Гневни и предадени | webcafe.bg
Webcafe

Гневни и предадени

Мария КасимоваМария Касимова
14.01.2016, 06:13 (обновена 15.01.2016, 20:30)
враца,враца 1401

Снимка: © Webcafe.bg

Убийството на едно осемнайсетгодишно момче, заради тъпа, асфалтова кавга, ни стресна отново. Пак ни стана страшно от това, с което сме се заобиколили.

Българският гняв е специфично нещо. Той е може би най-стабилната национална характеристика.

Толкова силно се е врастнал в телата и умовете ни, че дори сме започнали да го приемаме като единствен начин на изразяване на мнение. Засичат ме с кола - бия. Някаква жена ми свирка с клаксона - вадя я от колата и й набивам плесници. Човек ми прави забележка за паркиране на места за инвалиди - тегля му една в лицето, докато го опръскам със слюнката си и почвам да го псувам, както аз си знам. Пенсионер раздава правосъдие - смачквам му фасона...

Знам, че няма как да е иначе - ако възпитано и кротко, с научни аргументи и езоповски език се опитваме да кажем какво мислим, никой няма да чуе. Уши няма за тая работа - отрязаха ни ги почти на всичките - къде с медии, къде с липса на образование, къде с малки хапки от голямата баница. Пък и в зала, в която се крещи, никой не чува песента на птиците, нали така? Та трябва да се крещи тогава, че тия птици нещо много ще вземат да пеят!

Гневът е като мастилено петно - капва и за секунди се разраства, втъкава се във всичко и го боядисва безвъзвратно.

Българите сме гневен народ. Гневни сме, защото се чувстваме предадени.

Гневни сме, защото двайсет и шест години от единствения ни живот се оказаха въплътени в чужди банкови сметки, бизнес схеми, правителствени игри, войнстваща простащина и откровено крадене.

Гневни сме, защото нямаме нищо - нито бъдеще, нито надежда, нито мечти. Няма с какво да разтоварим гнева си.

Държавата ни абдикира отдавна от задълженията си към нас и даже не си прави труда да си мери публичните приказки.

Нямам как иначе да обясня изказването на премиера ни относно официалното писмо на КРИБ във връзка с убийството на създателя на Модна къща „Агресия".

Това изказване, в което Бойко Борисов метафорично скача на бой на другия самозабравил се български олигарх Кирил Домусчиев, обяснявайки публично как, когато държавата е поддържала хобито му (разбирай, да си строи стадиони и трибуни и да си кани величия да му ги откриват), не се е оплаквал. Демек, „га ги яде тез, общите кифтета на стадиона в Разград под сянката на държавния вертолет, ни рива, а?!"

Честно, аз, ако му бях ПР на Борисов, в този момент щях да се гръмна за зле свършена работа.

Защото току-що шефът ми, дето трябва да е главен отговорник за и пред нацията, на всеослушание си призна, че с парите на данъкоплатците и избирателите си поддържа нечии грандомански хобита. Да, забравих - то тоя стадион е за всички - да спортува народонаселението, да е здраво и читаво, народно добро е това.

В същото време, съвсем от нивото на народняшката си простотия ("Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме"), избраният за умиротворител на нацията агресивно напада същия тоя човек с хобито, насочвайки общественото око към факта, че докато ги раздава така тия възмутителни официални писма, Домусчиев си пече задника на тайландския плаж.

Един вид, на, вижте го, изедника - докато вие копате тука за насъщния и се чудите кого ли ще убият или пребият утре, Домусчиев екзотично си почива.

И народът, понеже само чака за какво да се разгневи, яхва метлите и започва да прави гневни лупинги предимно онлайн. Пък онлайна го знаем - само у нас каквото и да мислиш, както и да си го казал, колкото и да си подготвен и аргументиран, ще те следва такава огромна и безпардонна хейтърска тълпа, че с енергията й спокойно могат за година да се захранят всичките ни домакинства.

Хейтърът е примитивен - той обижда на физическо, сексуално и улично ниво. Типично по гневному - без 
мисъл, просто така, заради червенината по бузите и пръските слюнка. И, разбира се, онова тъничко, растящо като трета ръчичка чувство, че си значим, че си важен, че си чут в стаята с крясъците.

На журналистка, дръзнала да пише умни и добре осмислени статии за мюсюлманството и ширещия се екстремизъм, ясно разграничавайки едното от другото, са й пожелавани публично такива неща - на нея и на детето й - че умът ти не разбира как после същите тези хора могат прочувствено да съжаляват за поредното невинно убийство, да постват сладурански видеа с котенца и да споделят призиви за помощ.

Гневът ръфа, дъвче и изяжда наред, защото няма алтернатива. А няма алтернатива, защото е поединичен - всеки от своето си местенце, на своя си екран, някъде там, в сивия си ден между „не искам така да живея" и „държавата е виновна" си се гневи и си се възпалява.

Някаква масова, стабилна зараза, която не води до нищо. Бавна смърт на немислещи и разпенявени хора.

Гневът ни вече няма нито граници, нито срам. Всичко пада под ножа му.

Изложба на Кристо? Дайте да крещим публично колко не сме впечатлени и колко „и аз мога да опаковам нещо си и да стана велик". Е, хайде де, що не го направи, като можеш, а?

Защото гневът така те е схванал, че нямаш никакъв полет на мисълта.

Защото, колкото и да си мислиш, че като беснееш, ръсейки гадости или юмруци, си свободен, ти всъщност си едно здраво залостено в яростта си човече, което се пеняви в космоса.

Смъртта на Дейвид Боуи за малко ни направи по-добри. Някъде за около двайсет и четири часа, когато на стените си в социалните мрежи споделяхме предимно негови парчета и признания колко няма такъв артист, как ни е мъчно и как край вече с музиката такава, каквато беше, да му се не види!

Поредната тъга ни обедини... някак си.

Отстъпихме от ъглите си, в които самотно си лаем един срещу друг, и си потананикахме вкупом части от една величествена музика. Толкова величествена, че на душата да й е срамно да е долна и затова да си мълчи.

Е, мина ни. Убийството на едно осемнайсетгодишно момче, заради тъпа, асфалтова кавга, ни стресна отново. Пак ни стана страшно от това, с което сме се заобиколили, и залаяхме.

И гневът се върна.

Той всъщност не си е и ходил - само малко се беше спихнал покрай тъгата, която умее да омиротворява.

Oще: агресия  бойко борисов  българи  враца  дейвид боуи  изложба кристо  кмет на враца  кристо  мария касимова  народопсихология  национална черта  северозапад  тайланд  убийство във враца 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

10 Harry | 20.01.201619:54

Може би има надежда Касимова да прогледне един ден за истината, но това няма да стане, докато не прозре връзката между "изкуството" на опаковането на Кристо, и духовната и материална мизерия, завладяваща все по безнадеждно света.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

9 Вълков | 14.01.201623:41

Гняв какво е това ,телето не се гневи то си подлага главата на колача - това сме ние ,увсе-както викат в Странджа.Ако се гневихме досега да сме ги гътнали вече ама не ,ще ни тъпчат още дълги години ,защото не ставаме за нищо даже не можем да защитим и децата си.......................
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

8 Ivan Bardarov | 14.01.201622:06

Тъгата дава пространство и дори понякога лекота. Гневът може да провокира безразсъдни действия, които при щастливо стечение на обстоятелствата да минат за героизъм. Най-добре е човек да постъпва според собствената си съвест и хладнокръвно.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

7 Mako | 14.01.201621:37

След драмата във Враца реших, че няма как Касимова да не се насере по този повод. Е, насрала се е...както и доста други!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

6 Bichkiiata | 14.01.201617:29

RUN FORREST RUN!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.04.2014, 18:11

5 граф Сен-Жермен | 14.01.201614:17

Касимова, този път ти се е получило.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.03.2015, 17:06

4 bludniq_sin | 14.01.201611:57

Това е съобщение от прокуратурата:
Припомняме, че около 12,55 часа на 12.01.2016г. в централната част на гр. Враца, в близост до Дома на науката и техниката, е възникнал спор между Т.Й. и братята Иван и Десислав Дамянови във връзка със спазване правилата за движение по пътищата. Спорът прераснал в причиняване на побой на 18-годишния Т.Й. от двамата братя, които му нанесли множество удари с ръце. Разследването до момента е установило, че ПОЧИНАЛИЯТ също е НАНАСЯЛ удари по нападателите си с МЕТАЛЕН БОКС. В резултат на побоя по-късно Т.Й. починал.

Починалият е 18-г., с приятелката си; в автомобил; тренирал бил таекуондо.
Очевидно е влязъл в конфликт, очевидно е напуснал автомобила разбирайки, че влиза в конфликт.

Кой е провокирал конфликта, кой е замахнал пръв, от ударите ли е починал (т.е от техния интензитет, сила и нанесените травми) или в следствие на удар си е глътнал езика и е починал вследствие на това. Това са неща, които следва да се проверят защото до голяма степен определят хода на наказателното производство, обвинението и присъдата.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 14.01.2016, 11:19

3 iNcontroL | 14.01.201611:23

Стига глупости, българските мъже които според вас " не стават " са възпитани от родителите си ( което включва и жени ). Страх е сковал държавата, никой не се намесва защото знае че справедливост няма и този с повечето пари е прав. За това всички седят и гледат от страни, за да не прибият и тях, пък после ходи ти търси справедливост в държава в която премиера е мутра, политиците крадци и "бизнесмени". Лек и успешен ден.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.08.2012, 12:38

2 деграданта | 14.01.201608:46

Хубава статия, наистина, но истината в нея натъжава...
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 10.08.2014, 15:05

1 goni | 14.01.201608:33

Направо не ми се вярва че Мария Касимова е жена!Усмивка Толкова е добра!Усмивка Имам предвид като автор и публицист!Усмивка Нейсе! Сигурно е псевдоним!Усмивка Чак толкова умни и интелигентни българки няма!Усмивка Всичките емигрират по спешност в чужбина!Усмивка Българските мъже не стават! Каквото и да означава това!Усмивка Край на цитата! И за да не ме съдят за плагиатство:Казал го е жабокът Кермит!Усмивка
   

оценка

+1 -3