Webcafe

Прекрасният нов свят? Хъксли беше прав...

webcafeАнтон Биров
26.07.2018, 13:54 (обновена 28.07.2018, 11:08)
Прекрасният нов свят?

Снимка: © Getty

Живеем ли в антиутопия като описаната от писателя?

Не трябва да се оглеждаме за антиутопиите в книгите. Ние живеем в такава или поне сме тревожно близо до този момент.

През 1931 г., преди близо век, е публикуван романът "Прекрасният нов свят" на английския писател Олдъс Хъксли - история за свят на бъдещето, с хомогоенно и послушно консуматорско общество. Членовете му употребяват и изхвърлят; приемат антидепресанти, за да са щастливи; втълпява им се, че е редно да са разделени на класи, и биват ангажирани с постоянен труд, за да нямат време да мислят и да се бунтуват.

Сякаш няма по-подходящ момент от годишнината от рождението на Хъксли (р. 26 юли 1894 г.), за да се огледаме и да се запитаме дали вече не живеем в един такъв "прекрасен нов свят", приличащ тревожно много на онзи от страниците на книгата.

Самият писател прави това с публикуването на есе още през 1958 г. По-малко от 30 години след издаването на "Прекрасният нов свят" Хъксли коментира, че истинският свят се приближава до измисления от него по-бързо, отколкото дори той самият е очаквал.

Според него една от основните причини е пренаселването на планетата и всички начини за контрол над популацията. А есето завършва със съвети как да се предпазят демокрациите от превръщането им в тоталитарни държави.

Режимите на бъдещето ще са тези, в които диктаторите ще властват над "свободни роби", които обичат своето робство.

Икономиката на Световната държава на Хъксли е базирана на принципите на масовото производство и масов консумеризъм. Гражданите имат достъп до разнообразни стоки и са стимулирани да потребяват още и още, както и да хвърлят старите си и повредени притежания и да купуват нови.

Целта е всички да са постоянно ангажирани с работа, производство и потребление, като по този начин не им остава време да се замислят, че нещо в обществото им не е наред. Разсейват ги с музика, телевизия, че дори нещо като виртуална реалност, което позволява на зрителя да усети физически това, което актьорите правят на екран.

За да е гарантирано всеобщото щастие, обществото бива блъскано с антидепресанта "сома", а на хипнотичен принцип в главите на всички се набива идеята, че "всичко е така, както трябва да бъде".

Принципът "Разделяй и владей" е заменен с "Карай ги да купуват и да си мълчат". А несъгласните биват изолирани и внимателно следени.

"Случайните прилики с реални лица и събития" не се изчерпват дотук. Светът, описан от Хъксли, е изграден на принципите на поточната линия на Хенри Форд - масово производство, хомогенност, предвидимост и консумацията. Липсва религията, основана на вярата в свръхестественото, но самият Форд бива разглеждан като създател на обществото и едва ли не божество.

Днес Силициевата долина е територията на митични свръхчовеци-визионери с болезнено его, които продават мечти, приятелства и светло бъдеще. С нов модел и нова опаковка всяка следваща година.

Религията все още е фактор, което може би би било изненада не само за Хъксли, но и за много други фантасти от миналия век. Тя е опора и утеха за едни, както и оправдание на насилието и агресията за други.

Защото за разлика от "Прекрасния нов свят", нашият все още не е преминал през глобален конфликт с биологични и химически оръжия, който да наложи една нова организация в обществото. За разлика от "Обединено правителство", което ръководи Световната държава на Хъксли, днес светът е по-разделен, отколкото е бил от десетилетия. Световни лидери оспорват смисъла от ООН и военните си съюзи, а същевременно ставаме свидетели на невъобразими сцени на приятелство и размяна на сърдечни усмивки между диктатори и "лидера на свободния свят".

Старите съюзи корозират, изправени пред невъзможността си заедно да се справят със стари, но добре забравени предизвикателства като миграцията, например.

Гласно се възхвалява многообразието, уважението, приемането и "включването" на различните, но в степени, в които да поражда яростен отпор - още повече расизъм, още повече хомофобия, още повече омраза.

Сравненията могат да продължават още и още. Страница след страница от романа и година след година от новото хилядолетие. Ясно е, че по-скоро сме се приближили до дистопичния "прекрасен нов свят" на Хъксли, отколкото да се отдалечим от него.

Въпросът на който по-добре да не си отговаряме, е кое е по-страшно - това, което фантазията на писателя и философ е сътворила преди почти столетие, или реалността, в която живеем?

Oще: антидепресанти  доналд тръмп  илон мъск  общество  олдъс хъксли  прекрасният нов свят  стив джобс  технологии 


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.