„Сега какво да го правим, а даже си мислех, че да вземат да му дадат и да си яде или нещо да пие. То тъй го оставяме да умре, че то е грехота, да ти кажа. Ами грехота е. Толкоз жизнено иска да живее ли? Е ние, ние, пък ние не му даваме никакъв шанс. Наникъде...".
„То си е живо, живо и здраво, тъй ли? Да бе, мама му... То още си е живо, тъй ли? Ама сега не знам в момента дали е още живо, трябва да звъннем. Кво става с туй бебе и туй нататък...".
„Ще стане голяма разправия, защото са минали 24 часа. Ще кажат, че сме го оставили да мре. Майката знае, че е умряло".
„Той си е виновен. Откъде накъде е казал на майката, че е умряло, като то не е умряло?".
"Ей, сега попаднахме в капан".
"Абсолютно. Туй се казва цугцванг, когато всеки ход е грешен вече".
„Той не се е обадил на никой. Хвърлено бебе у някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно. Става много".
"Малееее, щот ако има разследване, кво ще излезе? Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това кво? Това си е умишлено престъпление и убийство".
„Защото аз си мислех, там колкото и да е да платим, 9-тина хиляди лева, 900 лева, ама си гарантираме спокойствие и толкоз".
"Абе не бе, не е 900, хиляди".
"Няма, ние горе-долу се разбрахме там колкото ще плащаме, по-малко. Тя е навита, но е несигурно. Тя оттук нататък ще вземе да се обади у прокуратурата и ще стане страшно. Вече ние сме съучастници".
"Тъй, ама се разчу".
„Това дете стои живо. Те ще кажат, вие като дойдохте на работа и видяхте, че бебето е живо, какво направихте?".
„Могат да ни съдят за предумишлено убийство, бе човек!".
„То си отива при Андрей Баташов, ама какво да правим".
"Трябва да е под 500 грама".
"Нека го сложим във фризера с биологичните отпадъци, те там си решават как да ги горят".
"Никой не е виждал, не е чул, слагаме го в биологичните отпадъци".
"Умряло е при раждането, казваме".
