Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За новата година ви пожелавам по-чист въздух

...но с тези темпове това може и да стане след десетилетие. А може и да не стане и все още да сме на етап "планиране" и "обсъждания", нейде из мъглата.
...но с тези темпове това може и да стане след десетилетие. А може и да не стане и все още да сме на етап "планиране" и "обсъждания", нейде из мъглата.

Темна е мъгла паднала над София, а в нея човек може да открие какво ли не – рак на белите дробове; чудовища от роман на Стивън Кинг; хобити, тръгнали "отвъд Мъгливите планини" да спасяват златното си имане от дракон... Само въздух няма, поне не чист. И не се диша, направо се яде, че и леко нагарча.

Шеги и закачки. Това е отражението на гражданското недоволство срещу първите дни с видимо мръсен въздух в София и други градове из страната тази зима - нищо, че положението плаче за сериозност.

Напоената с фини прахови частици (ФПЧ10) мъгла ни напомни, че дишането не винаги е живот, както и че за година нещата не са се променили особено. Институциите все още "планират" и "обсъждат", а ние все още дишаме отрови. Изненадани?

И преди 365 дни пак си говорихме за това, че въздухът е замърсен, че има нужда от спешни мерки, както и за бавното оформяне, обсъждане и прилагане на такива от страна на екоминистерството и общините. Превъртаме лентата до тази зима, в която не можеш да видиш съседния блок през прозореца, и се оказва, че отново официални и неофициални датчици пищят за превишени стойности на замърсяването с ФПЧ, а шумът се прехвърля в медийното пространство (до появата на "по-важна" новина).

Докъде я докараха властите за тази една година? До никъде. Отново да се говори за планове и бъдещи мерки, конкретиката около които – кой, кога, на кого, как – се губи, а когато я има, става дума за срокове след 2, 3 или повече години.

А проблемът е навсякъде около нас и в този момент. От Столична община посочват, че по техни данни 55 000 домакинства в столицата се отопляват на твърдо битово гориво – основният причинител на замърсяването на въздуха. Голямата цел на общината е 16 500 домакинства да минат на ток, парно или екопечки, ама до 2021 г. Т.е. 30 процента от всички в някакъв бъдещ момент, може би и дано стане. Кръстим се и стискаме палци.

Пилотно по два проекта ще бъдат подкрепени 170 домакинства, които да спрат така нагло да тровят въздуха. Браво! А другите 54 830 какво ги правим? За момента, очевидно нищо.

А докато минат тези три години, хората в столицата, нарочени за "замърсители", вероятно ще са станали дори повече от сега.

Една от мерките, които залегнаха в програмата на Столична община, е представители на столичния инспекторат да правят проверки за неправомерно горене на отпадъци. Познайте какво откриха при проверките във "Факултета" в нощта на понеделник срещу вторник? Браво, познахте! Нищо.

Планираният голям проект по оперативна програма "Околна среда", който ще позволи помощ за домакинствата за прехода им към екоотопление, още "се подготвя". С други думи полза от него тази година няма да има. До реализацията му ще разчитаме на пожелания и препоръки в духа на "Столична община учтиво моли да не палите печката си днес". И нищо.

И въпреки че битовото отопление на твърдо гориво е посочвано като основният замърсител, призивите и "мерките", които се задействат първи по общинския механизъм, незнайно защо се целят първо към шофьорите.

Като зеления билет за градския транспорт или буферните паркинги по булевардите, чиято цел е повече хора да оставят колите си и да ползват метро или автобус. Но и там всичко е с пожелателен характер - "много бихме се радвали, ако направите това, това и това". А още по-големият проблем е как точно се очаква шофьорите да разбират за тези инициативи ден за ден – с постоянно следене на сайта на Столична община или на Facebook профила на Йорданка Фандъкова?

И да, ясно е, че не е само София. Замърсявания над нормата биват отчитани във въздуха в Пловдив, Шумен, Горна Оряховица, Русе и други населени места. Въпросът с мерките излиза извън границите на местните политики и се прехвърля на централно ниво, колкото и екоминистърът Нено Димов да прехвърля топката на общините.

А какво е направено от Министерството на околната среда и водите за тази година? Дългата версия: мерките за подобряване на въздуха там все още са на фаза "обсъждания" и са забулени във въпросителни. А и идеи като въвеждането на изисквания за качество за твърдите горива няма как да породят оптимизъм, когато все още не е ясно кой ще го проверява това качество (някой ден, нали...).

Кратката версия: Нищо. Още просто си "говорим".

А от полския град Катовице, където е на конференция за промените в климата, Димов успокоително обяснява, че се полагат усилия за трайно решаване на проблема. Бихме си отдъхнали, но не знаем какво ще вдишаме веднага след това... На всичкото отгоре министърът опита да оправдае бавенето и с липсата на "политически консенсус", т.е. с опозицията.

Когато проверихме за последен път, Димов беше министър в кабинет, който се радва на подкрепа на мнозинството в парламента, но да, сигурно в опозицията е проблемът.

Има поне една институция, която предприема нещо - Европейската комисия, на която толкова й писна от липсата на напредък за подобряване на качеството на въздуха у нас, че планира да заведе дело срещу България и да поиска налагането на глоба.

Която евентуално ще плаща държавата, сиреч същите, които дишат този мръсен въздух. Честито! Честито?

И така, в този порочен кръг от "обсъждания", "планове", "молби" и "призиви", когато слушаме до безкрай частицата за бъдеще време "ще", се връщаме пак до началото – до отровите, които дробовете ни поемат тук и сега.

И, разбира се, до гореспоменатите шеги, които са просто израз на безсилие от страна на "обикновения човек". Онзи, когото от Столична община призовават да остави колата си при минусови температури и да ползва градски транспорт. Онзи, когото молят "при възможност" да спре да се отоплява на печка и да мине на алтернативен, екологичен метод за отопление.

И, разбира се, онзи, който макар и възмутен от въздуха, ще си каже "Ще минат и без мен". Който ще завърти ключа на колата си както винаги с идеята, че някой друг ще е по-екологично настроен и няма да го направи вместо него (и накрая всички ще си карат както обикновено). Който ще наблъска лошите въглища в печката, защото някой друг според него ще склони да се топли на духалка. Или просто защото само това може да си позволи.

Така шеговитото безсилие се превръща в напълно сериозна безотговорност. Тя се лекува с контрол, санкции и ефективни мерки. Не с планове, не с обещания от типа "догодина може и да стане". Ясно е вече откъде идват и контрола, и санкциите, и мерките.

Само че не идват. Има ги уж нейде там, из мъглата, но нещо хич не се виждат. Но дано догодина дишаме по-чист въздух. Дано.

 

Най-четените