Webcafe

Ако Европа си имаше отбор за Световното

Webcafe по Politico
15.06.2018, 13:27 (обновена 15.06.2018, 16:02)
Отборът на европейските политици

Снимка: © Webcafe.bg

Същото като Съвета на Европа, но поне ще има резултати

Лидерите на Европейския съюз са изправени пред много предизвикателства, с които трябва да се справи през следващите месеци. Едва ли някое от тях обаче е толкова голямо, колкото това да се преструват на щастливи покрай Световното първенство, което се провежда в Русия.

Да виждат руския президент Владимир Путин обратно под светлините на прожекторите, легитимиран от такъв голям спортен форум, едва ли би било за тях особено приятно изживяване.

Има обаче как това трансконтинентално напрежение да бъде облекчено и отговорът е прост - паневропейски футболен отбор от политици за Световното.

Ще си кажете - сбирщина от хора, събрани заедно на едно място с малко талант и с почти нищо общо помежду си (освен, разбира се, високото самомнение, което всеки един от тях има за себе си). Звучи същото като Съвета на Европа. Във футбола поне обаче мачовете завършват накрая с някакъв резултат.

Ето я и стартовата единайсеторка:

Вратар (и капитан): Ангела Меркел - канцлер на Германия.

Изключително опитна и дълго време възприемана като "чифтът сигурни ръце на Европа". Макар че политиката на "отворена врата" в сезона 2015/2016 се оказа доста спорна.

Ляв бек (в Брюксел): Антонио Таяни - председател на Европейския парламент (и за малко премиер на Италия, ако Берлускони беше спечелил изборите).

Гласен да бъде следващият капитан на отбора на Италия, но за целта така и не се появиха достатъчно фенове, които да го подкрепят. Засега все още остава в един (не много истински) парламент в Брюксел.

Централен (правителствен) защитник: Мариано Рахой - бивш премиер на Испания, съвсем прясно свален от поста след вот на недоверие.

Ще има допълнително време за тренировки, след като безцеремонно го изритаха от националния му отбор. За сметка на това бившият испански лидер не е против да използва груби тактики, за да блокира нападенията опозицията, и е идеално попълнение в защитата на този отбор.

Десен бек (все още): Тереза Мей - премиер на Великобритания и лидер на партията на консерваторите.

След един особено турболентен сезон, Мей имаше късмета да остане капитан на собствения си отбор "(Раз)Обединени Консерватори", след като си отбеляза фамозен автогол миналия юни. Истината обаче е, че поне до големия Брекзит там никой няма да иска капитанската лента. Тереза обаче продължава да защитава всичките си действия със станалата вече култова фраза "Брекзит значи Брекзит, футбол значи футбол!". В последно време хич не се разбира с централния нападател на отбора.

Централен полузащитник: Маргрете Вестегер - еврокомисар от Дания с ресор "Конкуренция", един от най-активните еврокомисари.

Датската суперзвезда е изключително ловка и маневрена в действията си, но не престава да дразни всичките си съотборници с настояванията си за "честна конкуренция, истински футбол".

Просто халф: Джузепе Конте - прясноназначеният премиер на Италия от спорната коалиция между Движение "5 звезди" и "Лигата".

Една смяна от последните дни, чиято сигурност все още не е потвърдена съвсем на 100%. Няма определени наставления към него. Засега ще играе в центъра със залитания в крайното ляво на безусловните базови голове и крайното дясно на блокирането на трансфери на играчи извън Европейския съюз. А колко ще издържи в състава, никой не знае със сигурност.

Ляв, десен, централен халф (вече никой не знае): Герхард Шрьодер - бивш канцлер на Германия, сега приятел на Владимир Путин.

Опитен играч, който обаче в последно време показва непосотоянна форма. Наскоро му беше направен спорен и скъп трансфер от Германия към Русия. Доказал е поне, че може да играе на много постове и да се намесва там, където му кажат.

(Уж) Десен халф: Еманюел Макрон - президент на Франция, (евентуален) реформатор на ЕС.

Надареният французин беше голямата трансферна бомба на миналия (изборен) сезон. Но сега той е изправен пред съпротива от капитан Меркел, след като предложи да обедини заплатите на съотборниците си и да даде пари на южноевропейските играчи. Но се обявява за транформация на европейския отбор и от време на време му се получава. Само шофьорите на автобуса на отбора нещо не го харесват особено.

(Крайно) Дясно крило: Виктор Орбан, премиер на Унгария, един от водачите на вътрешната опозиция на политиката на Брюксел.

Обявен за играч на годината в родната му Унгария, след като събра 110% гласовете в едни напълно свободни и честни избори. Възхваляван и обичан от феновете на по-консервативния футбол в Източна Европа. Въпреки сериозните проблеми с дисциплината, които има, групата на ЕНП продължава да го толерира заради собствените си амбиции да запази водещата роля в отбора. Обича да атакува, но и голям фен на защитните стени.

(Не точно) Ляво крило: Ги Верхофстат - водач на групата на либералите в Европейския парламент и активен оратор.

Свободолюбив, но опитен белгийски нападател, чиято ефективност на терена обаче се компенсира от разсеяното му поведение и от навика да се обръща с изявления към медиите, всеки път когато някой спомене думата "Брекзит".

Централен нападател: Владимир Путин - президент на Русия.

Не е точно от Обединена Европа, но е най-добрият нападател в света в момента с убийствено точен удар. Има склонност да си изкарва картони и санкции с грубата си игра, а в Европа не го харесват особено, откакто подписа договор за реклама на "Новичок". Изключително добри резултати показва, когато използва т.нар. "хибридна тактика".

На резервната скамейка:

Играещ треньор: Жан-Клод Юнкер - председател на Европейската комисия.

Дългогодишна звезда на националния отбор на Люксембург (разбирай цялото население на страната). И до ден днешен остава приличен играч, особено след като хапне (и пийне) добре. Малко спорни са тактиките му, но засега успява да държи отбора далеч от разпад, което си е успех.

Ярослав Качински - защитник (по агресивните методи) - премиер на Полша и друго от ключовите лица във вътрешната опозиция срещу политиката на Брюксел.

Изключително всеотдаен играч, когато се посочи някоя от неговите теми. Не се притеснява да фаулира грубо и почти се е усъвършенствал в това да не си изкарва червен картон (от Европа), каквито и глупости да прави на терена.

Себастиан Курц - централен халф и (млада консервативна надежда) - канцлер на Австрия.

Младата звезда на австрийския футбол тепърва има да се доказва на терена, но вече започна да се ежи на капитана Меркел. Бива го да блокира чуждестранни футболисти и да им спира държавните помощи.

Джеръми Корбин (лейбъристки) ляво крило - водач на британските лейбъристи.

Модерният ляв на британския футбол доказа, че не трябва да бъде подценяван. Въпреки че в Европа традиционно трудно се спогаждат с централния нападател Путин, Корбин показа готовност да играе с него. Вярно, че догодина се очаква страната му като цяло да се отцепи от отбора, но засега играе добре в лявата част на терена, вдъхновявайки и останалите там да се пораздвижат.

Бойко Борисов - полузащитник (ако го пуснат да играе) - премиер на България.

Досега предимно стоеше на резервната скамейка, но през последната половин година му дадоха да поиграе в центъра по време на приятелски мачове с Турция и със Западните Балкани, където се прояви с няколко добри паса, но не и с голове. Проблемът при него е, че постоянно иска да вика и комшиите си в отбора, което не се нрави особено на останалите играчи.

Oще: ангела меркел  антонио таяни  виктор орбан  владимир путин  вратар  герхард шрьодер  ги верхофстат  десен бек  десен халф  джузепе конте  дясно крило  еманюел макрон  ляв бек  ляво крило  ляв халф  маргрете вестегер  мариано рахой  световно първенство  тереза мей  футбол  халф  централен защитник  централен нападател  централен полузащитник  централен халф 


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.