Webcafe

Последната воля на Маргарита Занеф

webcafeДияна Костова
15.02.2018, 22:55 (обновена 16.02.2018, 17:23)
национална галерия

Снимка: © Пламен Агов / Wikimedia

Не знаем дали е успяла да намери време и сили, за да се върне обратно в родината си след три десетилетия изгнание. Може би все пак е имала възможност да види как изглежда София без петолъчката над Партийния дом и без Мавзолея с мумията пред Художествената галерия в стария Царски дворец.

Ако след 10 години се върнете към историите от днешния ден, ще ви впечатли едно видимо противоречие.

Най-важната и забележителна новина, която заслужава да се помни и от следващите поколения, е отразена в най-оскъдни детайли. Не заради липсата на интерес, напротив.

Формално, новината е тази, че за първи път от 3 десетилетия Националната галерия ще разполага с възможност да откупува нови творби за колекцията си.

Зад този факт за съжаление не се крие дълбока реформа в държавната културна политика, а една тиха лична добродетел. Тя е записана в завещанието на покойна българка, която е прекарала по-голямата част от живота си в Австралия и дарява 1/2 от семейната собственост в полза на най-голямата институция за изобразително изкуство в родината си.

Цифром: 1 771 261,35 лв. след удържаните такси, най-голямото индивидуално парично дарение в историята на българските галерии и музеи.

От Националната галерия - културна организация със 70-годишна история - твърдят, че никой няма спомен да е контактувал лично с дарителката на име Маргарита Занеф. От Външно министерство цитират само комуникацията с адвокатите на жената, починала самотна на 95-годишна възраст през 2016 г.

Няма нейна снимка, няма данни за датата или мястото на раждането й, няма информация дали в България все още живеят нейни роднини, близки или стари познати на фамилията.

Официалнo се знае само, че Маргарита е емигрирала в началото на 60-те години заедно със съпруга Занко и сина си Антон.

Причините за бягството им от тоталитарния режим са ясни по подразбиране за няколко поколения политически изселници: "да избегнат последствията след края на Втората световна война", както евфемистично го описват чужденците, изпълняващи завещанието й.

Емиграцията им се случва в разгара на Студената война, в годините на национализацията и колективизацията, на тежката индустриализация, на петилетките и Априлския пленум, на изселвания на "бившите" хора, на въдворяването без присъда на враговете на "народната" власт, на принудителното превъзпитание на "младежта, изложена на разложителното въздействие на империалистическата пропаганда".

Случва се малко след смъртоносния разгром на Унгарското въстание, точно преди вдигането на Берлинската стена, на крачка от Кубинската криза, на ръба на ядрена война. Спасението и усамотението е открито на другия край на света.

Едва ли е странно, че оттогава младото тричленно семейство изчезва безследно от радара на (Народната) република България.

Колкото по-малко близки знаят къде се намира т.нар. "невъзвращенец", толкова по-добре.

Държавна сигурност води отчет за цялата т.нар. вражеска емиграция, включително за онези български граждани, които не са ангажирани в "подривна дейност" зад граница.

По-вероятно е да намерите цялата история на семейство Заневи в архива на Комисията по досиетата, отколкото посолството в Канбера или в която и да е друга държавна институция.

От 1963 г. семейството на Занеф живее в двуетажна къща в Уейвъртън край Сидни, имат и по-малка вила в градчето Блекхийт на ръба на Сините планини в Австралия. И двата имота са продадени през последните 2 години, а всички пари са дарени за изложбени зали и художествени галерии, включително за НХГ в София.

Юристите описват Маргарита Занеф като колекционер на изкуство и "невероятно културна жена".

Няколко снимки от оригиналния интериор на фамилния дом в Уейвъртън преди продажбата изглеждат като Далчевият "прозорец, отворен в друг предишен свят", впечатляващ с невидимото й присъствие и с духа на времето, което вече няма да се върне.

Когато през 1989 г. режимът в НРБ рухна под собствената си тежест, главната героиня на този ненаписан роман е навлизала в 70-та година от своя живот.

Не знаем дали е успяла да намери време и сили, за да се върне обратно в родината си след три десетилетия изгнание. Може би все пак е имала възможност да види как изглежда София без петолъчката над Партийния дом и без Мавзолея с мумията пред Художествената галерия в стария Царски дворец.

Последната й воля е била да дари и втората половина от живота си обратно на България. Завещанието й е предназначено не за друго, а за културното наследство.

Оставено е в полза на съхранението и свободния достъп до световното изкуство - онова човешко състояние, което нито един тоталитарен режим не е успял да постави в граници.

Затова, ако след 10 години се върнете в спомените си обратно на днешния ден, няма да се затрудните да идентифицирате най-важната новина.

Това е един тих задочен урок по човешко достойнство и дълг към родината - ценности, които не се измерват в пари.

Oще: австралия  дарение  емиграция  завещание  изкуство  изобразително изкуство  маргарита занеф  наследство  национална галерия  национална художествена галерия 


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.06.2014, 15:10

3 VK | 17.02.201800:14

Ако не бъркам, покривът на НХГ беше протекък. Ако не за картини , дори за обновяване на сградния фонд (все пак за "Слъчогледите" тези пари , само за снимка не стигат) да се ползват, е нещо добро.
Все пак, доколкото съм запознат, наследството е за картини.
Но нема как да не отбележим, колко ми е кофти, когато некоя гад си позволи да говори, как могло и да се краднат кинтите....
И щото таа гад не може(предполагам), то всички останали са гадовете, които не само могат, ами и се пререждат - кой по-наред и кой повече....
Е както и да е - някой завещават илюзии, други убиват илюзии!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.06.2014, 15:10

2 VK | 16.02.201823:52

Някой може ли да осъзнае какво е сторила тази жена?
Българка или австралйика ? Все пак е изкарала голяма част от живота си там.
Едно показателно явление на "оная България" , която по случайност е останала незасегната от "мероприятията на народната власт".

Нещо , в сравнение с някой печални за България случки , което дава надежда че не всичката човечност е загинала през онова време.
Да, и тук имаше хора, които останаха хора, въпреки всичко, но подобен жест свързан с изкуство е трудно оценим от съвременното общество.
Щеше ми се да кажа "чалга общество", ама едва ли би обяснило разликата във "некой ценностни възприятия" .
Май не съм чувал нещо подобно в новата ни история, ако не бъркам, та чак до Христо и брат му Евлоги....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 17:30

1 Люба6а | 16.02.201818:50

Браво Диана,за хубавата статия ДА! Пляскане дано парите отидат по предназначението си,само че Айшето рекла на Манго :а дано , ама надали Отегчен
   

оценка

+0 -0