Webcafe

Джаред Къшнър и изкуството на унижението

Webcafe по Foreign Policy
13.02.2019, 21:18 (обновена 18.02.2019, 12:24)

За зетя на Тръмп, Израел, Палестина и голямата игра в Близкия изток

Ако не друго, едва ли някой във Вашингтон вече смята зетят на Доналд Тръмп Джаред Къшнър за политик лека категория. Доскоро смятан за "малък принц" на Белия дом, на който не си струва да се обръща чак такова внимание, той успя за последните няколко месеца да  излъска репутацията си като можещ човек и майстор на сделките дори и по стандартите на своя тъст.

Къшнър е от малцината останали старши съветници в Белия дом, които стоят до Тръмп от самото началото на неговото управление. И макар да се смяташе, че това е най-вече заради факта, че е женен за любимата дъщеря на президента, сега може да се каже, че има и други причини за това.

Негова е и заслугата за спасяването на новата сделка за НАФТА -  Северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико. Той дори си спечели и похвалите на наскоро напусналият американски посланик в ООН Ники Хейли, която го нарече "скрит гений".

За него се смята още, че е също така и двигателят зад нетипичната за Доналд Тръмп инициатива за прокарване на сериозна реформа в криминалното правораздаване на страната - лична кауза за Къшнър, след като баща му, магнат в областта на недвижимите имоти, бе осъден на две години във федерален затвор за данъчни престъпления.

Въпреки че остават много въпроси за преценката и опита на 38-годишния Къшнър, той вече трупа опит много отвъд простите сделки с имоти, които прави преди пътят да го отведе до Белия дом. И макар повечето хора, които са виждали стила му на работа да смятат, че той е човек на компромиса, който ще потърси онова решение, което да удовлетворява максимално всички страни и да постигне в крайна сметка сделката, неговата работа по въпроса за противоречията между Израел и Палестина говори за нещо съвсем друго.

Близкият изток е задача, която още от встъпването си в длъжност Тръмп делигира на Къшнър. Според мнозина действията му по дълго отлагания израелско-палестински план за мир, който се очаква да бъде разкрит на конференция във Варшава тази седмица, наклонява силно везните в полза на израелската кауза.

Зетят на Тръмп е лидер на преговорна тройка, която включва още неговия помощник Джейсън Грийнблат (бивш адвокат по дела за недвижими имоти в организацията на Тръмп) и посланика на САЩ в Израел Дейвид Фридман - и тримата евреи по вероизповедание.

Според експертите техните действия ограничават на палестинската кауза и уреждат едностранно в полза на Израел въпросите за т.нар. "окончателен статут".

Едно по едно, администрацията на Тръмп трупа "унижения" над палестинците. Според източници на Foreign Policy именно по настояване на Къшнър Тръмп обяви преместването на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим, решавайки по този начин един дълго отлаган и избягван въпрос за американската дипломация, с който се предизвикаха сериозни трусове в политиката на Близкия изток.

Къшнър също настоя за прекратяване на официалните отношения на САЩ с Организацията за освобождение на Палестина (ООП), отричане на "правото на завръщане" за палестинците в Израел и прекратяването на фондовете за палестинските бежанци. Финансовите съкращения на администрацията принудиха други страни в Европа и Персийския залив да поемат тежестта за финансиране на нуждите на палестинците. Но те заплашват постепенно да подкопаят влиянието на САЩ на терен.

Нещо повече, Къшнър е мозъкът на дългосрочната стратегия за привличане на другите арабски нации - и по-специално Саудитска Арабия - в нормализирането на отношенията с Израел, дори преди палестинският въпрос да бъде решен. Това е друг подход, който е възмутил палестинското ръководство, което обяви, че решението е в нарушение на ръководената от Саудитска Арабия мирна инициатива от 2002 г., която призова първо за мир между Изреал и Палестина, и едва след това признаването на Израел.

Самият Къшнър обяснява стратегията си по отношение на Близкия изток в свой имейл от януари 2018 г., придобит от Foreign Policy през миналото лято: "Нашата цел не може да бъде да запазим нещата (в региона - бел. р.) стабилни и каквито са в момента. Нашата цел трябва да бъде да направим нещо значително ПО-ДОБРО! Понякога стратегически трябва да рискуваш да счупиш нещата, за да постигнеш целта си."

Иначе казано, всичко досега води до идеята, че основната цел в този план е да бъдат пречупени надеждите на палестинците за нещо, което дори малко прилича на самостоятелна държава, и да се задоволят с икономически ползи и придобивки.

Сега на преден план обаче идва конференцията във Варшава, на която трябва да се представи планът на САЩ за решаването на израело-палестинския конфликт. И от това дали този план ще доведе до сделка, зависи много повече - цялостните планове на Вашингтон за противопоставяне на влиянието на Иран.

Изтекла информация в американски и израелски медии сочи, че планът на Къшнър се отличава от всички досегашни опити на Вашингтон да помири израелци и палестинци по своя регионален характер. Белият дом иска израелско-палестинското споразумение да бъде само част от по-широка стратегия за възпиране на влиянието на Техеран в региона посредством коалиция между Израел и арабските монархии.

Къшнър се надява богатите арабски монархии не само да подкрепят икономически палестинците, но и да признаят Израел. В частност президентският зет и съветник иска да убеди саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман (негов личен приятел), че решаването на палестинския проблем ще лиши Иран от най-важния му инструмент в засилването на своето влияние из Близкия изток.

С всичките си действия досега обаче Къшнър единствено успя да отблъсне и да разгневи палестинците, а след убийството на журналиста Джамал Кашоги, най-силният му съюзник - саудитският престолонаследник - изпадна в немилост и позициите му в самото кралство са силно разклатени.

Засега от палестинска страна отказват да  Варшавската конференция.  Ханан Ашрави, член на изпълнителния комитет на ООП, отхвърли "Варшавското фиаско" като още един опит да се преконфигурира политиката на Близкия изток по начин, който благоприятства Израел и поставя в неблагоприятно положение палестинците.

По нейни думи Къшнър и неговият екип са подкопали доверието към САЩ сред палестинците с всичките си действия досега и никой вече не вярва, че американците са безпристрастен и доверен съдник по въпроса.

Саеб Ерекат, главният палестински преговарящ, заяви миналата седмица, че Палестинската власт няма да изпрати свои представители на конференцията на най-високо равнище във Варшава, организирана от САЩ. Той заяви, че конференцията представлява само и единствено опит "да се заобиколи Арабската мирна инициатива и да се унищожи палестинския национален проект".

И все пак мнозина са на мнение, че именно това се очаква американците да предложат на Палестина - признаването на тяхна собствена държава. Намеци за това имаше още в изказването на Тръмп от миналия август, когато той заяви, че за преместването на посолството на САЩ в Йерусалим, Израел ще трябва да плати не малка цена, а на Палестина ще се предложи нещо "много добро".

И ако мнозина се съгласяват, че признаване може да има, то общото мнение на анализаторите е, че просто няма да е сега. Във Варшава за обсъждане ще се представят само онези икономическите точки от 180-страничния план на американците за решаване на проблема.

Основната причина за това е в самата политическа атмосфера. Нито Тръмп, нито Къшнър биха представили подобно искане за признаване от израелска страна на легитимна палестинска държава, само месеци преди парламентарните избори в Израел. Подобно нещо би нанесло тежки щети на сочения за фаворит за вота настоящ премиер Бенеамин Нетаняху, когото Вашингтон цени като важен съюзник, а самото семейство на Къшнър приема за семеен приятел. Затова едва след изборите в Израел би могло да се говори за идеята за държава Палестина.

След това обаче преговорите трябвало да започнат незабавно, защото правителството на Тръмп иска те да приключат преди разгара на президентската кампания в САЩ догодина. Президентът се опасява, че елементите от плана, трудни за възприемане от Нетаняху, биха били зле приети също от евангелистките и юдейските среди в Америка, което би затруднило преизбирането му.

Откъде обаче може да дойде вятърът, който може да разбие на парчета целия този план, лежащ сякаш върху къща от карти? От самите палестинци. След цялото това притискане и покрай пълната липса на доверие в САЩ, съвсем очаквано ще е те да се вдълбаят още по-дълбоко в предразсъдъците си и нежеланието за диалог.

Но това са и рисковете на дипломацията с високи залози. Все пак ако някой толкова лесно можеше да разреши израело-палестинския конфликт, нямаше ли вече да е свършено с него още преди десетилетия?

Oще: близък изток  варшава  варшавска конференция  джаред къшнър  доналд тръмп  израел  конфликт  палестина  план  сащ 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.