"Ваканцията свърши. Започвайте да се притеснявате!", написа Слави Трифонов в Twitter, сключи вежди и анонсира политическия си проект.
"Шоуто" откри сезона с клетва за чест, морал и патриотичен дълг, с обещания за впрягане на КПД-то на "уважаемите съотечественици" срещу "некомпетентните и арогантните", и със закани за поправяне на насъщните проблеми вследствие на "27-годишната каша".
Смешките остават в бТВ, "страшките" - в социалните мрежи.
Честно, липсваше ни само трибуната със зелено сукно и репликата за "прочутото българско трудолюбие и предприемчивост", за да повЕрваме безрезервно, че годината е 2001, Фейсбук е моравата на "Врана", а прокламацията към народа няма да завърши с "останете с нас и след рекламите".
Внимание, спойлери: Ние вече сме го гледали този филм. Знаем кой какво направи за 800 дни. Знаем как приключва офертата "да се реем". Гледали сме и оня трилър, в който мъжките момчета с черни тужурки, бели души и два пистолета във всяка ръка гледат лошо и перат биографии без накисване.
Затова го казваме с пълно убеждение и непресторен оптимизъм: Няма нищо притеснително в това, че Слави Трифонов ще влезе в политиката от първо лице, единствено число. Напротив - това може да се окаже най-добрата новина на седмицата, месеца и годината.
Няма нищо по-нормално от това да свалиш картите на масата, когато претендираш за почтеност и висока компетентност в неблагодарен занаят като политиката.
Няма и нищо по-отрезвяващо от това да видиш героите си в близък план, без пудра и аутокю, без балерини и оркестър, без репетиран сценарий и без слушалка в ухото.
Да попаднеш в парламента не е трудно, питайте Марешки. Сложната част започва в деня след изборите.
Затова отдавна чакаме момента, в който Слави Трифонов ще напусне комфортната зона между ефирната революция и площадния патос, за да се видят реакциите му в неконтролирана среда - там, където след всеки скеч се задават въпроси, а не се ръкопляска по сигнал от светлинно табло.
От другата страна на телевизора стоят хора, които изискват решения, отговорност и съдържателен план, а не декларации, изчетени с тревожен поглед върху подложка от поп-фолк вариация на тема "Студио Х".
Доколкото в парламента не се влиза с продуцентска къща, синдикат или фондация, нямаме търпение видим Трифонов в ролята му на чисто нов партиен председател - бил той номинален (по мотиви от Царя) / почетен (по Доган) / формален (по Местан) / неформален (по Софиянски и Борисов) / или коалиционен партньор на случаен мандатоносител (по Весела Драганова и Тошо Пейков).
Чакаме още да се запознаем с онази гарнитура от "талантливи, квалифицирани и морални" личности, които ще бъдат курирани от Слави.
На този етап някак трудно обработваме идеята, че Иво Сиромахов може да се превърне в пазител на държавния печат, Тошко Йорданов - в силов вицепремиер, или Гъмзата - в председател на Конституционния съд, например.
Като си спомним как Бойко Борисов събираше А отбора си през 2009 г., когато властта сполетя ГЕРБ неподготвен, сме убедени, че риалити-парламентът на Слави ще надскочи Фидосова, Мозъка, Ротманса и компания.
Най-вече, със засилено любопитство чакаме да видим кои ще бъдат любезните спомоществователи и спонсори на бъдещата му партия, която в идеалния случай ще се издържа на волни начала, без държавна субсидия (нали помним въпрос номер 3 от референдума).
Затова - да гледаме положителното. Какво по-хубаво от това най-после маските да паднат?
