуацията е подобна.

В Никарагуа опозицията открито критикува армията, че не реагира адекватно на репресиите на режима и призовава към неподчинение на президента Даниел Ортега. И все пак в Бразилия ролята на армията е най-очевидна. Новият президент Жаир Болсонаро е пенсиониран капитан от бразилската армия.

Неговият кабинет е съставен от поне дузина военни, включително министъра на отбраната - генерал Фернандо Азеведо е Силва, генералният секретар на президентството, шефът на разузнаването и министърът на науката и инфраструктурата.

Новият здравен министър е цивилен, който обаче отговаря за някои от най-важните военни болници в страната. Главнокомандващият на бразилската армия - генерал Едуардо Вилас-Боас - оглавяваше военните сили в сложните времена през последните четири години. Той публично признава ролята на армията за блокирането на кандидатурата на Лула да Силва.

Може да се приеме, че това е изключение, но Бразилия е най-голямата нация в Латинска Америка с неоспоримо влияние върху региона.

И накрая, проблемите в областта на обществената сигурност дават на латиноамериканските армии по-значима роля.

В Бразилия през последните две години войските няколко пъти са гарантирали сигурността на големи събития като спортни мачове или посещението на папата. Те се наместват при полицейски стачки в някои от федералните провинции и отговарят за границите на страната, юрисдикция, която идва в отговор на нарастващия трафик на наркотици и последиците от кризата във Венецуела.

Армията участва и в разбиването на престъпни групи в затворите, доминирани от две от големите престъпни групировки на Рио и Сао Пауло.

В Аржентина 500 военни са разположени по северната граница. В Мексико президентът Андрес Мануел Лопез Обрадор, който по време на кампанията си обеща ограничи ролята на армията в държавната сигурност, сега каза, че тя ще продължи да има важно участие в шестгодишния му мандат.

По-точно той планира създаването на национална гвардия, която да се бори с трафикантството и организираната престъпност.

В Колумбия президентът Иван Дюк е наредил да бъде подновена военната офанзива срещу Армията за национално освобождение, група от марксистки бунтовници, за които се смята, че са замесени в трафик на наркотици. Те поддържат свои бази във Венецуела.

Политическата промяна в региона е специфична - как ще се впише засилената роля на военните в по-широките цели за укрепване на демокрацията? Става въпрос за приемане на настоящето с поглед в миналото, за да е сигурно, че грешките няма да се повторят.

Oще: аржентина  армия  бразилия  венецуела  военни  жаир болсонаро  китай  колумбия  латинска америка  николас мадуро  русия  хуан гуайдо  южна америка 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.