Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тогава по-добре да закриваме

Тогава по-добре да закриваме Снимка: Канал 3

Когато ГЕРБ включиха Антон Тодоров в листите си за парламентарните избори, помислихме, че става дума за майтап. Не особено остроумен, но пък майтап. Какво да се прави, всеки - с чувството си за хумор.

Докато го наблюдавахме как се трансформира от екзотика на задните банки в челен рупор от трибуната на парламента, осъзнахме, че вицът се обръща на подигравка.

Но когато шест месеца след началото на мандата на "Борисов 3", Антон Тодоров се оказа фаворит на ГЕРБ за председател на Комисията по досиетата, май вече на никого не му е смешно.

По почина на фините милиционерски отмъщения срещу нелоялни кадри, ГЕРБ направиха изключително "уместен" подарък по случай рождения ден на Методи Андреев на 26 септември.

Вариант 1 е ръководството на ГЕРБ наистина да вярва в "аналитичния капацитет" и "експертизата" на избраника си за КомДос, макар че доскоро самият той определяше "Бойко, Цецо, Росен и другите" като "най-мрачната част от голямата измама, известна като български преход".

Вариант 2: решили са да се освободят от баласта. С други думи - да "утилизират" Антон Тодоров, като го пратят на синекура.

И в двата случая, обаче сигналът е печален. Особено за малкото останали адекватни и мотивирани професионалисти в държавната администрация.

Комисията по досиетата се случи благодарение на моментен "глич" в системата. Колкото трудно беше извоювана, също толкова трудно беше отстоявана в продължение на 10 години, доколкото службите отказваха да предадат архивите си и всяка нова доза разкрития се оказваше "предпоследна".

2006/2007 г. беше време, в което Станишев водеше война за територия с Първанов, успя да привлече на своя страна и вътрешната, и външната опозиция, включително и ДПС.

Активна подкрепа за създаването на тази комисия дойде и от току-що прохождащата партия ГЕРБ: лично Цветан Цветанов участваше в протеста срещу опита да се спре Закона за достъп и разкриване на досиетата през декември 2006. По същото време, за живота и творчеството на Антон Тодоров май не знаеше никой извън близкия му приятелски кръг.

КомДос се създаде във времето, в което ноторни ченгета от Първо до Шесто управление на ДС си позволяваха да викат "дръжте ченгетата".

Позволяваха си да държат на къс повод зависими противници, под заплахата, че във всеки момент могат да ги ликвидират, като "скубят" компромати от богатите си, незаконни лични картотеки. Размахването на папки, листове, картончета и флашки, придобити по незнайни канали за дезинформационен натиск, се смяташе за напълно приемлива част от правилата на играта.

Абсурдното е, че върху същата "методология" започна да се гради и възходящата кариера на Антон Тодоров през 2013 г. - върху тънка основа от архивни документи се напластява дебел слой агресивни внушения с интригантска жилка, зле прикрити зад претенция за "антикомунизъм".

Да се занимаваш с дълбочинно гмуркане в личния живот и фамилната история на политически противник в търсене на шепа кал (дори не данни за съставомерно престъпление), не е дял от политологията.

Просто е жанр в "изкуството" за обезличаване на бивши хора, отдавна разработен от Държавна сигурност - "очите и ушите" на тоталитарния режим.

Това е патология на публичния живот, която всяко нормално общество би трябвало да наказва с пренебрежение, а не да толерира с постове.

Ако целта на активното мероприятие е да се маргинализира една от малкото оправдали замисъла си, работещи и автономни институции, то няма защо да се лъжем - Антон Тодоров е блестящ избор за началник на Комисията по досиетата. "Горе главата, другари"!

Но дали не е по-целесъобразно ГЕРБ да гласува "като един" в подкрепа на идеята на БСП за окончателно и незабавно закриване на Комисията? Ефектът върху репутацията й след евентуалния 5-годишен мандат на Тодоров едва ли ще е много по-различен.

Поне ще се спести някой лев за комунални разходи и осигуровки.

 

Най-четените