Напоследък президентът Росен Плевнелиев проявява необичайна твърдост към Македония. Да не си измислят факти от миналото, защото нито ще влязат в историята, нито ще направят нещо добро за Балканите, заяви роденият в Гоце Делчев Плевнелиев, обявен при избора си от някои македонски медии за "чист македонец".
Освен това като казва, че "ще следим заедно с Брюксел - дали наистина има промяна в подхода (на Македония - бел.р.) и искаме конкретни доказателства за това", Брюксел знае ли, че България е надзорник на Македония колко се е поевропейчила?
Президентът не казва нищо ново, но печели симпатии. По същия начин ги печелеше и бившия вече министър - и виден музеен шеф, историкът Божидар Димитров. Но ако на Димитров му е простена подобна реторика, защо и Плевнелиев влиза в неговите обувки?
Очаквано, думите на президента ядосаха редица македонски журналисти, разчели в изявлението заплаха за блокиране на членството на страната в ЕС. България бе сравнена с нова "Гърция", която поставя условия, разделя, изисква. Лицемерно, твърдят скопските анализатори, особено на фона на призивите за сътрудничество и добри съседски отношения, отправяни непрекъснато от нас.
Вместо за Македония, по която е лесно да се удря, щеше да е добре да чуем как например президентът разчита една "червена линия" спрямо Турция. Нали външният министър Николай Младенов обяви, че правителството ще изработи предложение парламентът да приеме принципен документ, в който се фиксират основни устои на българската политика към съседните страни.
Един вид никой да не пристъпя отвъд червената линия. Странна политика от страна-член на ЕС, която граничи с две страни-членки на ЕС - Румъния и Гърция, а предстои членове на ЕС в обозримо бъдеще да станат Македония и Сърбия и в нека обозримо - Турция. Т.е. всичките й съседи. Кому е необходим документ, при положение, че декларираме вярност към принципите на европейската общност?
Или си е чиста проба наежване за едната Македония...
