Webcafe

5+1 извода от Европейските избори у нас

АПАлександър Петров
27.05.2019, 14:42 (обновена 28.05.2019, 19:47)
Европейски избори 2019

От загубата на БСП до проблема с избирателната активност

Изборите минаха и вече е ясно кои партии ще вкарат своите евродепутати. Остава само да се изчислят мандатите, но резултатите са повече от показателни - убедителна победа за ГЕРБ, тежка загуба за БСП, стабилна позиция за ДПС, доминация на ВМРО сред националистическите формации и успех за Демократична България, които напук на социологическите проучвания минават границата за влизане в ЕП.

Кои са основните 5+1 извода, които можем да направим от резултатите от вота:

1. БСП - да загубиш спечелени избори

С началото на кампанията БСП тръгна с уверената крачка на партия, чийто момент най-сетне е дошъл. Скандалът с апартаментите на властта беше изтощил ГЕРБ, нови проблемни имоти продължаваха да се появяват, наливайки масло в огъня, а до онзи момент БСП някак беше успяла да се запази встрани от ударите на скандала.

Съответно общественото доверие показваше отлив на подкрепата от ГЕРБ и перфектна възможност за социалистите при една добра кампания да вземат първата си победа на избори от 2005 г. насам (не броим президентските избори и победите на Първанов и Румен Радев през 2006 и 2016 г., там спецификата прави нещата доста по-различни).

Но не би било. Вместо да развият силна и привличаща електорат кампания, БСП първо се захванаха със собствените си вътрешни противоречия между лагерите на Нинова и Станишев, а след това решиха, че е най-уместно да фокусират цялото си внимание върху това колко лошо е управлението на Борисов и ГЕРБ.

Никой не отрича, че критиката към управляващите е от съществено значение в предизборната кампания на една опозиционна партия, но в случая БСП прояви нездрава фиксация върху образа на премиера и ГЕРБ, съсредоточавайки огромната част от усилията си именно в тази посока.

Хората, които не харесват Борисов, вече имат причините да гласуват срещу него. Идеята в тази кампания беше БСП да покаже защо те самите са по-добри от ГЕРБ - не че ГЕРБ са лошите. Игнорирането на този проблем доведе до логичен резултат - загуба, която е по-тежка дори и от очакваното.

Корнелия Нинова избра да поеме отговорността за загубата... и да я прехвърли на цялата партия. Социалистите ще трябва да избират нов лидер, но Нинова намекна, че самата тя ще се кандидатира отново, но звучеше доста по-категорична за оставки по места.

Това стана обаче чак следобед на следващия ден. Междувременно още в изборната нощ Сергей Станишев успя да "изтанцува един танц на радостта" пред медиите след вота, прехвърляйки вината именно върху настоящата лидерка.

2. Демократична България - успех напук на всички прогнози

Две години след тежката загуба на парламентарните избори, когато градската десница не вкара нито един представител в парламента (от трите възможни формации, с които се яви на изборите), сега Демократична България успя поне отчасти да измие горчивия вкус за мнозина от избирателите, определящи са като "автентично десни". Въпреки че социологическите изследвания дни преди вота не им даваха реалистични шансове за достъп до ЕП, те успяха все пак да мотивират избирателите си и да постигнат резултат, достатъчен за един евродепутат.

И въпреки че на "Кърниградска", в офиса на ДСБ (където беше предизборния щаб на ДемБГ) вероятно все още празнуват осигурения един мандат, цялата формация на Демократична България трябва бързо да се отърси от еуфорията, ако иска да запази ниво и да запази високия резултат.

Европейските избори не са нито парламентарни, нито местни, а избирателната активност тук е значително по-ниска. Тук демократите успяха да мобилизират около 121 хил. -души - около 2/3 от това, което "Да, България" и "Нова република" изкараха на изборите за парламент през 2017 г. Това означава, че на национални избори формацията ще трябва да разтегне значително обхвата си, за да запази този резултат от над 6%.

Резултатите от гласуването из страната не са особена изненада, но извън София, Пловдив, Варна и гласовете от чужбина, представянето на Демократична България е откровено зле. Съответно трябва да се работи по изграждане на работещи местни структури, които да осигурят повече стабилност.

Допълнителен фактор, който си заслужава лидерите на обединението да отчетат, е мотивацията в последния момент на голям дял от избирателите. Социологическите изследвания традиционно не правят прогнози, а отчитат моментните настроения на електората. Ако дни преди изборите 4,3% са били настроени в подкрепа на Демократична България, на изборите реално гласуваха около 6% за тях.

Това нещо пролича и при Реформаторския блок през 2014 г. на изборите за Европейски парламент и на националните избори, когато РБ постигна по-висок резултат от това, което беше показал като проценти в социологическите проучвания.

Избирателите са гласували не толкова от вярата в конкретния политически субект, колкото от желанието да изберат "най-малкото зло" на фона на всички останали. Демократична България ще трябва да поработи върху близката периферия от електората си, за да може тя наистина да повярва в посланията и политиките на формацията, а да не разчитат на убеждаване в последния момент. Особено ако искат да се утвърдят сред основните играчи на политическата сцена у нас.

3. Националистическият вот - възходи и падения

Един от най-големите победители на тези избори безспорно е ВМРО. Листата на воеводите може да вкара и двама евродепутати - повече, отколкото беше очаквано. По-важното в случая е, че Каракачанов, Джамбазки и компания успяха да се утвърдят като еднолични водачи сред националистическия вот. Далеч назад останаха НФСБ и Атака с по 1,15% и 1,08% от вота. И макар Валери Симеонов вече да отдаде този факт на парите, с които ВМРО разполага, това далеч не изчерпва причините за доминацията сред патриотичния вот.

И Симеонов, и лидерът на "Атака" Волен Сидеров от години събират предимно негативи на гърба си и трупат все по-нисък рейтинг на доверие. За сметка на това Ангел Джамбазки вече е познат като евродепутат, при това има най-висок процент разпознаваемост сред представителите ни в сегашния Европейски парламент.

Листата на ВМРО успя да представи приоритетите си, говореше за позиции и за политики и състави добре балансирана листа с достатъчно разпознаваеми лица. Ако Ангел Джамбазки беше лицето на тази листа, след него беше режисьорът Андрей Слабаков, който с по-резките си мнения обираше критиките и същевременно привличаше избиратели, очакващи да чуят по-резки позиции и говорене.

В лоното на патриотичния вот се опита да се включи и ВОЛЯ. Веселин Марешки дори си спечели видно място в оформяната около Марин льо Пен и Матео Салвини нова евроскептична група. Варненският бизнесмен направи широка медийна кампания, в която имаше всичко - от любимите му филми, книги и вицове, през томбола с материални награди, та до близостта му с европейските националисти.

В кампанията той остро атакуваше именно ВМРО - като най-изявен представител на патриотичните партии, и отправяше лични нападки към Джамбазки и Каракачанов. Въпреки това обаче резултатът му показа че ролята му на националистическия пейзаж е доста по-незначителна. Традиционно той печели вота си с бензиностанции с по-евтини горива, аптеки с по-евтини лекарства и говорене срещу картелите, а не толкова заради патриотичния елемент.

При нови избори ВМРО ще има възможността да претендира за повече позиции в едно националистическо обединение за сметка на досегашните си или евентуални бъдещи партньори.

4. Голямата изненада - Независимите

Десислава Иванчева - бившата кметица на столичния район "Младост", обвинена за приемане на подкуп в особено големи размери - взима над 1,5% на тези избори, а веднага след нея се нарежда Минчо Куминев, бивш депутат от "Атака" и водещ в ТВ Евроком. Да, резултатите и на двамата няма да са достатъчни, за да се класират за Брюксел, но показват много интересен електорален потенциал.

Вотът за Иванчева е сигнал за липсата на вяра в нейната виновност по случая с приемането на подкуп. Големият въпрос е дали това ще може да бъде трансформирано в нещо повече. Важно е да се знае, че гласът, воден от вътрешното усещане за справедливост у гласуващите, не е вот за реални политики.

Личността на Десислава Иванчева за мнозина се превърна в нещо като символ на борбата със статуквото, но не се знае доколко тя ще съумее да запази този си ореол за по-нататък.

Колкото до Минчо Куминев, неговият случай е показателен за силата на посланията, предавани през телевизията. Куминев използва типичната за бившата му политическа сила реторика, успява да събере стабилни 22-23 хил. гласа, което съвсем спокойно може да му уреди на следващи избори добро място в някоя националистическа листа.

5. Апартаменти, имоти, скандали - и все пак победа за ГЕРБ

Регистрираният пасив в самото начало на кампанията определено мотивира ГЕРБ да извади оптималния си ресурс за тези избори. Скандалите с "апартаментите на властта", които взеха постовете на зам.-председателя Цветан Цветанов, правосъдния министър Цецка Цачева и на двама зам.-министри, изглеждаха като трапа, в който управляващата формация ще падне на евровота. И ако бяха продължили с традиционна кампания, това неминуемо щеше да е резултатът.

Водачът на ГЕРБ Мария Габриел е европейски бюрократ и каквото и да си говорим, притежава чар на европейски бюрократ. Вместо да рекламират листата, от ГЕРБ предпочетоха да извадят на преден план Бойко Борисов. Премиерът традиционно има по-висок личен рейтинг от този на партията си и затова той тръгна на национална обиколка, приличаща повече на агитация за местни избори, отколкото на кампания за вот за Европейски парламент - откривания на заводи, возене на кметове в джипа, речи пред насъбрали се хора... Всичко това в най-добрите PR-традиции на първия мандат на Борисов. Очевидно стратегията сработи.

До известна степен роля за това имаше и мотивация от "заплахата" за "Нов Костинброд", която премиерът на няколко пъти спомена - БСП, по стари практики от комунизма, ще подготви компроматен капан на управляващите, подобен на скандала с бюлетините от 2013 г. Такова нещо не се случи, но за сметка на това електоратът на ГЕРБ беше вече достатъчно мотивиран, за да не допусне "БСП да отмъкне изборите".

+1. Скритият проблем - избирателната активност

Ниската избирателна активност, особено на европейски избори, далеч не е изненада. Тя доведе до засилване на тежестта на твърдите ядра на партиите и на контролирания вот и намали достатъчно бариерата, че да може още една политическа сила да я прескочи.

Парадоксалното в случая е, че именно Демократична България, които най-силно се обявяват в защита на демокрацията и упражняването на правото на гласуване, се възползваха най-много от ниската избирателна активност.

Сама по себе си тя представлява сериозен проблем, показващ нежеланието на една голяма част от българите да участват в избирателния процес. Още по-осезаемо се усеща това, когато съпоставим резултатите у нас, с тези в останалите части на ЕС, включително и съседна Румъния. На много места бяха постигнати рекорди по активност, докато България закотви един от най-ниските резултати в цялата общност.

Фактори, които в случая влияят за участието в изборите у нас, има достатъчно - дълъг почивен уикенд, приятно топло време в изборния ден, традиционно ниския интерес към евровота...

Въпреки това обаче този въпрос не може да се подмине с лека ръка, оставяйки го само на почивката и атмосферните условия. Безспорният факт тук е, че тези избори така и не дадоха на избирателите усещането за важност - това, което го имаше в други държави. Европа е поставена пред кръстопът за бъдещето си и тези избори трябваше да определят накъде ще поеме континентът през следващите 5 години.

У нас вотът беше насочван предимно от вътрешни теми и европейската част от дебата мина на фона на разговори за Стратегията за детето и това има или няма педофили в Норвегия (която впрочем не е член на ЕС). Партиите не успяха да зададат този ясен знак, че представителството, което изпращаме в Брюксел, ще спомага за решенията в европейски план.

А това навежда и на втори, по-проблематичен момент - у нас все още сякаш го няма това усещане, че сме наистина част от Европа, а Европейският парламент, малко или много, е наш собствен. И определя политики, които засягат пряко България. И това е нещо, по което абсолютно всички партии имат моралното задължение да работят.

Oще: ангел джамбазки  апартаменти  бсп  вмро  воля  герб  демократична българия  евроизбори 2019  европейски избори  еп 2019  избори за европейски парламент  избори за еп  имоти  националисти  патриоти  скандали 


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.