Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Винаги има място за още един

Замъкът в Равадиново, известен с поетичното име "Влюбен във вятъра", се строи от 20 години Снимка: Wikipedia
Замъкът в Равадиново, известен с поетичното име "Влюбен във вятъра", се строи от 20 години

Опознай родината, за да я обикнеш - така повелява от 1966 г. насам организираната пътническа неизбежност, наречена "100-те национални туристически обекта".

Започва се от ранна ученическа възраст - някой манастир, после останки от крепост, Търново, Плиска, Преслав... Всеки печат - свидетелство за любовта на масите към майка България, която тогава още не се наричаше "kleta".

Сега със сигурност има хора, в които продължава да тлее почти легионерската гордост от книжката с печатите, събирани в продължение на години, за да знаеш и ти, и децата, че и внуците къде си бродил из висините, падините и краищата на родината.

Т.нар. вътрешен туризъм тихо и кротко вървеше в преследването на 100-те, с много опознаване и с малко познание, само че изведнъж заветната книжка се промени и на обложката й, вместо храм-паметника „Св. Александър Невски" или Долината на розите, ненадейно се настани и без това ослепителният

готически атракцион край пътя за Созопол.

Ама как така? Никой не беше казал, че 100-те обекта стават 101, а и самият Божидар Димитров е от Созопол - щеше първи да е обнародвал добавката. В крайна сметка се оказа объркана реклама - за втора страница, не за корицата, но пак сте на прав път, родолюбци.

Този списък трябва да се осъвременява, да се разширява, иначе туризмът ни съвсем ще затъне в калта като археолози на магистрала „Струма", ще се разпадне постепенно като чинията на Бузлуджа, ще намирисва като плажа на Лозенец.

Замъкът в Равадиново, известен с поетичното име "Влюбен във вятъра", така или иначе от 20 години диви и нашия, и чуждия пътникопоток, а дори още не е завършен изцяло. Притежава изключителен потенциал - загадъчен, потаен и много секси на фона близкия аграрен фон.

Постройката, извадена като от горска приказка за рицари и чудовища (само за сведение - мраморни стени с бръшлян, островърхи кули от мед, малко езеро, статуи на животни), е решена в готически стил, какъвто няма аналог в България - и най-вероятно няма и да има.

Има си и собствена триумфална арка, пък.

Голяма работа, че е частен. Голяма работа, че не е автентичен.

То какво ли вече е?

Като се замислиш, крепостите станаха стиропорени, Античният театър - премиум бар за рождени дни, вампирите се оказаха простосмъртни, чудотворната вода - опасна за пиене, Рилските езера заприличаха на блата, Странджа - на сечище, а за естетизираното в бетон и неон Черноморие да не отваряме дума.

Така че, вместо да изтеглят книжките с корица на помпозния замък от търговската мрежа - и без това още се харчат, по-добре е Българският туристически съюз да ги остави. Да има нещо и от най-новата история на България, заедно с динозаврите от Ново село.

 

Най-четените