Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не знаем какво искаме, но го искаме веднага

Речникът на протестиращия е доста мъгляв и неясен
Речникът на протестиращия е доста мъгляв и неясен

Според недоволните българи в неделя "хиляди маса народ" (по Гео Милев) са залели улиците на страната, за да запушат главни пътни артерии с настояването да бъдат чути. По информация на МВР бройката е била 3500, но когато не можеш да стигнеш спокойно от точка А до точка Б - нормално е да ти се струват повече.

В същото време телевизионни репортери зъзнат в първия сняг, за да отразяват случващото се и наум се молят да стане нещо извънредно, което да оправдае стоенето навън в ноемврийския студ.

Едно е ясно - протестиращите са там и имат изисквания. Носят лозунги като "Писна ни!" и "Да спрем геноцида в България!" и изглежда като наистина да им е писнало.

Ако обаче страничният наблюдател се заслуша какво казват недоволните от последните дни пред микрофоните на вече споменатите репортери, един от най-подходящите изрази е "Не знаем какво искаме, но го искаме веднага". Зад гневните лица и яростния поглед се четат смущение и неподправено объркване.

След кратко замисляне започва тирада от озадачаващи послания, заради които може да бъде съставен "Тълковен речник на българския протестиращ", издание от 2018-а година. Този речник задължително и по правило започва с думата "Оставка", защото какво е протест без искане на поне една оставка. Искането за оставка на Валери Симеонов беше повече от логично, но той я подаде още в петък вечерта.

По въпроса за други оставки демонстрантите са на крайно противоположни мнения, ако и да вървят рамо до рамо в почти минусовите температури. Едни настояват всички настоящи политици да напуснат веднага Народното събрание, други са против предсрочни избори на прага на идващата зима.

Чуха се призиви за по-високи доходи или, по-точно, "данъците и таксите да отговарят на доходите ни". Не е ли по-правилно човек да изхожда от обратната максима - да се стреми доходите му да се покачват така, че да отговарят на всичките му разходи?

А как ще стане чудото с по-високите заплати и по-ниските данъци? Протестиращите имат отговор на това питане - ще се случи с налагане на "пряка демокрация", "смяна на политическата система" и "не партиите да предлагат хората, които ни управляват, а предложенията да идват от самите хора".

Ако подобни изрази за вас не значат нищо смислено - спокойно, не сте единствени.

Мнозина се зачудиха с какво точно ще сменим политическата система. С тоталитаризъм не ни се получиха нещата. Демокрацията от своя страна има много недостатъци, но нищо по-добро не е измислено, както отбелязва Чърчил.

Пряката демокрация сама по себе си звучи като чудесна идея, при която гражданите и ще приемат, и ще прилагат сами решенията, които взимат. Огромният проблем е доколко е разумно хора, които на огромен плакат изписват "НародА срещу партиите", да бъдат отговорни за решения като тези за образователна реформа.

Мъглявите настоявания на протестиращите обикновено завършват с народни танци на мегдана, защото, както и преди сме казвали, в България площадът отдавна е място за хорА, а не за плодотворни дискусии.

 

Най-четените