Първи като за последно | webcafe.bg
Webcafe

Първи като за последно

Стани автор
20.05.2016, 18:56 (обновена 07.10.2017, 21:52)
Росен Плевнелиев

Снимка: © Николай Неков

Плевнелиев си отива, за да създаде прецедент в историята на "Дондуков" 2 - за близо 30 години история на демокрацията в България той е първият държавен глава, който не направи опит за втори мандат

След месеци на намеци, интриги и спекулации Росен Плевнелиев потвърди едно по-скоро очаквано, отколкото ненадейно решение: първият му президентски мандат ще бъде и последен (засега).

Плевнелиев си отива, за да създаде прецедент в историята на "Дондуков" 2. За близо 30 години история на демокрацията в България нямаше държавен глава, който да не направи опит за втори мандат.

Каквито и да са истинските причини зад многозначителните "лични мотиви" (от "и без това нямаше шансове" до "отказаха го с натиск"), можем да приемем за сигурно, че догодина в президентството ще има нов "господар". Ако в българската политика сме свикнали всяко решение да е предпоследно, то в случая можете да смятате този въпрос за приключен.

До края на мандата му остават 8 месеца и за оценка е твърде рано, но можем да скицираме общата картина от четирите години досега.

Макар и издигнат от ГЕРБ, Росен Плевнелиев е първият държавен глава, който не влезе в президентството като партиен функционер. Което е нож с две остриета.

Успя сравнително лесно да се отърси от партийната сянка (но не и от приятелската), което му донесе допълнителна доза недоверие от ръководствата на всички партии и дори от обикновените партийни симпатизанти.

Ако Петър Стоянов и Георги Първанов бяха атакувани или от ляво, или от дясно, Плевнелиев получаваше удари отвсякъде - без изключение. Дори от партията, чийто кандидат беше. И най-вече от собствения си вицепрезидент.

В ситуация на перманентни вътрешни и геополитически кризи, Плевнелиев се опита да запази и личния си авторитет, и този на институцията. Във всеки случай - направи всичко в правомощията си, за да може страната да продължи проевропейския и пронатовския си път.

Разбира се, дълго ще помним за гафа с картинката от Колорадо, прераждането му като "ирландска пастирка" и обърканата му история за тапетния митинг навръх 10 ноември, но ги приемаме като грешка на растежа.

Плевнелиев ще остане в историята както с колебливата си позиция по обвързването на България с "Южен поток", така и с непростимата си наивност, заради която проспа явните сигнали за превземането на службите за сигурност от ДПС през 2013 г.

Вместо да наложи вето на "реформата" на Бисеров и Миков, той допусна загубата на критично важни правомощия от президентската институция - отнемането на контрола върху назначенията в МВР и ДАНС. Истинска политическа грешка - не само заради триумфа на Пеевски, но и заради факта, че това мълчаливо съгласие дебалансира изпълнителната власт.

Уви, Плевнелиев ще остане в историята и като човекът, заради когото портретът на Георги Близнашки ще виси завинаги в Министерски съвет, за да напомня за абсурдното безвремие през 2014 г.

В завещанието му е също сравнително успешният референдум за електронното гласуване и сравнително осакатената съдебна реформа - един мандат не стигна за разгръщане на политиките, с които Плевнелиев се ангажира лично.

Остана и цяла банка номенклатура - от правосъдния министър Екатерина Захариева, през женското царство в СЕМ с Мария Стоянова и Бетина Жотева, до номинациите за ключови дипломатически постове - от Хага, през Рим - до Вашингтон.

Факт е, че съществува пълен дисонанс между големите очаквания, идващи от мажоритарния избор на президента, и сравнително ограничената му власт по конституция. Това може би е най-трудното препятствие за всеки, който пожелае да управлява "Дондуков" 2.

Факт е и че самият Плевнелиев беше подложен на 5-годишна брутална атака, която нямаше нищо общо с честната политическа игра. Спомнете си, че дори прокуратурата на Цацаров се захвана да го "респектира" с преписки в нарушение на конституцията (по сигнал на Бареков).

В края на краищата - Росен Плевнелиев е изключението, което потвърждава правилото: човекът, който жертва комфорта на успешната си кариера, за да влезе в политиката, сега излиза от властта с открито лице.

Такива хора, за които държавното управление е съзнателен избор, а не разклонение на семейния бизнес, са необходими повече от всякога. И колкото по-малко са, толкова по-трудно успяваме да ги оценим, когато се появят.

Oще: георги близнашки  георги първанов  герб  данс  дондуков 2  държавен глава  колорадо  лични мотиви  маргарита попова  петър стоянов  президент  президентски избори  президентство  рб  росен плевнелиев  съдебна реформа  южен поток 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

4 Nikkor | 27.05.201612:54

Ами той и първи опит нямаше да е направил, ако тиквата не го беше пробутвал напред, щото работата беше на изуй гащи и ако загубеха президентските, логично щеше да бъде цоцоалистите да поискат предсрочни парламентарни.
Та затова "най-успешния" министър на ГЕРБ бе притикан да става президент - роля в която той се чувстваше неудобно и за която така и не се настрои.

А пък друг въпрос е, че като се тегли чертата, се оказва че Плевню е постлал едни 13 километра по-малко магистрали от правителството на Съсела. Ма иначе е велик, понеже началникът му режеше по три лентички на всеки километър път.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2016, 23:36

3 Victor Tsonkov.10209159942544490 | 24.05.201623:38

Ще стане с като Първанов - ще се окаже най-наивният и честен президент. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.06.2014, 15:10

2 VK | 20.05.201622:16

"Такива хора, за които държавното управление е съзнателен избор, а не разклонение на семейния бизнес......"

Нема такова нещо! Нито са го питали , нито от него е зависело нещо.....Б.Борисов се отърва от "навлеци", един път като уволнение, втори път като повишение , ама на третия път, със Дянков, на него му ритнаха столчето.
Втори мандат ....никаф шанс, особено с подкрепата на ГЕРБ. Раданчо се навре между шамарите, и ще си го понесе, ама и с него, и без него, мача беше свирен.
Някой може и да са късопаметни и да помнят квото им отърва, ама аз поне нема забрава никога как "заби нож в гърба" на....тоа, който го направи президентин. А нима двата преврата ( за хора със слаби сърца, нарочно не споменаван дати) минаха без негово знание? Аре, и да е било, ама кой напълни президентството с "вся остальная сволоч" , кой докара разни улични боклуци, да му дават акъли, как се прави правителство? То не беше цирк, ами .....А за Костинброд просто нема смисъл - горе споменаа, че се оказаЛ от нещо си.
Бих могъл да изредя още доста неща, заради които, не би бил кандидатът на ГЕРБ, но по-важното е - на кого е бил кандидатът.
Ако некой знае за кво говора , значи всичко е ясно, а другите....
"филма не е подходящ за лица над 40 г".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

1 conscience | 20.05.201621:44

Странен завършек на статия описваща основно грешки и пропуски. Извън интонационните критики за мен това е единственият надпартиен президент. Още на първия ляв при падането на Борисов го показа. След такава тежка семейна трагедия съм склонен да приема и "личните причини". Да му е честито на Калфин
   

оценка

+1 -0