Webcafe

Липсва ли ви БОРКОР?

Webcafe
04.04.2019, 19:00 (обновена 07.04.2019, 17:26)
пламен георгиев, кпконпи

Снимка: © Webcafe.bg

Ако законът се спазваше, ръководството на Комисията за борба с корупцията нямаше да подлага глава под "компроматните глупости на олигарсите", а по своя инициатива щеше да е идентифицирало имотните сделки на съмнително ниски цени като "рискова зона на корупция" и да е предложило мерки за предотвратяването й.

Има 8 условия, при които се стига до принудително уволнение на член на Комисията за борба с корупцията.

За съжаление, липсата на вкус не е сред тях. А можеше да си спестим 10-дневната полемика около бъдещето на Пламен Георгиев в КПКОНПИ само при вида на архитектурната злополука на покрива на дома му.

Волно или неволно, Георгиев постави под въпрос общественото доверие в ключова разследваща институция, заложи собствената си професионална репутация, а покрай нея - и месечната си заплата в размер на 90% от тази на председателя на Народното събрание. Всичко това - заради едната живописна гледка към остъклените панелни балкони в жк "Гео Милев", която се открива от частната покривна механа/сауна, декорирана с колело от каруца.

Отвъд неизживяната мечта за чорбаджийски бит: тази криза въобще не е проблем за 184 квадратни метра, имотна сделка на данъчна оценка или неверен нотариален акт. Тя не е персонален казус за шефа на КПКОНПИ, директора на НСлС или председателя на ВКС.

Тя е симптом на системен проблем, за чието решаване уж беше създадена новата Комисия за борба с корупцията през 2018 г. - обединение между някогашната комисия "Кушлев", дирекция "Антикорупция" в ДАНС, БОРКОР и част от Сметната палата.

Целта беше да се развържат ръцете на проверяващите, да свържат точките между самостоятелните регистри, и да се предупреждава отрано за потенциални корупционни рискове.

Ето че и тя се роди с фатален порок: синдромът на снишаването по принципа "Да не се гоним, за да не се хванем".

Ако законът се спазваше, така както е написан през 2018 г., може би широката общественост нямаше да научи за прословутия "тризонет" на Пламен Георгиев, а дроновете на телевизиите нямаше да го облитат от сутрин до вечер.

Подчинените му служители нямаше да чакат избухването на медийни скандали, а без много шум щяха да изпълнят задълженията си да проверят декларацията за имотно състояние още при подаването й преди година.

Щяха да я съпоставят със свободно достъпните електронни регистри и бази данни на държавните институции, щяха да установят видимото разминаване между съдържанието на декларацията, нотариалния акт и ипотечния договор, щяха да поискат обяснение от банката-кредитор, от нотариуса, от продавача и от общината, и да предоставят 14-дневен срок на проверяваното лице да отстрани грешките си.

Ако по случайност Борец No.1 с корупцията продължеше да упорства, останалите четирима души в комисията щяха да бъдат в правото си да го накарат да си направи самоотвод заради конфликт на интереси и да образуват пълна проверка на имущественото му състояние поради установеното значително несъответствие - без неговата намеса.

Този сценарий щеше да е крайно притеснителен: по закон проверките на КПКОНПИ обхващат период от 10 години назад и могат да продължат до 1,5 години.

През това време проверяваният щеше да излезе в отпуск по неволя поради факта, че е поставен в обективна невъзможност да си върши работата, докато се мъчи да открие стари фактури, банкови извлечения, договори, командировъчни и служебни бележки, само и само да докаже, че няма сестра. Механата щеше да му се стори тясна.

Колкото по-дълго продължеше тази сага, толкова по-голяма щеше да е вероятността човекът да остане без работа, независимо дали е виновен или невинен. Законът постановява, че ако член на КПКОНПИ не изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца, Народното събрание прекратява правоотношенията му.

Ако законът се спазваше, ръководството на Комисията за борба с корупцията нямаше да подлага глава под "компроматните глупости на олигарсите", а по своя инициатива щеше да е идентифицирало имотните сделки на съмнително ниски цени като "рискова зона на корупция" и да е предложило мерки за предотвратяването й.

Вече щеше да е разработило методология за оценка на опасността от злоупотреби и да я прилага по целия вертикал на властта.

Щеше да предложи мерки за корекции при изчислението на данъчните оценки за жилища в големите градове и курортните комплекси, за да не се стимулира повече размяната на пари под масата.

Чувствителни към "високите професионални и нравствени качества", на които би трябвало да отговарят по закон, проверяваните лица нямаше да умуват със седмици дали дължат публично обяснение за сделките си или не. Наивистично, нали?

Поне нямаше да се стига до намеци, подсказвания, побутвания или символично бламиране от страна на премиер или президент, които не разполагат с пряк контрол върху тях по силата на конституцията.

Вместо по сутрешните блокове и социалните мрежи, този дебат трябваше да се води в Народното събрание и Висшия съдебен съвет.

Оставките или отпуските не са лечение на болестта, а са само първата стъпка към осъзнаването на проблема. Броени месеци преди избора на нов главен прокурор на мястото на Сотир Цацаров, тази криза ще бъде вододел. В оптимистичния случай, това ще бъде повод за затваряне на всички скрити врати в закона. В противен случай, панаирите ще се повторят.

Недомислено, зле започнато и завършило със скандал, обещанието за справедливост и борба с корупцията засега служи само като позорна регистрация на печалните си герои.


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.