Новото предложение на държавата заплащането на болничните за първите три дни да намалее на 50% от сегашните 70% изправи на нокти много хора. Реакциите бяха: "Сега какво нямам право да се разболея ли?", и "Защо си плащаме здравните вноски?". Може би единствените доволни от проектомярката са работодателите, които винаги приветстват облекчаването на плащанията. И те обаче едва ли си мечтаят за офис, пълен с активни разпростанители на бацили, които да осигурят изпадането на останалата част от персонала в нокдаун за отрицателно време.
Големият проблем, заради който бе въведена тази мярка още през 2009 година, са фалшивите болнични. Това са хората, които удобно отсъстват, за да си свършат някоя лична работа, най-често преди уикенди и официални празници, защото са "болни", а всъщност отиват на вилата. Един бърз поглед на статистиката на НОИ обаче показва, че броят на болничните през последните години се увеличава, вместо да намалява. Подозрително много са именно кратките болнични - до три дни.
През 2013-та година е имало 2 082 500 болнични, а през 2016-та те са вече 2 507 185, има ръст с 421 685. При общ брой работещи близо 3 милиона, това означава, че почти всеки е ползвал болничен. Затова, ако целта с намаляването на парите за болнични е била да се ограничи броят на фалшивите болни, тя определено не е постигната. Не помогна и въвеждането на електронния регистър за болнични.
От обезщетението за болест понякога се възползват и някои работодатели, които решават да спестят някой лев в момент, в който работникът не им е нужен и го карат да си пусне болничен.
Така за пореден път ощетени ще се окажат съвестните служители, които ще получат по-малко пари, ако евентуално им се случи да се разболеят веднъж на три години. Едва ли по-ниското заплащане ще спре измамниците. Затова най-доброто решение и за работници, и за работодатели би било първите три дни да се плащат от държавата, както е било преди, на ставката 80% от заплатата. А за да няма злоупотреби, да се приложи строг контрол към лекарите и към ползващите болнични. В Западна Европа например може да дойдат у вас, за да проверят наистина ли си си вкъщи болен.
В много европейски държави (Франция, Германия и Италия) практиката е първите три дни да се поемат от работодателя. Най-удачен е италианският пример, където при първите два болнични ти се заплащат 100% от заплатата за първите три дни, при третия отиваш на 66%, при четвъртия на 50%, а след петия вече не получаваш заплащане за първите три дни. Останалите се поемат от местното НОИ. В такъв случай обаче трябва да се приеме и защита за определени рискови категории като майките с малки деца, на които се налага да отсъстват често.
Изобщо стремежът да прецакаш държавата или работодателя, или и двамата, а те от своя страна да ти го върнат както си знаят, няма граници. В случая всички плащат: работодателите първите дни от болничните и осигуровките, работниците - осигуровки, а държавата болнични. И също така всички се чувстват взаимно ощетени, защото няма кой да докаже кой болничен е истински и кой фалшив.
