Webcafe

Другар за другарката е вълк

webcafeДияна Костова
16.06.2019, 15:28 (обновена 19.06.2019, 14:49)
корнелия нинова на конгреса на бсп

Снимка: © БСП

Не било крачка назад, а "засилка за скок".

Корнелия Нинова записа името си с алени букви в списъка на социалистическите другари, които поемат вината само с мезетата. Оставката й като председател на БСП се оказа добре преценен ход с цел оголването на намеренията на вътрешната опозиция.

В рамките на две седмици Нинова успя не само да опази ключа от "Позитано" 20 в свое владение, но и да начертае новата си кариерна легенда - почти сигурно бетониране на върха на левицата до 2024 г. под предлога, че "партията не я пуска да си ходи".

Конгресът на 16 юни разби илюзиите на гневните стари фактори в партията, които така и не получиха реванш за принудителното си пенсиониране от политиката.

Нинова директно заплаши, че е готова да изгони "20-30 търговци в храма", които са се вгледали в отворените портфейли на неназованите външни бизнесмени с интерес от дестабилизация в левицата. И ще го направи в името на "каузата БСП", такава, каквато самата тя я разбира.

Само че Нинова не е наивен човек. "Фараоните" на Димитър Дъбов изгубиха битката, но войната едва сега започва.

Предимството, на което Корнелия Нинова може да разчита, е посттравматичният синдром на редовите социалисти след провала на Станишев през 2014 г.

Кампанията й за втори шанс в БСП минава под знака "С мен зле, но без мен - още по-зле".

Нинова предупреди, че ако скандалът около председателството не се овладее тук и сега, нито тя, нито опонентите й ще се предадат без бой. Евентуалният съдебен спор за печата и апарата би хвърлила партията в незапомнена криза на легитимността на ръководството, в стила на срамните "сапунени опери" в СДС от преди 10-15 години.

Подобна криза явно би могла да постави БСП в невъзможност да се регистрира за местните избори. Тогава разочароващият резултат от нейната стратегия за европейския вот ще изглежда като чутовен подвиг.

На второ място, Нинова се опита да "продаде" своите персонални трески за дялане като уникално конкурентно предимство в защита на позицията на БСП.

Моментът, в който партията ефективно изпада в изолация пред ПЕС, беше представен като акт на лидерски героизъм пред опитите за назидание или дори похищение на партията от външни влияния. Влияния, чието печално олицетворение на всички нива се нарича Сергей Станишев.

Най-същественият й аргумент не беше собствената й сила, а слабостта на конкуренцията. Без да ги назовава поименно, Нинова се подигра с всеки от претендентите за нейни "наследници", които се събирали по кафенета, ресторанти и фирмени офиси да разпределят плячка, преди изобщо да са я завоювали.

Красимир Янков се кандидатира за мястото й, без да е обявен избор за нов лидер. Валери Жаблянов беше обвинен в раздаване на постове на "Позитано" от безславната си позиция на кандидат-евродепутат с 1400 преференции.

Нинова сама формулира най-големия си грях пред БСП. Действително, тя е изпълнила почти всичко, което е обещавала преди 2 години. И какво от това? Ефектът не е налице.

БСП продължава да стои на "почетното второ място", докато ГЕРБ непоклатимо остават "едва предпоследни" в челния сблъсък между двете най-големи партии в България.

Тази формулировка в стила на стария съветски виц за надбягването между Брежнев и Рейгън отдавна не успокоява ядрото на БСП, а и съвсем не помага на партията да разтвори ветрилото към независимите и колебаещи се избиратели. Никой не иска да гласува за вечните губещи.

Да, Румен Радев проби на президентските избори. По обективни причини обаче админстрацията на "Дондуков" 2 не е мястото, което ще удовлетвори личните амбиции на целия партиен апарат, така както може да го направи силното представяне на местни избори или завоюване на изпълнителната власт.

Засега Корнелия Нинова не е формулирала по-устойчива и смислена концепция от добре отработеното "А помните ли колко по-зле бяхме". Самата тя не изглеждаше като човек, който търси прошка или помирение за сгрешените си ходове - а грешки имаше.

В същото време, крилото на Станишев, Миков, Жаблянов, Паргов, Гергов, Янков и др. все още владее около 1/2 от членовете в Националния съвет, пред който лидерската й позиция е незначителна.

Извън нейния контрол са и най-големите партийни организации в София, Пловдив и Варна, докато структурите в Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и др. й декларират персонална лоялност.

Опциите пред вътрешната опозиция в навечерието на местните избори не са особено удобни. Да саботират собствената си партия, за да бутнат Нинова? Това би било ефективно предателство, което провинциалните съпартийци (чакащи да станат кметове или общински съветници) няма да простят посмъртно.

Да оставят Нинова да се оправя сама? Ами ако този път наистина успее? Партията, макар и плаха, вече е във възходяща тенденция. На фона на катастрофалното представяне на местните избори под ръководството на Михаил Миков през 2015 г. всяка нова червена точка по картата на България ще се брои за победа.

Най-логичната стратегия е да "отгледат" харизматичен претендент, който да е равно отдалечен от всички групировки, достатъчно популярен за пряк избор на червената членска маса в конкуренция с Нинова и колкото се може по-малко отблъскващ за останалите няколко милиона български граждани.

В противен случай БСП е осъдена да си остане партията на вината с мезетата.

Ще остане храмът на обречените, чийто призив за справедливост в името на "париите презрени и робите на труда" ще е отдавна забравен куплет от химна на Интернационала. Ще си остане партията, в която другар за другарката е вълк. Ще остане в историята като партията, на която "демокрацията" й е виновна за неизлечимата криза на идентичността.


Още от Кофеин

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.