Има един деведесетарски виц, в който катаджия спира лъскавата кола на мутра и го кара да отвори багажника. Онзи отваря, а вътре полицаят вижда автомат. "Какво е това, бе?", пита униформеният. "Калкулатор", отвръща мутрата. "Как калкулатор!?", продължава стъписаният катаджия. А мутрата спокойно отвръща: "Ами ей така. Аз с него си оправям сметките".
Вицът, напълно в духа на онези времена, за съжаление е актуален и днес. Сметки се "оправят" не само между представителите на подземния свят, които най-много обичат да ползват най-препълнените черноморски курорти за фон на "смятането". Правят го и хората, които условно ще наречем "нормални".
Последният пример е стрелбата в столичен подлез, при която собственик на магазин простреля в корема непознат 50-годишен мъж. Първоначалното обявената и абсурдно звучаща причина - кучето на простреляния се изходило пред магазина.
Как да не изкараш законно притежавания си пистолет и да не гръмнеш някого в корема? Ех, тази дива, дива България, досущ като заглавие от филмографията на Клинт Истууд...
Комуникацията и изразяването на емоции не чрез думи, а чрез куршуми, сякаш е нещо нормално за нашите ширини. Сигурно има общо с прословутия "балкански нрав", с който оправдаваме твърде много дивотии и липсата на цивилизованост.
Празнува се сватба, бал, рожден ден, а гостите изразяват "радостта си" с това да гърмят по облаците. Понякога се оказва обаче, че пред дулото има човек - като в случая във Виноградец, когато дете застреля човек с пистолета на общински съветник.
Куршумите вече уреждат и спорове за отнето предимство на пътя. Наскоро депутат се оплака от опит да бъде "респектиран" с пистолет при лошо изпреварване на АМ "Хемус". Последният пример? С полицая, прострелял в извънработно време един от тримата мъже, с които започнал да спори след засичане. Между другото, рани и себе си... "Родната полиция ни пази" няма как да звучи по-малко успокоително, когато нейн представител не може да опази дори себе си... от себе си.
Финансови и лични взаимоотношения също се решават "огнестрелно" по примера на едрогабаритните "герои" на 90-те. Изглежда, огнестрелният подход важи дори при споровете за това, че някой не е възпитал добре домашния си любимец. А причината може и да е друга, но един факт остава - решението на спора е излетяло от дуло.
Сякаш думите не стигат. Изразяваме хубавите си емоции чрез стрелба, изразяваме лошите по същия начин.
Кой ще си направи труда да вика полиция за разрешаване на конфликтни ситуации, като може сам да извади оръжие срещу "врага"? Късият фитил на българина се пали бързо и угасва чак когато вече е късно - когато може би е угаснал поне един живот.
А за фаталния изход спомага и слабият контрол върху българските "каубои", които размахват пищовите си с повод и без повод.
Законът за оръжията, беоприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия забранява оръжие да се носи открито на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност. Може да прозвучи изненадващо за всеки, който е свикнал да гърми в местната кръчма, но носенето на оръжия е забранено и в обществените заведения за хранене и увеселение.
Пише си го. Там, в закона. Законът, който би трябвало всеки, който е получил разрешително, да познава добре. Но или не го познават, или не ги интересува. А, изглежда, няма и кой да осъществява контрол върху любителите на уестърн-дуелите преди да е станало късно.
Веднъж придобит, законно или не, пистолетът се превръща в най-силния аргумент. Отражение на комплексите, страховете и неумението на собственика да изразява човешки мислите и емоциите си. Не с думи, а с куршуми. "Щастлив съм - ще стрелям", "Не си съгласен с мен - ще стрелям", "Не ми харесваш - ще стрелям".
Така се действа в Дивия Запад на българската реалност.
