Да съдиш другите е много приятно. Хем дава усещане за собствената ти значимост, хем се чувстваш някак си част от общност, която е праведна, улегнала и загрижена за бъдещето и доброто на всички.
А най-хубаво е да раздаваш присъди през мобилния телефон или служебния компютър, разгневен от дързостта на някой, решил да отиде посред зима сам в планината.
Ако не се върне - онлайн ще го оплачеш, ще обсъдиш с приятелите в мрежата, че е оставил семейство и ще прочетеш поредната лекция на тема "деца, не правете така".
Ако обаче е изчезнал в планината, а после е имал грешката да се появи жив и здрав - тогава, жална му майка: не само препоръки да яде бой ще завалят онлайн, ами и ще се смята за особено голяма несправедливост да не си плати разходите по издирването. И то с лихвите.
Така се случи и с Тодор Владимиров - 39-годишният планинар, който прекара две денонощия на палатка из склоновете на Стара планина. При минус 20 градуса (плюс силен вятър и сняг) да оцелееш сам си е истински подвиг, но за онлайн капацитетите в социалните мрежи опитният планинар е "празноглавец", "малоумник", "екстемист, който страда от липса на внимание", "егото му е на комплексар" "разиграл е толкова много хора", че трябва да бъде "окушен". И всичко това защото:
а/ му е паднала батерията на телефона.
Независимо, че за онлайн кибика това е равносилно на смърт, за един опитен планинар други неща са доста по-важни - като например дали ще има достатъчно газ, за да преживее студа. А батериите в планината винаги падат.
б/ не се е е обадил на ПСС.
Тодор обясни, че е направил опит да се свърже, но не е имал обхват и разумно е решил да не си рискува живота си, за да отиде до място, където има обхват.
в/ не се е върнал в хижата.
Всъщност неговият план не е бил да се връща в хижата - затова и си е носел необходимото оборудване, според метеорологичната прогноза, за която е бил информиран.
Но най-голямата му вина е:
г/ изпратен е хеликоптер да го търси и два дни спасители са обикаляли планините, убедени че не може да е оцелял.
А това е лична вина на г-н Владимиров, защото да вкарва държавата в преразход е абсолютно недопустимо. "Минимум 25 000 лева струва издирването му", сипят се по медиите неясно как пресметнати суми. "Само 8000 лв. струва на данъкоплатеца издирването му с хеликоптер", броят други. А най-кахърните се тревожат, че докато е хабен ресурс за един жив, е можело някой друг да изчезне.
Ами по-добре да не го бяха търсили. Тогава поне ПСС щеше да отнесе киселия нрав на ангажираните с висене в социалните мрежи.
И действително, човек ще си помисли, че именно парите, изхарчени по търсенето на Тодор, са най-големият проблем. Явно именно малките неща са най-важни. Затова 3,7-те милиарда лева, липсващи от КТБ към момента на поставянето й под специален надзор през 2014-та, бяха преглътнати с много по-голяма лекота от будните граждани. Същото се отнася и за 601,6 млн. евро, които България плати на руснаците за Белене миналата седмица...
Държавната охрана от НСО на Ахмед Доган (от 2005 г. насам) и Делян Пеевски не я броим за безумен разход, но пък сметката на Тодор ни приседна на гърлото.
Ще си платиш, Тодоре! Даже с лихвите ще си платиш за геройството да си мислиш, че си повече от нас.
Е, не си. И следващият път не му пращайте хеликоптер на тоя да го търси. Да умира.
