Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каква е тази лисица на рамото ми?

Въпросът вече не опира само до управлението на БНР, а до това как се използват обществените медии и дали наистина са способни да работят в интерес на аудиторията Снимка: БСП
Въпросът вече не опира само до управлението на БНР, а до това как се използват обществените медии и дали наистина са способни да работят в интерес на аудиторията

Едва ли всички в страната слушат непрекъснато БНР, но от едно известно време слушат непрекъснато за БНР. След скандала с ръководството на обществената медия и протестите, стана ясно, че на парламентарната комисия по култура и медии е обсъждано сливането на БНР и БНТ. Разговорът, както винаги, минава между другото и се разбира по слухове, а не от официална информация.

И още не е отшумяла тази тема, идва следващата - БНР минава онлайн, но не разчитайки изцяло на своя богат ресурс (все пак радиото празнува 80-годишнина), а на фирма, ръководена от Константин Вълков (програмен директор на най-големия конкурент на обществената медия - Дарик радио) и Мартин Захариев - понастоящем съветник в медийната парламентарна комисия.

Оказва се, че общественото радио всъщност разчита на частна фирма под управлението на съветник в парламентарна комисия, да предостави на аудиторията си частна продукция, от която не е ясно дали има нужда. Според информацията в сайта на СЕМ „Диджитал радио" предлага услуги, които са достъпни след индивидуална заявка от потребителя в избран от него момент и срещу заплащане - нещо, което очевидно не влиза във функциите на обществената медия.

Много неща не са наред в БНР и е ясно, че проблемът не е от вчера, нито от днес. Не може машина, задвижвана от близо 1500 души в страната, да не може да се справи с проблемите си и то - престъпвайки от един скандал в друг.

Ако обществената медия, финансирана от централния бюджет, е имала остра нужда от допълнителни музикални програми, то и начинът, по който се избира частно дружество, от което да ги получат, логично, би трябвало да бъде малко по-обществен, за да не се оказва, че и служителите на радиото постфактум разбират, че освен от съкращения на заплатите имат нужда и от още един неясен разход.

Най-малкият проблем в казуса е конфликтът на интереси, в който попадат Константин Вълков и Мартин Захариев - регистрацията на „Диджитал радио" е от 2013 година, когато Захариев е депутат и няма право да притежава фирми. Самият той коментира простичко: „Защо ме питате мене?!", с допълнение, че всичко е написано „в договора", според който БНР плаща за производство на продукция и за марка на „Диджитал радио", като собствеността е на Мартин Захариев.

„Айде, моля ви се, свържете се с Христин Стрижлев, член на управителния съвет на вашето радио и съберете всички подробности", продължава Захариев. Константин Вълков казва за БНР, че проектът е на Мартин Захариев, генералният директор на БНР отказва да коментира (почти като във вица: "Каква е тая лисица на рамото ми?" - виж карето вдясно).

Журналистите от БНР посочват, че според Закона за радиото и телевизията Генералният директор на БНТ избира физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми. Подобна норма не е предвидена за генералния директор на БНР.

Въпросът вече не опира само до управлението на БНР, а до това как се използват обществените медии и дали наистина са способни да работят в интерес на аудиторията. Ако попитате националните телевизии - такъв проблем не съществува или поне сутрешните блокове не дават индикация някой да се е развълнувал от кризата в БНР, въпреки че става дума за държавни пари, частна компания и конфликт на интереси.

 

Най-четените