Webcafe

Деликатността на лешояда

Драгомир СимеоновДраго Симеонов
15.04.2018, 10:30 (обновена 19.04.2018, 14:15)
Катастрофата на магистрала Тракия

Снимка: © Стопкадър (bTV)

Не, че жанрът не ни харесва, просто лошо изпълнение

"Ето го и автобусът, виждате, той е обърнат на една страна". Репортерът в небесносинята тениска е твърде възбуден, за да предположи, че нямаме нужда от коментара му. Мисли ни за кьорави и ни асистира с бедния си речник.

Приятелю, думите ти са хиляда пъто по-слаби от картината, която показваш. Ние не сме напълно против гледането на катастрофи, просто се дразним на лош дублаж. Очите ни не изпускат фамозното пряко включване, в праведен потрес докъде може да стигне журналистическото воайорство, наречена понякога професионализъм.

"Ето и ранените, които в момента се изкарват буквално изпод самия автобус". Дайте му на човека награда "Златен лешояд" за този анонс и го оставете да ври в рейтинговия ад на медията му. Душата му е безвъзвратно загубена. Но вашата не е, нали?! Не бързайте с отговора.

Един от ключовите моменти в този забележителен образец на новинарство е появата на едър мъж в червеникава фланелка, който пъди репортера. Името му е Николай Лимбезийски; ще ви кажа след малко откъде знам.

Справедливо афектиран е и ние тайно стискаме палци да стигне докрай в яростта си и да цапардоса лешояда здраво в муцуната. Тук нали така наказваме негативизма. Ние сме гневният мъж в този случай, дори се чуваме да изричаме думите му: "Шш ееей, затова ви бият, гаси камерата! Хора умират, няма да правите сензация!" Хайде де, шибни му един, човече, журналистът ще те разбере. Той не е лишен от съчувствие чак толкова много, колкото предполагаш.

Със следващия анонс дори ще те оправдае, докато те закрива: "Виждате колко афектирани са хората". Ти неволно участва в илюстрацията, пък така да си мислиш, че си нещо различно.

Нямахме намерение да се връщаме отново към темата. Тя трае три дни, днес в късния следобед вече ще е изстинала. Връщаме ви към този епизод, с който родната телевизия трябва да се срамува точно толкова, колкото и от цялостната си редакционна политика, заради добрия герой; заради нас.

В репортаж, направен от същия репортер, виждаме гласът на справедливостта да говори по-спокойно. Под лицето на едрия мъж пише името му, той вече е конкретен свидетел, не образа на масовото недоволство. И застанал пред камерата г-н Лимбезийски вече е новинар.

Още по-бездарен е в обясненията от другия. "Всичките, които са стояли отзад вдясно, си заминаха веднага; имаше един-двама човека, които после и те починаха".

За Бога, това не е емпатичният морален наратив на човека, който държи да се уважава смъртта и гони ненавистните журналя. Смъртта е преразказана по такъв хладнокръвен начин, на какъвто един истински репортер от телевизия не е способен. Но този сегмент в моменат не е за нея, за живите е.

Човекът е в ролята на спасител, разказваме добра история. Добра може, особено на фона на ужаса! Фокусът е към него и той е спокоен, уверен, дава оценки. Вече не са му толкова бурни, правдиви и общовалидни.

На какъв момент, Ники, прости на журналята, които иначе са за бой? Кога точно реши, че от умиращи хора няма да им дадеш да правят сензация, защото ти ще модерираш по-умело емоцията? И кой, за Бога, владее ключа към "нормалното" представяне трагедия?

Хоп, Ники Лимбезийски рязко престана да е нашият колективен глас на възмущение и стана колабороционист с неприятното репортерче. Стиснахте ли си ръцете накрая? Разбрахте ли се като хора? Простихте ли си? Ех, значи, така да не ви вярвам на човечността и на двамата и в същото време, така да вярвам в нея.

Но вижте, жанрът е смърт, едини сме, че става за гледане, явно проблемът е бил чисто кинематографски. Лош кастинг, слаб сценарий. Иначе темата си я биваше, нали?!  Хайде сега, само не казвайте, че такава катастрофа не бива да е водеща новина. То е все едно да кажете, че не биваше да има национален траур.

Емо си е Емо (това е името на репортера, горят му ушите така или иначе в преизподнята на човечността ни); Ники си е Ники; а ние сме си ние. И ако бяхме на мястото на Ники в тая ситуация, вероятно щяхме да отстояваме гнева си към неправда по-адекватно.

Нямаше може би да се появяваме пред омразната търсеща сензации камера. Или ако се появим – да сме умерени и добре артикулирани в приказките си за смърт.

Ние не сме като тия лешояди, репортерите, ние сме по-деликатна порода. Уважаваме живота! Даже почти винаги. Дори когато следим със затаен дъх колко народ са измрели при атака в Сирия, пак е от уважение към човечността. Не сме принципно против всяването на депресиращи емоции и показването на ужас, скръб и кръв.

Просто искаме респект към тях. Но към жанра нямаме забележки. Така де, само тъпи сериали и засукано готвене ли да гледаме?

Oще: болка  драго симеонов  катастрофа  катастрофа на магистрала тракия  катастрофи  лешояди  репортер  смърт 


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

2 МарКом | 15.04.201820:36

@аФФтора: г-н Драго Симеонов - храбър защитник на журналистическото воинство!

А вие г-н Симеонов да сте се замислили че единия е интервюиран и е един от хората спрял да помогне, а другия е новинар прехранващ се с профшсионално правене на новини? Замислихте ли се че едните са там за да помагат а другите са дошли да си "направят материалчето".
А замислили ли сте се че интервюто с въпросния човек е след като са се отдалечили от зоната на изнасяне на ранените и противно на очакваната агресия човека просто говори какво е видял.

Явно за такива като тоя журналист и като вас г-н Симеонов ще трябва да се направи специална награда - ръждив лешояд. Може би трябва да го предложа на "Господари на ефира".
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

1 Дракон с кисело зеле | 15.04.201819:59

Така ми се ще Драго Симеонов да си припомни как се пише статия, в която тезата не е удавена в словоблудство...
   

оценка

+3 -0