Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Европа има проблем

Митът за отделните радикализирани елементи е толкова устойчив, че пропускаме да видим ясните доказателства за обратното.

Снимка: Getty Images
Митът за отделните радикализирани елементи е толкова устойчив, че пропускаме да видим ясните доказателства за обратното.

Европа има сериозен проблем. Твърде много от жителите й мразят културните устои, върху които е изградена съвременната европейска цивилизация. Просто и ясно.

Даже няма нужда да цитираме Самюъл Хънтингтън, който създава концепцията за „сблъсък на цивилизациите", за да видим, че съвременната цивилизация, която е изградила Европейския съюз и днешна Европа, като цяло е в смъртоносен сблъсък с ислямската цивилизация.

И този сблъсък е факт по улиците на Европа, където започна да става нормално хората да умират от ръцете на други хора, които смятат, че изпълняват заветите на своя бог, като избиват неверниците.

Европа има и още един по-сериозен проблем. Самозалъгва се, че няма проблем с исляма като цяло, а само с негови отделни радикализирани представители. И тази мантра не спира да се повтаря, сякаш сме твърдо уверени, че ако я повторим милиони пъти, то тя ще се материализира в реалността ни.

„Някои западняци спорят, че Запада няма проблем с исляма, а само с отделни агресивни ислямски екстремисти", пише Хънтингтън пророчески преди повече от две десетилетия и дава проста аргументация - 14 000 години от човешката история показват, че сблъсъкът между цивилизациите е реален.

Митът за отделните радикализирани елементи е толкова устойчив, че пропускаме да видим ясните доказателства за обратното.

През 2013 г. германското правителство поръчва социологическо проучване сред мюсюлманите в Германия, Австрия, Франция, Белгия, Холяндия и Швеция. Резултатите са стряскащи.

65% от запитаните отговатят, че ислямските закони са по-важни от светските, а 60% са уверени, че ислямът трябва да се върне към корените си и 75% от респондентите са сигурни, че има една-единствена трактовка на Корана. 60% отговарят, че не биха имали за приятел хомосексуалист, а според 45% не може да се доверяваш на евреин.

Същото изследване показва, че според 54% от мюсюлманите в тези страни Запада иска да унищожи исляма.

„Оксидентофобия" е терминът, който описва всичко това - омраза/страх към Запада. Както и ислямофобията, това не е фобия в медицинския смисъл на думата, но пък показва ясна тенденция, която мнозина представители на западната европейска цивилизация предпочитат да игнорират.

Според едно проучване, проведено във Великобритания 69% от мюсюлманите там гледат на западната цивилизация негативно, като я определят за алчна, арогантна, аморална и егоистична. В същото време 30% от немюсюлманите в кралството имат ислямофобски възгледи.

Омразята към западната цивлизация идва най-вече от трактовките в исляма, според които мюсюлманите превъзхождат морално неверниците и западняците в частност.

Огромен брой мюсюлмани израстват в Европа с точно такава увереност - че те стоят над аморалните неверници, в чиито страни са родени и в същото време много от тези мюсюлмани са социални маргинали - без образование, хронично безработни и в част от случаите със сериозна криминална кариера.

Така те имат практически нулево уважение към страната, в която са родени, гледайки на нейните жители, като на хора втора ръка. А когато дехуманизираш някого, вече всякакви изстъпления са възможни - от рязане на глави и търговия със секс робини по време на джихад туризъм в Сирия, през разстрел на карикатуристи, до газене на пешеходци с взет под наем камион.

Ако несъзнателно правите паралели с нацистите с техния термин „untermensch", то едва ли сте сами.

Когато европейците масово се залъгват с това, че ислямът е толерантна и мирна религия, може би трябва да се вгледаме в страните, управлявани по същите ислямски закони, които според много мюсюлмани в Европа трябва да се поставят над всичко.

В тринадесет ислямски страни вероотсъпничеството от исляма се наказва със смърт и макар такива присъди да се изпълняват крайно рядко в последните години, суровите наказания са правило. Раиф Бадауи, най-известният атеист в Саудитска Aрабия, е осъден на 10 години затвор, 1000 камшични удара и глоба равна на около четвърт милион долара. Пак в Саудитска Арабия бе издаден кралски декрет, според който атеистите се определят като терористични елементи.

Да не говорим за равенство между половете, права за религиозните и сексуални мацинства, осигуряване на модерно образование и разделение на религията от държавата. Всички тези неща ги няма в повечето ислямски държави, които структно спазват повелите на Корана.

И ето че хиляди и хиляди мюсюлмани бягат към неверническа Европа и то не за друго, а в търсене на по-добър живот.

Но вместо да се опитват да се интегрират в новата цивилизация, те се възползват от толерантността й и социалните й придобивки, за да я изкривяват максимално, защото смятат собствената си ислямска култура за единствената, която има право да съществува.

Не всички мюсюлмани в Европа са социални маргинали, вперили се в собствената си мракобесна религия. Немалко от тях са успешни членове на европейските общества, но това почти винаги се случва, когато тези мюсюлмани се отърсят от тежкото умствено наследство на културата, изградила държавите, от които те бягат.

Оксидентофобията е факт, който не трябва да бъде погребван под тонове криворазбран либерализъм, болнава политическа коректност и „вината на белия човек". Оксидентофобията е тук и тя е тежък проблем за Европа. С нея трябва да се борим, точно както се борим с всяка пагубна за обществото ни идеология.

 

Най-четените