Webcafe

Кратък пътеводител на десния стопаджия

webcafeДияна Костова
01.04.2019, 19:29 (обновена 03.04.2019, 18:45)
реформаторски блок

Откъде тръгнаха - и къде са сега - лидерите на някогашния Реформаторски блок

Ако не сте комунист, ако не сте нихилист, ако не сте екстремист и не сте шовинист, ако не сте бюрократ, технократ и тарикат, а сте просто човек - нашите съболезнования.

Вие попадате в целевата група граждани, в името на които съществува ветрилото от "автентични-демократични-обединени-градски-реформаторско-републикански" партии в България.

Много е вероятно да сте гласували за някоя от тях или техните производни обединения поне веднъж в живота си. Много е вероятно да сте изпитали разочарование и неразбиране след поредното им разцепление, гарнирано с люти обиди между доскорошни братя по оръжие. Също толкова вероятно е да излезете да гласувате на 26 май, за да подкрепите поредната сложно-съставна абревиатура с все същите лидери, чийто кратък политически опит ги е амортизирал почти непоправимо.

За съжаление "Гласувайте с отвращение", "Този път е за последно" и "Само с преференция за нашите" са по-честните слогани в тази кампания, която тръгна със СРС-та от Елена Йончева, премина с полет на дрон покрай апартаментите на ГЕРБ и вероятно ще финишира в калта.

Проблемът на избирателите от категорията "Просто човек" е, че са прекалено заети да се грижат за своя дом, семейство, работа, дял от БВП и здрав разум, за да следят отблизо всеки следващ изненадващ обрат в центристко-десния сериал.

Това води до известни конфузни ситуации и затруднения по базови въпроси: кой с кого и защо се обединява, за какво се бори, с какво се различава от всички останали играчи по терена и къде е гаранцията, че грешките от миналото няма да бъдат повторени.

В продължение на месеци например ДСБ и "Да България" провеждаха паралелни вътрешни избори за Spitzenkandidat на общата си европейска листа. В крайна сметка, нито един от двамата публично обявени фаворити на симпатизантите не получи лидерското място.

Отсъствието на Светослав Малинов от ЕП при гласуването на пакета "Мобилност" беше достатъчно, за да го отчисли от листата на "Демократична България". Колебанието на дипломата Стефан Тафров за членство в ЕНП явно също е натежало за позиционирането му на второ място. И в това има смисъл. Но логиката на преподреждане на листата показа, че тактическите грешки вдясно се наказват по-сурово от стратегическите лидерски неуспехи (какво по-различно от стратегически неуспех е фактът, че няколко стотици хиляди избиратели останаха без представителство в Народното събрание през 2017 г.?).

Ако не сте следили отблизо кризата на идентичността в стария "Реформаторски блок", също има вероятност да се изненадате от факта, че някои от най-лоялните министри в кабинета "Борисов 2" се обострят все по-драматично в отношението си спрямо ГЕРБ, правопропорционално с наближаването на деня на изборите.

Божидар Лукарски например се оказа най-яростният критик срещу включването на стари седесари "на промоция" в европейската листа на Борисов (обяви, че не е виждал "по-голям срам и унижение" в историята на партията си). Предпоследният спомен от престоя на Лукарски във властта беше готовността му да крепи правителството дори след оставката на Борисов през 2016 г., с мандата и отговорността на "Реформаторския блок". Последният спомен беше мъдрото му решение да вкара емблемата СДС в коалиция с "Глас Народен" на Светослав Витков и Народния съюз на Румен Йончев (a.k.a. гласът на Бареков в 42 Народно събрание).

Бившият здравен министър Петър Москов също прогледна за "провала на ГЕРБ в десните политики в образованието, здравеопазването и държавността", макар със закъснение - едва когато се видя, че от престоя в управлението му е останала само скъсаната партийна книжка и тесте с "честитки" от прокуратурата по делото за турските ваксини. И ако БСП и ДПС бяха обявени за естествени политически противници на новия му КОД, то НФСБ и ВМРО се оказаха по-примеливи съюзници, отколкото доскорошните му съпартийци от ДСБ заради заплахата от "зелен екстремизъм".

Междувременно лидерът на БЗНС Николай Ненчев прави самостоятелна кампания за независим евродепутат, с помощта на PR-услугите на Евгени Минчев, а НПСД на Касим Дал (също част от оригиналния Реформаторски блок '14) преживя коалиция с ДОСТ на Лютви Местан, преди да се разцепи заради вливането в съюза с Марешки.

Едни се чудят с кого да се коалират, други избират кандидат-евродепутати с триста мъки, а избирателите им се надяват, че този път ще е по-различно...

Ако питате какво се случва с Меглена Кунева, тя отдавна е построила светлото европейско бъдеще от позицията си на посланик на ЕС пред Съвета на Европа в Страсбург.

Ако не сте комунист, ако не сте нихилист, ако не сте екстремист и не сте шовинист, ако не сте бюрократ, технократ и тарикат - все пак излезте в празничната неделя на 26 май и се разходете до изборните секции. Не за друго... А защото по всичко личи, че този път тежестта няма да бъде в партийните ядра.

Oще: да българия  демократична българия  дсб  европейски парламент 


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

9 МарКом | 15.04.201901:37

Ха здравейте :-)
След дъъъълго отсъствие пак се появявам... ама за малко....
Гледан тука има "стари кримки" които "още пуцат" Много щастлив Много щастлив Много щастлив
Дори вездесъщия deowin като един феникс се е възродил докато ме няма. Смее се
И забелязвам прогрес в мнението и разбирането на доста хора.
Това радва... макар и късно е по-добре от никога.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2019, 00:53

8 gymstar | 02.04.201923:35

Разделението на политическата карта по линията ляво-дясно е архаично и е загубило смисъла си така както сподели деоин от формирането на този паралел през миналия век. И в сащ нещата са доста размити вече , а тръмпи просто хвърли хаос и в теориите и в практиките. Ако не сте гледали VICE - биографичен филм за Дик Чейни , гледайте го и ще видите как един целенасочен и непреклонен в постигане на целите си човек , лишен от морал , надарен със скромен интелект , но безскрупулен и мачкащ като танк може да промени с много и за дълго нещата не само в сащ , но и по света. А тръмпи направо внесе регрес в управлението на щатите. Прогресивните сили има сега да наваксват ако успеят изобщо да хванат лостовете на властта.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

7 deowin | 02.04.201921:58

Но пък има много кретени, които го твърдят, включая Борисов, и хората им се вързват охотно.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 19.05.2015, 11:39

6 Endymion | 02.04.201918:14

Да, това е основният проблем. Българското "дясно" е продукт основно на фондациите на Демократическата партия в САЩ, което е смешно, като се има предвид залитането на демократите към откровен комунизъм и социален ултралиберализъм в последните години.

Реално в България няма нито една партия, основана ако не на републиканските принципи в САЩ, то поне на европейската консервативна идеология, която цени върховенството на закона, индивидуализма, предприемчивостта и свободната търговия.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

5 deowin | 02.04.201917:47

>а не се коалираха със Зелените и друга подобна левичарска сган

Според мен проблемът е в това, че много от хората, които в България се водят "десни избиратели", са всъщност на първо място прогресивни хора, чийто манталитет е често много по-съвместим с политическото "ляво", отколкото с политическото "дясно" (поне според общоприетите дефиниции с корени в 19ти век), защото развитието към подобряване на модерното обществото, което е в основата на прогресивизма, в днешно време е свързано с равноправие, равни възможности и прочие изконно либерални идеи. Съответно, на много от "десните" избиратели в България им допадат "Зелените" не заради левия им уклон, а понеже признават за полезни техните идеи за подобряване на обществото чрез налагане на рестрикции от горе надолу (тоест, от правителството към народа), което е точно прогресивен начин на мислене.
Поне това е моето впечатление от мои приятели, които са в България и са т.нар. "десни" избиратели.

Ако съм прав, то България няма нужда от повече "десни" партии, а от изрично прогресивна партия. От друга страна, малко ме съмнява дали самите избиратели биха били склонни да спрат да се самоопределят като "десни", и да почнат да се наричат "прогресивни", тъй щото подобно начинание да има някакви шансове за успех. Разделението "десни"/"леви" е твърде силно в много държави (според мен основно защото тази дихотомия е доброволно самоналожена заради удобството й), и не е практично за политическа сила да се опитва да се разграничава от него.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.05.2015, 11:39

4 Endymion | 02.04.201911:45

Ако десните в България бяха истинска дясна, консервативна партия, а не се коалираха със Зелените и друга подобна левичарска сган, може би щяха да имат някакъв шанс.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 29.04.2015, 16:31

3 rare case | 02.04.201910:31

Десните, за голямо съжаление, са не само смешни, те са вредни. Те отказват много десни хора от гласуване. Непрекъснатото им дърдорене без действие е деградиращо. И не само. Демонстрират липса на всякакъм морал, специално партията на Москов, включвайки в основателите си зъболекаря Павлов, осъден за смърт на дете. Не е важно дали е виновен или не -важното е, че не е морално - с единия крак да си в затвора, а с другия - в европарламента!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 23.01.2012, 16:16

2 bodko | 01.04.201921:42

от това дясно взех да бия на ляво тъпотия на макс Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

1 peta_wawa | 01.04.201921:18

Хахах, супер статия Пляскане
   

оценка

+1 -1