Webcafe

Да благодарим на хората в структурите, че може да потрябват

Webcafe
03.06.2019, 11:52 (обновена 04.06.2019, 21:18)
Цветан Цветанов

Снимка: © Webcafe.bg

Какво предстои на Цветан Цветанов след раздялата с ГЕРБ на Борисов

"Затова ли клехме се в любов
чак до гроба, и дори след гроба -
ти да тръгнеш на една страна,
а пък аз за никъде, на друга..."

Тези редове, написани от поета Евтим Евтимов, и изпълнени като песен от Веселин Маринов ("За това ли всичко е било"), едва ли някога повече ще бъдат чути на предизборен концерт на ГЕРБ. Просто премиерът Бойко Борисов не иска.

Това обаче не означава, че Маринов няма да се изявява на сцената в мероприятие на друга политическа сила, нито че зам.-председателят на ГЕРБ в оставка Цветан Цветанов няма да е зад кулисите на такова събитие.

За момента е ясно, че Цветанов приключва с активната дейност в ГЕРБ. Макар по-вярното вероятно да е "Борисов приключи с Цветанов", защото присъдата на лидера "Отива си!" не означава, че всички контакти на низвергнатия с лица от партията ще бъдат скъсани.

На 7 юли, когато ще се проведе извънреден Национален конгрес на ГЕРБ, за да стане оставката му факт, (устави, какво да ги правиш...) Цветан Цветанов ще си тръгне от ръководството на управляващата партия с огромен политически ресурс под мишници – цяла една мрежа от верни нему партийни фигури на различни нива - във всяка една област, ако не и община в страната.

Изключително ценен ресурс, който не може тъй лесно да бъде захвърлен. Самият Цветанов не дава индикации да планира нещо подобно – в интервютата си след подаването на оставка, той никъде не заяви твърдо, че е приключил с политиката. В "момента само е окачил шпайковете на стената" и гледа напред към едно лято, посветено на семейството му. И как да е иначе – местните избори са твърде скоро, за да се впуска сега в ново начинание. А следващият ход трябва да бъде обмислен добре, ако ще е успешен.

Но какво се случи през тези прословути 45 дни? Скандалът, сдобил се с прозвището "Апартаментгейт", първоначално избухна, а след това се превърна в черна дупка за политически кариери. Цветанов – едва ли не лицето на този казус – удържа фронта най-дълго заради значението си за ГЕРБ, но след като другите партийни оставки не бяха достатъчно жертвоприношение, стигна се и до неговата.

Борисов сега казва, че го е "изтеглил назад" и набляга, че това не е повлияло на структурите на партията, нито на резултатите от евроизборите. Тук обаче е пропуснат момент, споменат от Цветанов в интервюто му пред "Труд" - бидейки стратег, който още преди да са минали едни избори, гледа към следващите, той още на 20 януари е предложил хронограма, обхващаща "партийния и организационен период на партията до декември месец".

Т.е. колелото може и да е продължило да се върти в тази посока и с тази скорост, с която Цветанов е предвидил. Това в никакъв случай не подценява ролята на Борисов и неговата бонус-кампания във Facebook с обикаляне из страната и включвания на живо.

Изборите минаха, ГЕРБ победи и макар победата да е "категорична", премиерът има своите критики. Как така може там, където е правено толкова много (под правено да се разбира "строено/ремонтирано") ГЕРБ да не печели!? Изборният резултат е принизен до това "видимите резултати" да се превръщат в наводнение от гласове (без да се взима предвид качеството на някои ремонти, което дъждовете извадиха на показ).

Ясно се вижда разликата в образите, които Борисов и Цветанов градят в публичното пространство след новината за раздялата. Премиерът е в позицията на силния и ядосан лидер; онзи, който тропа с ръка по масата и е тук да въвежда ред и дисциплина; да оправи грешките на другите. Промениха се думите му за Цветанов - от това Борисов да твърди за заместника си, че партията е "негова" (през 2013 г.), да посочва как той не е незаменим. Сигналът от Борисов е ясен – ГЕРБ е и ще бъде негова, не на някой друг.

Принизена е и значимостта на Цветанов за ГЕРБ и то по начин, който може да се тълкува и като леко обиден - към самия Цветанов, към косвената жертва Веселин Маринов, че дори към депутатите от партията през годините, че може би и към избирателите ("Аз влязох в изборите, когато направих ГЕРБ, с 90 процента рейтинг. Да не казвам - магаре да бях вързал за депутат, те ще го изберат").

Борисов е ядосан и има това право. Неговата популярност без съмнение превърна ГЕРБ в това, което е. А грешки и прегрешения на други хора в партията, които оставят най-малкото впечатления за злоупотреби, се превърнаха в слаби зони за нея, по които опонентите не пропуснаха да открият огън.

После премиерът трябваше да шие раните с живо включване на живо от ремонта на "Хемус", че дори отстраняване на някогашния "мотор на ГЕРБ", който според него вече е за ремонт.

Не е като Цветанов да му е оставил голям избор с ултиматума – старите постове и работа "както до момента" или пълно оттегляне. Зам.-председателят на партията също е проявил егото си, отхвърляйки идеята да работи като редови член в партийната централа, но без да има медийни изяви. "Според вас това редно ли е и това нормално ли е за един човек, който през всичките тези 13 години е работил за структурирането и създаването на партия ГЕРБ?" беше една от малкото реплики в интервюто му за bTV, в която пролича обида.

Той обаче звучи много по-различно от Борисов в интервютата, които даде до момента. Сякаш зае ролята на жертва – по-смирен е, зарича се да не казва "лоша дума" за човека, с когото е работил 18 години, и сипе благодарности – към избирателите, към членовете на ГЕРБ, към структурите, към администрацията... Човек ще си каже, че не е бил отстранен от партията, а е спечелил награда.

И може би е. Защото Цветанов няма да си тръгне с празни ръце от ръководството на ГЕРБ и е малко вероятно шпайковете да останат на стената. Тук не говорим само за онова, което таи в папките на съзнанието си като информация за всички основни лица на партията.

Сам набляга как е обикалял из села и паланки, за да изгражда структурите. А в тях без съмнение и до днес има много "негови" хора, които каквато и да е борисова чистка трудно ще замени с подготвени кадри в следващите няколко години. Говорим за хора, които могат да предоставят на Цветанов безценна информация за случващото се по области, за планове, конфликти, възможности. А това превръща доскорошният втори в ГЕРБ в изкушаваща възможност за всяка друга политическа сила.

И отново опираме до варианти. Вариант 1 – нов политически проект, каквито в България се създават по няколко покрай всеки вот, без значение от типа му. Рисков за Цветанов вариант, тъй като е нужно друго основно лице (или вече ни писна от месии?) и твърде много работа в организационен план.

Вариант 2 е по-интересен. Цветанов вече, уж небрежно, подметна, че е получил предложение лично от председателя на по-малка партия да работи там. Не е изключено той да се превърне в "мотор" за някоя друга политическа сила. Проблем ще е само очевидното му желание да е в предните редици – неговата сила е като организатор, а не като медйно лице. В момента той със сигурност не е точно магнит за гласове, но същевременно каквото и да е ново негово политическо начинание не може дълго да остане в тайна.

Ясно е, че да се настигне ГЕРБ е почти невъзможно, но това не изключва възможността някоя дясна формация да бъде "вдигната" до степен, че да стане значима за бившата му партия като фактор в парламента – както успяха да направят Реформаторския блок през 2014-а, или Обединени патриоти през 2017 г.

Ето защо целта няма да са местните избори, а парламентарните такива през 2021 г.

Така че Цветанов спокойно може да си позволи лято със семейството си, стига да поддържа работните контакти топли, а натрупаните през годините възли – здраво стегнати.

А за Веселин Маринов изяви в предизборна кампания все ще се намерят.

Oще: бойко борисов  герб  евроизбори  местни избори  партии  цветан цветанов 


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.