Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

САЩ и Турция са на крачка от челен сблъсък

САЩ и Турция са на крачка от челен сблъсък Снимка: Getty Images

Отношенията между Америка и Турция навлязоха в период на дълбока криза. В ядрото на проблема стои политиката на САЩ за подкрепа на сирийските кюрди, които воюват срещу групировката "Ислямска държава". Партньорството между САЩ и коалцията между "Отрядите за защита на кюрдския народ" и Сирийските демократични сили започна преди повече от две години по време на мандата на Барак Обама.

Администрацията на Доналд Тръмп продължи да поддържа 50-хилядната войска на Сирийските демократични сили, тъй като тя остава най-боеспособната антитерористична сила в Северна Сирия. Сега Сирийските демократични сили се намират в подстъпите на Рака - столицата на самообявения "халифат" на "Ислямска държава", а Тръмп одобри план за доставка на оръжия директно до "Отрядите за защита на кюрдския народ" в последния етап на обсадата.

Турция обаче гледа на Сирийските демократични сили като на смъртни врагове заради присъдружието им към Кюрдската работническа партия ПКК - призната терористична организация, която води кървава бунтовническа борба на територията на Турция в продължение на три десетилетия. Тези противоположни интереси тласкат Вашингтон и Анкара към челен сблъсък точно когато военната операция за унищожаване на "халифата" на ИДИЛ навлиза в кулминационна фаза.

Съображенията на Турция срещу кюрдските отряди са разбираеми и се приемат от страна на съюзниците.

Това, за което се не се говори публично обаче, е фактът, че самият турски президент Реджеп Тайип Ердоган беше основният "виновник", който демотивира усилията за намирането на взаимоизгоден алтернативен съюзник в борбата срещу "Ислямска държава". Това принуди САЩ да засили връзките си с "Отрядите за защита на кюрдския народ" и в крайна сметка да създаде Сирийските демократични сили. И едва ли Тръмп ще се откаже от тях точно в момента, в който се готвят за атака срещу Рака.

В последните дни на мандата на Барак Обама, президентът даде знак, че е готов да увеличи средствата за бойна подготовка на Сирийските демократични сили - включително на елементите от "Отрядите за защита на кюрдския народ" - преди подготовката за удар срещу столицата на ИДИЛ.

Ген. Майкъл Флин - по това време съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп - обаче поиска от администрацията на Обама да задържи това решение, за да може новоизбраният президент да се произнесе по него, когато встъпи в длъжност. Сега вече е ясно, че Флин е получавал плащания, за да представлява интересите на турското правителство, преди да бъде назначен за съветник в Белия дом. Не се знае обаче дали това е оказало влияние върху окончателното решение.

В крайна сметка, след като прави преглед на всички алтернативи, администрацията на Доналд Тръмп достигна до същия извод, до който стигна и Обама - Сирийските демократични сили са единствената бойна част, която е способна да превземе Рака в близко бъдеще.

Въпреки това Тръмп умишлено предпочете да забави предоставянето на допълнителна подкрепа за Сирийските демократични сили, за да избегне вмешателство във вътрешната политика на Ердоган. Изглежда, идеята е била да се изчака приключването на кампанията за референдума на 16 април, след който Ердоган би бил по-склонен да смекчи националистическия тон срещу американския план.

След като референдумът за консолидиране на президентската власт на Ердоган мина с твърде малка преднина, Тръмп дори си позволи един противоречив жест, като се обади на турския си колега, за да го поздрави - вероятно с цел да му помогне да "преглътне" горчивото хапче с операцията в Рака.

Ердоган дори получи покана да се срещне с Тръмп в Белия дом - рядко политическо поощрение за турския президент на фона на международните критики срещу авторитарния му стил.

Нищо от това не свърши работа: на 25 април турски военни самолети удариха позициите на кюрдските отряди и ПКК от двете страни на границата между Сирия и Ирак. При бомбардировките срещу команден център на отрядите при планинската област Карачок загинаха 20 кюрдски бойци. През това време Турция удари в Северен Ирак по позиции на ПКК край Синджар, като погрешка уби няколко отряда от кюрдски пешмерги - без формална координация със САЩ, като американските военни са получили предизвестие по-малко от един час преди турската операция.

В следващите дни американски военни бяха принудени да патрулират по сирийската страна на границата с Турция, действайки като мироопазваща сила, преди двете страни да се хванат за гушите.

Ердоган предупреди, че Турция ще продължи с ударите по "Отрядите за защита на кюрдския народ", докато САЩ не прекрати партньорството си с тях. Турция дори застана на страната на руското предложение за създаване на зони за деескалация, така че да се замрази конфликтът в останалите части на Сирия. Един от съветниците на Ердоган намекна, че не изключва дори американските войници да бъдат атакувани при ударите срещу сирийските кюрди.

Ако Турция изпълни тези заплахи, това може да предизвика война по границата, която ще опропасти операцията срещу Рака - т.е. ще саботира ключов интерес от значение за националната сигурност на САЩ. А ако удар от турска страна отнеме живота на американски военослужещи, това вече може да изправи двете страни-съюзнички в НАТО в директен конфликт.

Когато Ердоган пристигне във Вашингтон през следващата седмица, въпросът за американската подкрепа за сирийските кюрди ще бъде един от основните проблеми, които ще повдигне в разговора си с Тръмп.

По всяка вероятност турският президент ще поиска от американския си колега да отмени решението си за въоръжаване на кюрдите и да потърси други алтернативи за превземане на Рака - ход, на който Тръмп едва ли ще се съгласи.

Означава ли това, че двете държави са обречени на необратим раздор? Все още не, но за да не се стига дотам, администрацията на Доналд Тръмп ще трябва да изработи структуриран план за намаляване на напрежението, преди да е станало твърде късно. Залогът тук е не само успеха във войната срещу "Ислямска държава", но и бъдещето на отношенията между САЩ и Турция.

Какво може да направи Тръмп?

С оглед на интереса от разбиването на ИДИЛ, би било неразумно да се спре подкрепата за Сирийските демократични сили на този етап - независимо от търканията с Турция. И едва ли администрацията във Вашингтон би направила подобно нещо, като се има предвид факторът на спешността от нанасяне на удара по Рака.

Не е изненадващо, че турската администрация не е съгласна. Ердоган твърди, че САЩ може да продължи офанзивата срещу Рака, като вместо сирийските кюрди използва силите, подкрепяни от турската страна. На практика това обаче е невъзможно. По изчисления на Пентагона, Сирийските демократични сили наброяваt общо 50 000 бойци, от които 27 000 са кюрди, а 23 000 - араби. На този фон Турция разполага само с няколко хиляди бойци, използвани за операцията "Щитът на Ефрат".

Въпреки че броят им се увеличава, тези сили са необходими, за да удържат буферната зона, създадена от Турция. Дори ако бъдат освободени, за да се включат в операцията срещу Рака - числеността им остава твърде недостатъчна. Неясен е и въпросът какво ще бъде нивото на съвместимост и качеството на командването при контингент с толкова разнородни групи.

Географското разположение на турските сили също е проблем - ако тръгнат на юг и изток от Щита на Ефрат, ще трябва да влязат в сблъсъци със силите на Асад, подкрепяни от Русия. Ако опитат да атакуват Рака от север, ще трябва да получат коридор за действие от Сирийските демократични сили.

Замяната им с американски сухопътни сили също не е решение, което Тръмп би взел само и само да задоволи претенциите на Турция. Това би било директна американска инвазия в Сирия и отклонение от "непрекия подход", който разчита на подкрепа от местните партньори. Извън преките човешки жертви - САЩ ще се окаже окупатор на сирийски град с над 200 000 жители, без стратегия за изтегляне.

Подкрепата на Тръмп за Сирийските демократични сили остава без алтернатива, но тя трябва да се реализира като част от по-широка стратегия, ориентирана възможно най-внимателно спрямо Турция. Този план трябва да включва поне пет елемента.

Първо, Белият дом трябва да убеди Ердоган в потенциалните предимства на партньорството с "Отрядите за защита на кюрдския народ". Операцията в Рака всъщност ориентира Сирийските демократични сили по посока, далечна спрямо границата с Турция, и осуетява опитите за създаване на връзка между кюрдските общности. Подкрепата на САЩ би могла да създаде гаранции, че отрядите няма да опитат да се съюзят с Русия и Иран, което може да се окаже много по-вредно за турските интереси.

Освен това - отношението на САЩ с "Отрядите за защита на кюрдския народ" и политическото им крило дава възможност на страната да играе ролята на медиатор между Турция и ПКК, в случай че двете страни се съгласят да подновят мирните преговори. Това би следвало да бъде част от интереса на Ердоган, като се има предвид колко тежко е отражението на въоръжената борба върху турското общество и че няма чисто военно решение на този конфликт.

На второ място - Тръмп би трябвало да бъде напълно откровен с Ердоган за целите на военната подкрепа спрямо Сирийските демократични сили. По данни на служители от Пентагона, се очаква тя да включва малокалибрени оръжия, автомати, амуниции, бронирани машини и инженерно оборудване. Качеството и количеството на оръжията трябва да бъдат такива, че да улеснят операцията срещу Рака, но да представляват минимална заплаха за Турция. Администрацията трябва да създаде сигурен механизъм за проследяване на оръжията, предоставени на кюрдските отряди, така че да не се окажат в притежание на бойците от ПКК. Всяко тежко въоръжение трябва да бъде върнато на САЩ след кампанията в Рака.

На трето място - Тръмп трябва да очертае по-широк план за съвместно съществуване между Анкара и Сирийските демократични сили, който едновременно да защити ключовите турски интереси и да запази съюза между Турция и САЩ. Това трябва да представлява споразумение за ограничителните условия спрямо териториалния контрол и влияние на кюрдите в Сирия.

Администрацията на САЩ трябва да потвърди, че се противопоставя на създаването на независима кюрдска държава в Северна Сирия и че продължава да разглежда ПКК като терористична организация - включително да предложи допълнителна помощ и разузнавателна информация за предотвратяване на следващи атаки на територията на Турция.

От друга страна - Тръмп трябва да настоява пред Ердоган да предприеме реципрочни мерки, така че да успокои притесненията на сирийските кюрди. Ако Сирийските демократични сили се изтеглят на изток от Ефрат, например, Турция трябва да помогне за създаването на сигурен транспортен коридор, така че да позволи движението на кюрдски цивилни между разпокъсаните селища. Би трябвало Анкара да се съгласи да допусне ново сирийско правителство, което би разрешило известна местна автономия на районите в Северна Сирия, контролирани от Сирийските демократични сили.

На последно място: Тръмп трябва да бъде готов да предостави варианти за справяне със силите на ПКК извън Сирия. Ердоган е притеснен най-вече от присъствието им в региона на Синджар в Ирак, поради евентуалната опасност за създаването на "мост" за транспортиране на оръжия от Иран към Сирия през Ирак.

САЩ има уникални позиции за влияние върху всички засегнати страни, затова Тръмп трябва да предложи на Ердоган да упражни натиск за отблъскването на ПКК от Синджар чрез правителството в Багдад.

Нито едно от тези решения не е гаранция за успешно приключване на операцията в Сирия, само по себе си. И едва ли Ердоган ще се съгласи лесно на някое от тях. Но взети заедно, тези мерки могат да предотвратят срива на отношенията между САЩ и Турция.

Несъмнено президентът Тръмп вече разбира, че събитията в Северна Сирия са сложни. Всъщност - едва ли има по-сложна обстановка по света от тази в региона. Но в момента няма друг избор, освен да се справи с този възел. И то - бързо.

 

Най-четените