Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Русия се завръща на Балканите, но няма как да бъде алтернатива на Запада

Говорим с Димитър Бечев за новата му книга "Русия се завръща на Балканите" и влиянието на Кремъл върху региона Снимка: Facebook, Dimitar Bechev
Говорим с Димитър Бечев за новата му книга "Русия се завръща на Балканите" и влиянието на Кремъл върху региона
Русия се завръща на Балканите, но няма как да бъде алтернатива на Запада Снимка: изд/ "Изток-Запад"

Когато става въпрос за анализ на събитията в Югоизточна Европа, името на Димитър Бечев е сред тези, които са признати на световно ниво. Това си личи и от новата му книга "Русия се завръща на Балканите", издадена първо от Йейлския университет, а сега и в България от изд. "Изток-Запад".

В нея той прави обективен анализ на руското влияние на Балканите, неговите размери и ограничения, "оръжията", с които си служи Москва, както и причините за това тя да успява да се намести като траен фактор в региона.

С автора коментираме руското влияние върху региона и как то се променя от 2014 г. насам. Именно това е моментът, в който според Бечев подходът на Кремъл се обръща и поставя третия етап на руската външна политика.

"Ако сравним с предишни години, сега Русия играе много по-твърдо. Русия е твърд противник на Запада. Докато при Медеведев и като цяло през предишното десетилетие все пак Кремъл търсеше партньорство със западните страни покрай енергийните проекти, сега основният политически интерес е да се пречи на разширяването на ЕС и най-вече на НАТО. Да се играе конфронтационно."

Бечев разделя руската външна политика на три периода. Първият е от самото начало на 90-те и се свързва с политиката на президента Борис Елцин. В него се търси участие в урегулирането на Югославския конфликт като път за Русия да намери своето място в европейската политика след разпада на СССР и края на Студената война. По думите на Бечев обаче този първи период бележи неуспех в това страната да се намеси в конфликта в Косово.

Краят на периода идва с новия президент - Владимир Путин, който отваря и нова страница във външната политика на Русия. Путин беше човекът, който през 2003 г. изтегли руските контингенти и от Босна, и от Косово, а при наследника му (за един мандат между 2008 и 2012 г.) Димитрий Медведев дори се търсеше засилване на партньорските отношения със Запада.

Според автора третият период за руската външна политика до голяма степен се отбелязва с анексирането на Крим през 2014 г.

Оттогава насам Русия вече много по-отчетливо присъства в политиката не само на България, но и в тази на много от нейните съседки - Черна гора, Босна, Македония, Сърбия и т.н., отбелязва Димитър Бечев.

Важен въпрос в случая е кои са факторите, които довеждат до това "завръщане" на Русия на Балканите. По негови думи основният определящ момент в случая са именно отношенията й със Запада. И макар това на пръв поглед да напомня на "Голямата игра" от XVIII век между Великобритания и Русия, в която двете империи се опитват да се надиграят във външнополитически план, преследвайки собствените си интереси, според Бечев подобни паралели не вършат толкова много работа, колкото ни се струва - просто времената вече са доста по-различни.

"В предишни години и по-точно до третия мандат на Путин, Западът може и да беше съперник, но също така беше преди всичко и партньор. При Медведев я имаше и т.нар. политика на "презареждане" със САЩ при Барак Обама, партньорство за модернизация с ЕС. Отношенията със Запада не бяха чисто конфротационни. Но от 2012-а година, когато Путин дойде със заявката за изграждане на Евразийски съюз, Русия се превърна в пряк конкурент на Запада, както в пост-съветското пространство, така и в по-широк кръг страни от Източна Европа. Именно това препозициониране спрямо Запада има реални отражения за това как точно Русия идва в нашия регион. Мисля, че това е основният фактор - как Кремъл структурира отношенията си с Европа и САЩ."

Тук излиза и въпросът за това какви са намеренията на Русия и какво цели тя с влиянието си. Още повече - как го постига тя и каква роля в случая могат да имат русофилски настроените политици, лидери на мнение и бизнесмени.

"Моята теза е, че Русия не цели изграждането на някаква хегемония тук. Тя не може да замени нито ЕС, нито НАТО, защото няма тези икономически способности. Руският БВП е съизмерим с този на Испания или на Холандия. Просто не е играч от същия икономически ранг. Това го виждаме в нашия регион на ниво търговски потоци и инвестиции - Русия не е чак толкова ключов играч и няма тези възможности, които ги е имал Съветският съюз."

Затова и според него в случая Кремъл чисто опортюнистично търси да вкара своите позиции в региона, пречейки на Европейския съюз и на НАТО да се установят достатъчно здраво на Балканите, възползвайки се от слабите им места, които в нашия регион особено ясно си личат.

"Това са слабите държави, ширещата се корупция, енергийната зависимост. Много лесно може да се проникне тук и да се търсят точки срещу Запада. Именно тук виждаме тези актьори във вътрешната политика и икономическия живот - и в България, и в съседните страни. Те дават на Русия излаз и възможности за въздействие, и то, между другото, с доста изгодни условия, тъй като не е толкова трудно да повлияеш на общественото мнение в България, или в Сърбия, Македония, Република Сръбска, Босна и т.н.

Не става въпрос за огромни средства. Много от темите, които руската пропаганда експлоатира, имат резонанс сред местното население. Ако например обвиним Запада, че е лош, че жертва интересите на местните общества, че налага своите над тях, винаги ще има краен брой хора, които да приемат това послание."

По думите на Бечев друг ключов лост са бизнес играчите, които търсят изгодни отношения с руския бизнес и руската държава (между тях границата е доста размита). По този начин Русия винаги може да намери своите пролуки и да се вклини в политиката на региона, откъдето да оказва влияние, да търси своята изгода в състезанието със Запада и, най-общо казано, да се меси в "задния двор" на ЕС и НАТО.

Дали обаче може да се говори за България като за "Троянски кон на Русия в ЕС", както се е говорело преди от журналисти и експерти? Според автора това определено е пресилено.

"За пръв път то беше използвано спрямо България през 2006 г. По-късно беше приложено и към други страни като Гърция. Но виждате как в последните месеци нещата в Гърция се обърнаха сериозно. Основният фактор е, че повечето страни в региона с малки изключения като Румъния, гледат на Русия не като на заплаха, а като на възможност, защото с Русия са свързани техните геополитически интереси. Или политическите елити виждат възможни облага, играейки с Москва. Затова те търсят отворения диалог, съвместното действие, а не конфронтацията с Русия."

Тук обаче Димитър Бечев поставя един особено важен акцент - на Балканите Русия никога не би могла да бъде алтернатива на Запада, най-малкото защото няма ресурсите да бъде качествена алтернатива.

"Дори в една Сърбия, която е неутрална и е заявила, че не иска да се присъедини към НАТО, приоритетът е членството към ЕС. Русия там е допълнение, а не алтернатива. И когато правителствата в страни като България, Гърция, Сърбия и т.н. бъдат притиснати към стената и бъдат поставени пред ясния избор между Запада и Русия, те няма как да не изберат Запада, защото там е гравитационната тежест. Това го видяхме у нас в казуса "Южен поток", когато стана ясно, че България не може да е хем с Руската страна, хем да се движи заедно с остатъка от Европа и да прилага нормите от Третия енергиен пакет. Общото при тези страни е, че подобен избор не е удобен и те всячески се стремят да го избягват. Но когато няма бягане от него, Западът е определено по-силен, чисто поради икономическата, така и поради социалната си тежест."

И все пак Русия продължава да е сериозен фактор както на Балканите, така и у нас. Ключова роля за това играе пропагандата на Кремъл през медиите.

Споменаваме изследването на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания от тази година "Антидемократичната пропаганда в България", което ясно очертава влиянието на дневния ред на Москва в съдържанието на българските медии. Оттук следва и въпросът как може да се отговори на тази пропаганда.

"Моята теза е, че най-ефективният начин не е чрез контрапропаганда - очернянето на Русия и представянето на Запада в по-добра светлина - а чрез внимание и работа по тези условия, които помагат на Русия да бъде влиятелна в региона. С други думи, преди да стигнем до това защо Русия се намесва, да видим какви условия й помагат за това. Защо медийната среда в България е пробита? Защо няма яснота върху собствеността на медиите? Защо журналистическите стандарти са в упадък... Когато тези структурни условия бъдат подобрени, когато свободата на словото, качеството на медийната среда се подобри, за Русия ще е много по-трудно да прокарва своята пропаганда в медиите. Топката е по-скоро в нашето поле, преди да стигнем до темата как Москва се намесва чрез своите медийни агенти."

Логично следва и въпросът дали нещо се прави по въпроса?

"Прави се дотолкова, доколкото в България има някакви опити за независими медии, готови да хвърлят светлина върху важните въпроси като паралелната държава, корупцията по високите етажи на властта, липсата на отчетност... Но факт, ако погледнем картината на макро ниво, виждаме как медийната среда бележи влошаване. Това са го регистрирали не една и две международни организации, занимаващи се с медии. Ако това се подобри, на Русия ще й стане много по-трудно да се вгражда в българската медийна среда, да прокарва конспиративни теории и да води пропаганда срещу ЕС и НАТО. За съжаление обаче в момента условията в България способстват актьори като Русия да се намесват и да играят по този начин."

И факт - Русия се завръща на Балканите и в България, където продължава с противопоставянето си на Европейския съюз и НАТО. Докъде обаче ще стигне този процес и каква прогноза самият Димитър Бечев може да направи за влиянието на Кремъл върху региона и върху България през следващите няколко години?

"Не мисля, че ще има нещо кой знае колко ново. Тя тук присъства структурно. Освен медийната среда, много важен канал за нейното влияние е българският бизнес. Виждаме, че в енергийния сектор присъствието на руски компании е много засилено. Това по принцип не е нещо лошо, България е свободна икономика и всеки има право да участва, доколкото обаче спазва правилата на пазара. И тук е заровено кучето.

Дали в един толкова ключов сектор имаме достатъчно прозрачност и отчетност? И как ние като граждани и данъкоплатци успяваме да противодействаме на корупцията, което е реалното противопоставяне на това руско влияние. Така че тези въпроси нямат реален отговор, особено при липсата на реална политическа воля. Така че ако се върнем на въпроса, по-скоро моето предвиждане е да не очакваме някаква сериозна политическа промяна. Но пък не трябва да бъдем и чак такива песимисти и да очакваме някакъв рязък обрат в политическата ориентация на България. България няма как да скъса връзките си със Запада.

В Българската политика е силно заложен този момент, както при ГЕРБ, така и при левицата, да се седи на два стола, да се играе както със Запада, но да се държи и отворена вратата към Русия. Така че не очаквайте някаква коренна промяна."

 

Най-четените